/Поглед.инфо/ По френския президент отново заваляха удари. Съюзниците от НАТО и ЕС са възмутени, че Еманюел Макрон се осмели да се занимава с мирни преговори между Русия и Украйна и дори реши да включи Китай като посредник.

Еманюел Макрон изобщо нямаше намерение да оповестява публично своята уж мироопазваща инициатива, но някой се погрижи да издаде пред „Блумбърг“. Като кажете „а“, кажете „б“: новият материал на агенцията обяснява подробно кой френският президент бърка картите и защо не трябва да му се позволява да го прави.

„Някои съюзници“, пише авторът на материала, смятат, че опитът на френския президент е преждевременен, още по-лошо – може да „подкопае европейското единство“. Тъй като Китай уж не може да се счита за неутрален посредник, предвид приятелството му с Русия.

А и самият Макрон, ненатрапчиво намеква авторът, е повече от близък до руския президент Владимир Путин: „постла червен килим пред него във Версай през 2017 г., месец преди президентските избори“, отиде в Москва през февруари миналата година и като цяло се държи подозрително .

Докато акцентът е върху това, че на Китай не бива да се вярва и че Макрон е безотговорен политик, текстът неочаквано повдига темата за Германия, която според анонимен източник е „напълно наясно с инициативата на Макрон“. Формално германският канцлер Олаф Шолц все още няма в какво да се упреква, но позицията му сред западните елити също започна да буди безпокойство.

Ако Германия, Франция и Китай обединят сили за постигане на мирни преговори, това вече ще бъде много по-мощна сила от Франция плюс Китай. Колективният Запад обаче, преди всичко САЩ и Великобритания, разчиташе на военни действия и по-конкретно на така нареченото пролетно контранастъпление на въоръжените сили на Украйна.

В тази ситуация Макрон със своите мироопазващи проекти пречи толкова много, че информацията за задкулисните му преговори с китайските дипломати веднага беше оповестена, а сега лепнаха етикет на френския президент като едва ли не предател. Междувременно той е глава на нещо като независима държава и действа в рамките на френските закони, които традиционно дават на президента значителна власт, включително в областта на външната политика.

Прави впечатление единодушието, с което почти цялата англоезична преса нападна Макрон след публикацията в „Блумбърг“. Все още не са усвоили изявлението на французина, че Европа не е длъжна да бъде сателит на САЩ и да подкрепя Тайван в ущърб на собствените си интереси. А пътуването на Макрон до Китай, въпреки очевидния търговски успех, беше наречено „катастрофално“. Например „Експрес“ твърди, че сега Макрон рискува да се превърне едва ли не в изгнаник сред европейските лидери: „Такива преговори с Китай означават пренебрегване на всички съществуващи международни практики, което западните страни не могат да одобрят, ако се окаже, че такива преговори наистина са се състояли.“

Но, както се оказва в хода на текста, проблемът изобщо не е в международните норми, а в оценката на ситуацията от британците: те смятат, че Русия използва мирните преговори като отдих, за да подготви собствена контранастъпление.

Така планът на Макрон беше отхвърлен в Лондон като „глупав – и може би дори опасен“. Както каза Тобиас Елууд, депутат от Консервативната партия и ръководител на парламентарната комисия по отбрана, „френският президент „може да мисли, че е започнал благородна кауза, но всъщност той налива вода върху китайската мелница, като заобикаля приетите международни практики и прибягва на машинации за решаване на международни проблеми“.

Разбира се, когато британците и американците сплашват и изнудват суверенни държави, това изобщо не са машинации, а прояви на демокрация - не бъркайте. И щом Макрон реши да се опита да спечели на своя страна, той веднага се превърна едва ли не във враг на народа.

Междувременно засега няма аргументи в полза на факта, че инициативата на Макрон има шанс да прерасне в нещо по-сериозно от затворени преговори между френски и китайски дипломати. Но дори и в този си вид желанието на европейския лидер да излезе от строя вбесява англосаксонските елити и те се опитват да провалят всеки такъв план на ранен етап.

Макрон съвсем не е единственият, който се занимава с проблема за мира. Преговорите като метод за решаване на проблема бяха упорито прокарвани от Русия. Бразилският президент Лула да Силва се готви да представи своя мирен план. Китай призова за прекратяване на военните действия, Турция предложи своите посреднически услуги, а Индия изрази надежди за примирие. Сега Макрон настоява за мирни преговори, опитвайки се да работи заедно с Китай.

Но Западът, съдейки както по неговата войнствена реторика, така и по конкретни действия, не се нуждае от мир. Още по-лошо, конфликтът между Русия и Украйна играе в негова полза, тъй като там умират не западни граждани, не се рушат западни територии. От друга страна, западните елити получават имидж на външен враг, за да изсипят върху него недоволството, което зрее вътре. Каквото и да се случи, винаги можете да кажете, че Русия е виновна.

Неочакваното посещение на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Киев за пореден път доказва какво мислят и какво искат на Запад. Те искат военни действия, които ще победят Русия, така че не се нуждаят от никаква форма на мирни преговори. Дори и във формата, предложен от френския президент.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?