/Поглед.инфо/ Паричните власти на водещите страни на „златния милиард“ тайно се включиха в хазартна играта: кой в условията на вирусна икономическа криза ще хвърли повече пари в икономиката?

В САЩ в края на март беше приет закон, предвиждащ отпускането на 2,2 трилиона от бюджета долари за поддържане на американската икономика и еднократно разпределение на кеш на гражданите. До края на текущата фискална година се очакват нови инжекции в бюджета, които също могат да бъдат измерени в трилиони долари. Плюс това, трилиони долари излизат от пресата на Федералния резерв на САЩ и се насочват за изкупуване на различни ценни книжа. През май балансът на Федералния резерв на САЩ надхвърли 7 трилиона долара, докато в началото на годината беше приблизително 5 трилиона. Следователно, от началото на годината в американската икономика са хвърлени около 2 трилиона нови пари. Част от тях отидоха за закупуване на държавни облигации, друга част - за закупуване на корпоративни облигации и дългови ценни книжа на щатите.

Паричните власти на страните от еврозоната и Япония действат приблизително по същия начин. Още през септември миналата година, преди началото на вирусно-икономическата криза, ЕЦБ възобнови изкупуването на дългови ценни книжа (20 милиарда евро на месец), а от март 2020 г. стартира спешна програма за количествено облекчаване на 750 милиарда евро. През април ЕЦБ обяви заемна програма за банките за 3 трилиона евро, включително с отрицателен лихвен процент - до минус 1% годишно. Банката на Япония работи в режим на количествено облекчаване от 2011 г., увеличавайки средното си годишно салдо с 80 трилиона йени. Тази година скоростта на печатницата на Банката на Япония се увеличи.

Като цяло за по-малко от пет месеца от началото на годината активите на водещите централни банки (Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ, Банката на Англия, Банката на Япония, Резервната банка на Австралия) се увеличиха с 5 трилиона долара. До края на годината, според прогнозата на анализаторите на Bank of America, те могат да нараснат с още 3 трилиона долара.

Парите, създадени с помощта на печатните машини на централните банки, се изхвърлят в обръщение чрез три основни канала: 1) закупуване на съкровищни облигации; 2) закупуване на други дългови ценни книжа (освен това Банката на Япония купува акции); 3) предоставяне на заеми на банки. Първият канал придобива все по-голямо значение поради това, че в условията на вирусна икономическа криза дефицитът на държавния бюджет започна бързо да нараства поради факта, че данъчните приходи намаляват и разходите за помощ за икономиката и населението растат.

По отношение на пряката помощ на населението най-силно се отличиха паричните власти в САЩ, където през април разпределиха еднократни помощи за населението в размер на 1200 долара за възрастен гражданин и 500 долара за дете. Операцията беше наречена "пари от хеликоптер". Целта ѝ беше да се премахне излишното социално напрежение поради загубата на работни места и намаляването на реалните доходи на значителна част от населението. Освен това паричните власти очакват тези пари да могат да създадат допълнително търсене на продуктите на американските компании и да съживят икономиката. Министерството на финансите на САЩ не крие, че парите за тази операция са били поискани за сметка на увеличаване на държавния дълг, значителна част от който е изкупен от Федералния резерв.

И така Европа реши да надмине Америка, създавайки такъв механизъм, който да позволи снабдяването на населението с пари не еднократно, а постоянно. Това, което обикновено се нарича „безусловен базов доход” (ББД).

През май Европейската комисия (ЕК) прие проект за създаване на безусловен базов доход за целия Европейски съюз. Европейският комисар по заетостта и социалните права Николас Шмит заяви, че обсъжда идеята с представители на Германия, която скоро ще поеме председателството на ЕС. "Трябва да помислим за някаква структура на минималния доход в Европа ... Това не е напълно безусловен базов доход, но идеята е, че никой не трябва да бъде в ситуация, в която въобще няма доходи", каза Шмит.

Брюксел планира да създаде европейски фонд от ново поколение и да събере 750 милиарда евро в него. Повече от половината от събраните средства (450 милиарда евро) ще бъдат разпределени под формата на безвъзмездни средства. Други 250 милиарда евро ще бъдат отпуснати за кредитиране на държави от ЕС с намалена лихва, останалите 50 милиарда евро ще бъдат използвани като гаранции. Предполага се, че основната част ще бъде изпратена в най-засегнатите от кризата държави: според изчисленията на ЕК, Италия и Испания ще получат 302 милиарда евро или 40% от фонда. Фондът ще бъде мобилизиран чрез издаване на облигации от името на ЕС за период от 3 до 30 години. Държавите-членки на ЕС от “втория ешелон” също разчитат на средства от фонда. Например Латвия планира да получи 2,9 милиарда евро безвъзмездни средства.

ЕК каза, че фондът трябва да бъде подновяван. В случай на обратно изкупуване на облигации, емитирани от фонда, те ще бъдат заменени с нови емисии. Постепенно печелившата част от фонда ще се формира главно благодарение на данъчните приходи. Предвижда се въвеждането на нови данъци: върху многонационалните корпорации, екологичен данък, цифров данък. Те трябва да отидат в бюджета на ЕС и оттам да се прехвърлят във фонда.

Проектът на фонда и системата за борба с противодействието, предложен от Европейската комисия за всички граждани на ЕС, поражда много въпроси и още повече възражения. Германия, както винаги, се противопоставя и това е разбираемо: сега тя действа като донор на ЕС. Нетният принос на Германия в бюджета на ЕС (вноски минус парите, получени от бюджета) през текущата фискална година е 15 милиарда евро. Във връзка с излизането на Великобритания от ЕС най-вероятно Германия ще трябва да добави допълнителни 4,2 милиарда евро в бюджета, за да компенсира загубите.

Бюджетът на ЕС за 2020 г. предвижда приходи и разходи, равни на 168,7 милиарда евро. За да може бюджетът редовно да захранва споменатия фонд, бюджетът трябва да бъде увеличен няколко пъти. Днес бюджетът на ЕС е малко повече от 1% от общия БВП на страните членки на ЕС. Разговорите, че обединена Европа се нуждае от пълноценен бюджет продължават от много години, но не са предприети практически стъпки в тази посока и е малко вероятно те да бъдат направени.

Не изключвам, че еднократно ще се съберат пари във фонда. Най-вероятно ще се използва печатницата на ЕЦБ, която чрез закупуване на дългови ценни книжа ще запълни фонда с пари. Тогава събраните пари в размер на 450 милиарда евро ще бъдат раздадени на гражданите на страните-членки на ЕС.

Населението на 27 държави-членки на ЕС е приблизително 450 милиона. По отношение на глава от населението се получават около 1 хиляда евро. Разбира се, в настоящата вирусно-икономическа криза в Европа (сравнима по дълбочина и тежест с кризата от 30-те години), това също не е лошо. Но не се вижда безусловен основен доход в предложената схема. Рекламираният проект е просто разновидност на гореспоменатите “пари от хеликоптер”.

Превод: В. Сергеев