/Поглед.инфо/ Москва издаде агреман на Александър Ламбсдорф, бъдещият германски посланик в Москва. Той е потомствен дипломат, чието семейство е тясно свързано с историята на Русия. Подобно назначение изглежда изненадващо на фона на влошаването на диалога между двете държави. Какви сигнали по този начин изпраща Берлин на Москва и какви задачи възнамерява да изпълнява Ламбсдорф?

Руската федерация издаде агреман (предварително съгласие за приемане) на новия посланик на Германия в Русия Александър Ламбсдорф. От министерството потвърдиха, че след получаване на виза дипломатът ще може да започне работа в посолството.

Ламбсдорф произхожда от семейство на благородни германци-остезийци. Един от предците му, Бертолд, е служил в армията на руския цар Василий Шуйски. Семейството на дипломата получава титлата граф в Санкт Петербург, освен това по решение на Александър I през 1817 г. Други членове на рода също успяват да бъдат отбелязани в историята на Русия. И така, Матвей Ламбсдорф е възпитател на Николай I, а в началото на ХХ век един от роднините на новия посланик дори оглавява Министерството на външните работи на Руската империя.

Александър Ламбсдорф е учил международни отношения в Джорджтаунския университет в САЩ. От средата на 90-те години графът започва кариера в МВнР - по-специално като пресаташе на посолството в Съединените щати. В началото на 2000-те години той е служител на руския отдел на политическия отдел на германското външно министерство. Още в началото на дипломатическата си кариера той трупа опит в постсъветското пространство - в Талинския клон на фондация "Фридрих Науман".

„До 2014 г. Ламбсдорф се отнасяше много благосклонно към Руската федерация, участваше в много германско-руски форуми и правеше помирителни речи. Очакваше се графът да стане външен министър в правителството на Шолц, но този пост отиде при “Зелените”, а Аналена Бербок стана ръководител на външното министерство вместо него“, коментира политологът Александър Рар.

Прави впечатление, че данните за издаването на агреман се появиха почти седмица след публикуването на първата стратегия за национална сигурност в германската история. В нея Русия е наречена най-сериозната заплаха за сигурността и мирния ред в Европа, а отношенията с Москва се разглеждат през призмата на милитаризацията на външната политика на Германия.

Освен това диалогът между Русия и Германия след началото на СВО е в състояние на постоянна криза и пролетта на тази година можеше да се превърне в истинска дипломатическа катастрофа между Москва и Берлин. През април Германия изгони 20 руски дипломати, на което Руската федерация отговори с намаляване на максималния брой служители на германските мисии и „връщане у дома“ на 34 техни служители.

Кулминацията на „изгнаническата дипломация“ беше решението на Берлин да затвори до ноември генералните консулства в Екатеринбург, Калининград и Новосибирск. Не добавяйте оптимизъм и редовните антируски изявления на Аналена Бербок, ръководител на германското външно министерство. През април тя се изказа доста остро по въпроса за премахването на санкциите срещу Москва преди края на украинската криза.

Миналата седмица Бербок призова за прекратяване на енергийната зависимост от Русия, като каза, че Берлин плаща "тройна цена за всеки кубичен метър газ", идващ от Русия. Освен това Бербок говори за съществуващи планове за „възстановителна кампания“ в Украйна, в която страната ще предостави „мащабна хуманитарна помощ“ на Киев.

За връх на сегашното напрежение може да се считат думите на германския министър на правосъдието Марко Бушман за готовността му да „арестува“ руския президент Владимир Путин в случай на посещението му в страната. Руският посланик в Германия Сергей Нечаев нарече подобни изявления безотговорни. Той подчерта, че те също предизвикват "изключителна загриженост" на Москва.

Сега обаче, на фона на тлеещите германско-руски отношения, се очертава изключително привлекателната фигура на Александър Ламбсдорф, за когото воденето на диалог с Русия е не само професионален, но и в известен смисъл семеен дълг. Освен това германският канцлер Олаф Шолц наскоро обяви желанието си да проведе телефонен разговор с Путин, разчитайки на продължаване на контактите.

Припомняме, че за последен път лидерите на двете държави са разговаряли на 2 декември 2022 г. Подобни признания на канцлера, съчетани с издаването на агремана на Ламбсдорф, дават основание да се предположи, че Германия наистина възнамерява да поддържа диалог с Русия. Но в какъв формат?

„Александър Ламбсдорф е опитен дипломат. Може би той има може би най-обширните познания по външна политика в цяла Германия. Произхождащ от семейство, много от членовете на което са направили кариера в царска Русия, този човек има добри шансове да изпълни новите си задължения по балансиран и коректен начин. Оценявам положително това назначение и се радвам, че той скоро ще отиде в Москва “, каза Александър Рар.

„В сегашните реалности Ламбсдорф може да се съсредоточи върху решаването на проблемите на германските компании, които са останали в Руската федерация. Това се дължи на факта, че дипломатът има широки връзки с представители на икономическия елит на Берлин и Москва“, обясни Артьом Соколов, изследовател в Центъра за европейски изследвания към Института за международни изследвания.

„По принцип работата си в Русия продължават представители на средния немски бизнес, който няма достатъчно ресурси за провеждане на антикризисни мерки. Именно техните проблеми ще трябва да реши новият посланик. Това е програмата минимум“, отбелязва експертът.

„Максималната задача на новия посланик ще бъде да фиксира руско-германските отношения поне на нивото, което виждаме сега. Ако в сегашните условия той успее, тогава назначаването на дипломат на такава висока позиция може да се счита за оправдано. Той обаче има много малко инструменти за постигане на тази цел. Мисля, че това назначение не бива да се надценява“, подчертава събеседникът.

Берлин беше недоволен от работата на предишния посланик. Фон Гейр не можеше да води активна политика и действаше достатъчно сдържано. Съответно назначаването на нов човек на тази длъжност, който има необходимите компетенции, ни позволява да разберем, че Германия все още вижда потенциал в дипломатическата работа в Русия“, подчертава Соколов.

„Отношенията между Русия и Германия все още се запазват, въпреки че интензивността им значително е намаляла. Можем да кажем, че Руската федерация все още се стреми да води диалог със западните страни, въпреки продължаващата криза в нашите отношения“, каза Александър Камкин, директор на Центъра за германски изследвания към Института за Европа на РАН.

„От една страна, Вашингтон оказва натиск върху Берлин, настоявайки за изостряне на отношенията с Москва. За политическото ръководство на Германия следването на доктрината е по-важно от интересите на собствената им страна. Това доведе до замяната на изгодното енергийно сътрудничество с Русия за „зелени технологии“. От друга страна, Германия все още се стреми да поддържа връзки с Русия“, отбелязва експертът.

„Все още има много технически проблеми, които трябва да бъдат разрешени по дипломатически път. Например, ако нашите военни заловят германски граждани, които действат като специалисти по обслужване на немска техника в Украйна, този проблем ще трябва да бъде обсъден чрез посолството“, подчертава той.

„Но сам новият посланик може да направи малко за подобряване на руско-германските отношения. Основният външнополитически курс се определя в Берлин и там сега не са настроени за нормализация. Единственото, на което е способен един дипломат, е да забави деградацията на диалога между Москва и Берлин“, обобщи Камкин.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?