/Поглед.инфо/ Като автор на „Годината на дракона“ този текст може да звучи като сюжет за трилър, но директорът на ФБР Кристофър Рей неотдавна каза на „Срещата на върха за съвременните конфликти и възникващите заплахи“, организирана в университета Vanderbilt (Вандербилт), че хакери, свързани с китайското правителство, са „проникнали в критична инфраструктура на САЩ“ и чакат „точния момент, за да нанесат съкрушителен удар“ на Америка.
Ще бъде ли нанесен такъв удар преди Китай да реши да нападне Тайван? Представяте ли си хаоса, който ще настъпи ако националната електропреносна мрежа на САЩ бъде блокирана за няколко дни?
Заедно с Тайван, САЩ всяка година провеждат военни игри за подобни атаки. Но защо директорът на ФБР се тревожи публично?
Също, защо държавният секретар Антъни Блинкен в този политически момент дава повод за разговор, че в Съединените щати има 290 000 китайски студенти, срещу само 900 американски студенти в Китай?
Блинкен също не спомена огромното нарастване на китайски граждани, влизащи през порестата южна граница на САЩ. Този факт просто не е нещо, което администрацията на Байдън намира за политически удобно да съобщи.
Но Блинкен каза, че администрацията на Байдън е „наясно с предизвикателствата на КНР по нашите конкурентни визии за бъдещето“, преди да отговори за китайските доставки на военни части за Русия, които „захранват бруталната агресивна война срещу Украйна.“
Той също така спомена участието на Китай в продажбата на химикали на мексикански картели, които изпращат огромни количества фентанил в САЩ – химикали, които убиват повече американци всяка година, отколкото са загиналите през цялата война във Виетнам; макар да не зае достатъчно твърда позиция така, че да накара китайците да трепнат по тази критична тема.
Защо тогава в администрацията на Байдън внезапно заеха толкова твърда позиция спрямо Китай?
Неотдавна Байдън подписа закон за принудителната продажба на притежавания от Китай TikTok и закон за финансиране на отбраната на Тайван. В отговор, китайските власти заплашиха да предприемат „решителни и твърди стъпки“ срещу САЩ и Тайван.
Дрънкането на оръжие може да бъде важна част от дипломацията, но риторика като тази, обикновено би трябвало да бъде лансирана по дипломатически канали, а не да се огласява публично. И тъй като това не се случи, изглежда тактиката на Белия дом е насочена към вътрешната политика на САЩ.
В ретроспекция нека припомня, че Джо Байдън обвини бившия президент Тръмп в ксенофобия, когато последният нарече COVID „китайски вирус“. По-късно администрацията на Байдън ангажира американски компании за социални медийни поръчки, които да цензурират политическото говорене относно участието на Китай в създаването на вируса. Добре, но когато Тръмп използваше мита за „китайския вирус“, за да се опита да принуди Китай да играе честно, дали Байдън и голяма част от левицата осъзнаваха, че му се подиграват и го нападаха за това?
Всъщност, когато Китай изпрати шпионски балон над САЩ, Байдън се поколеба и го остави да прекоси целия континент, преди да нареди да бъде свален. Голяма част от левицата – от ежедневниците The Atlantic до The New York Times, отдавна казват, че китайският модел на държавна икономика е много по-добър от по-свободната интерпретация на американската пазарна икономика.
С наближаващите президентски избори и не особено благоприятните анкети за Байдън, защо неговата администрация внезапно заема твърда позиция спрямо Китай?
Основна причина е, че администрацията на Байдън явно иска да отвлече вниманието на американската публика с чуждестранна заплаха; и смята, че избирателите са готови да рискуват ужасяваща война.
На следващо място, подобна заплаха ще укрепи амбициите на администрацията на Байдън на вътрешния фронт; в края на краищата, ако всички частни и държавни компании приемат за реална китайската хакерска заплаха, тогава те ще се чувстват длъжни да дадат на ФБР достъп до компютърните си системи и данни; и в същото време – от съображения за сигурност, ще трябва да скрият това от обществеността.
Подобен акт ще даде на ФБР повече достъп до данните на американците и повече контрол върху корпорациите; и то във време, когато ФБР се придържа повече като партизански политически играч за демократите.
Публиката знае каква е позицията на разузнавателните агенции на САЩ спрямо защитените от Четвъртата поправка на Конституцията права на гражданите. Но това не означава, че Китай не е реална заплаха. Точно поради тази причина много „червени държави“ са приели законодателство, забраняващо на китайски фирми да купуват земя в близост до военни бази.
Соча всичко това, защото американската общественост трябва да е наясно с всички нюанси по тази критична тема, за да може поне да се опита да гласува този ноември в нейния най-добър интерес, именно, за администрацията на Байдън; макар отделни членове на разузнавателните агенции на САЩ не винаги да са правили това, което е в най-добрия интерес на американската общественост.
Превод: д-р Радко Ханджиев