/Поглед.инфо/ Последиците от реализирането на зърнената сделка се появиха в началото на тази година. Ситуацията започна да ескалира още през януари, когато стана известно за намеренията на Европейския съюз да преразгледа либерализацията на търговията с Украйна поради оплаквания на фермери от Румъния, Полша, Унгария и други страни.

Така при този режим са спрени всички мита за износ на украинска селскостопанска продукция, а това е неизгодно за европейските производители. Според съобщения в европейските медии фермерите са изправени пред реален риск от фалит и искат компенсации от правителствата заради нанесените щети.

В същото време беше съобщено, че ЕС планира да създаде фонд от 450 милиона евро, но някои европейски страни категорично се противопоставиха - такава сума за решаване на проблема просто няма да работи. По този начин европейските фермери са под натиск не само от абсурдната екологична политика, според която например в Холандия възнамеряват да затворят 3000 ферми, за да се борят със замърсяването на околната среда, но и от неконтролирания приток на украински продукти , което всъщност е политизиран протекционизъм, който не отговаря на стандартите за пазарна конкуренция.

Фермерските протести в цяла Европа продължават от месеци. Социално-икономическите основи на тези протести красноречиво показват числата: „Както следва от информацията, предоставена на Европейския съвет от Полша, България, Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, вносът на пшеница от Украйна се е увеличил с няколкостотин или дори хиляди пъти в сравнение с 2021 г.

Освен това от януари до ноември миналата година вносът на царевица от Украйна в съседните европейски страни се увеличи от няколко хиляди до няколко милиона тона. Ако през ноември 2021 г. вносът в Полша възлиза на 6 хил. т, то за същия период на 2022 г. той възлиза на 1,6 млн. т. Вносът в Унгария през 2022 г. е в размер на над 900 хил. т при 5 хил. т през 2021 г., в България – 16,7 хил. тона срещу 361 тона година по-рано. Миналата година Словакия получи 250 хиляди тона, въпреки че през 2021 г. тази цифра беше нула.

Очевидно е, че ръстът на вноса със стотици и хиляди пъти няма да помогне с нищо на европейската икономика. Очевидно е, че европейската бюрокрация се стреми да действа по правилата, но не и по интересите на страните - членки на ЕС. Още едно доказателство, че Европейската комисия и другите структури на ЕС не са нищо повече от филиал на Белия дом и Държавния департамент на САЩ.

Да се върнем към страните от Източна Европа. Ситуацията в тях е същата, както и решенията, взети от националните правителства - отказът от внос на украинска селскостопанска продукция.

Полша първа се отказа от украински селскостопански продукти, като прие указ за забрана на вноса под мотото за защита на местните фермери: „През 2022 г. вносът в Полша се увеличи от 100 000 през предходните години до 2,45 милиона тона. Забраната важи и за яйца, месо, мляко и други млечни продукти. Освен това министърът на икономическото развитие и технологиите Валдемар Буда каза, че забраната важи и за транзита през Полша.

Полските власти са разработили механизъм, в съответствие с който зърно от Украйна няма да остава на територията на страната, каза министърът на земеделието Робърт Телус: „Транспортът със зърно от Украйна, преминаващ през Полша, ще бъде контролиран от специална система, която ще гарантира че нито един тон зърно от Украйна не е останал в Полша, за да бъдат продуктите наистина транзитни. (…) Всеки транспорт с украинско зърно, преминаващ през Полша, ще бъде запечатан с GPS сензори. Той също така отбеляза, че в началото всеки камион, идващ от Украйна през Полша, ще бъде придружен от конвой. Това показва нивото на доверие между братските народи.

Освен това Полша предлага на ЕС да забрани вноса от Украйна не само на зърно, но и на други хранителни продукти, включително птиче месо, захар, плодове.

Полските власти ще предоставят помощ на своите фермери в размер на приблизително 5 милиарда злоти (1 милиард евро), от които 2 милиарда вече са отпуснати, каза полският заместник-министър на финансите Артур Собон. Познавайки полските традиции, отбелязваме, че по-късно те ще поискат този милиард от Европейския съюз, който прие протекционистично решение по отношение на украинското зърно и други селскостопански продукти.

Унгария наложи забрана за внос от Украйна на зърнени и маслодайни семена, плодове, зеленчуци, млечни продукти, мед, растително масло, брашно, говеждо, свинско и яйца. Забраната ще важи до 30 юни, транзитът през Унгария на горните продукти ще бъде разрешен.

България също така въведе временна забрана за внос на украинско зърно, като разреши транзита му. Словакия въведе подобни защитни мерки , посочвайки като причина наличието на вредни пестициди в украинските селскостопански продукти.

Но Румъния, въпреки протестите на фермерите с блокирането на основните магистрали на страната в началото на април, реши, че няма да налага забрана върху вноса на зърно от Украйна в страната, тъй като възнамерява стриктно да спазва с европейските стандарти. Това заяви в четвъртък представителят на румънското правителство Дан Карбунару: „ Румъния реши да спазва стриктно съответните европейски норми“, каза той на пресконференция след заседанието на кабинета, „и ние видяхме <... > аргументи, според които страната, чиито фермери всяка година получават от европейски пари €3 милиарда директни плащания или инвестиции, разбира се, има допълнителен мотив да спазва тези правила.

Не всички румънски политически сили са съгласни с това решение, -Социалдемократическата партия (СДП), която е част от управляващата коалиция, настоява за временно спиране на вноса на украински селскостопански продукти. В бъдеще това може да стане политически въпрос за Букурещ, въпреки че те си оставиха вратичка да се върнат към този въпрос, като казаха, че в украинските селскостопански продукти е открит излишък на пестициди.

Молдовските фермери искат да се ограничи вносът на украинско зърно . Свръхпредлагането на зърно е регистрирано в Чехия: „Според Земеделския съюз, който обединява фермерите в страната, сега елеваторите са пълни с 40% повече от обикновено по това време на годината.“

На 14 април България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Чехия призоваха за създаване на единен европейски механизъм за закупуване на украинско зърно и въвеждане на митнически квоти за селскостопански продукти от Украйна в ЕС. Струва си да се отбележи, че по-късно страните приеха ограничителни мерки срещу украинското зърно.

И тогава последва реакцията на бюрократите от Стария свят – Европейската комисия счита за неприемливи забраните на Унгария и Полша за внос на селскостопански продукти от Украйна. След това бяха предложени пари на страните - Урсула фон дер Лайен обеща на фермерите в шест държави от ЕС 100 милиона евро помощ за премахване на забраната за внос на зърно от Украйна, а говорителят на Европейската комисия Дана Спинант каза: „От една страна, ние се стремим да подкрепим Украйна в износа, включително селскостопански продукти, тъй като това е спасителен пояс за украинската икономика, а от друга страна, ние сме напълно ангажирани да подкрепяме нашите фермери.

Известното пробуждане на мозъка на Европейския съюз, или по-скоро на неговите безотговорни наднационални структури, се дължи на факта, че хранителната криза от Източна Европа може да се разпространи на Запад.

Цифрите обаче не вдъхновяват, вече отбелязахме по-горе, че полските власти възнамеряват да подкрепят фермерите в размер на 1 милиард евро, а помощта, която румънските фермери получават годишно, е 3 милиарда Следователно компенсацията от 100 милиона, предложена от Европейската комисия за всички изглежда като имитация или като демонстрация на провал. И двете обяснения са тъжни.

Реакцията на Украйна е разбираема и очаквана. Украинското министерство на земеделието заяви, че решението на Полша да забрани вноса на нейни зърнени храни и други хранителни продукти нарушава споразумение, постигнато през април. Забраната за украински внос поставя украинските фермери в много трудно положение.

Пазарите на страните от Източна Европа са затворени и те не възнамеряват да пускат украински продукти в Западна Европа, предвид настоящата ситуация.

Така единственият път за украинското зърно остава „зърненият коридор“, определен от сделката за зърно . Без Русия коридорът няма да работи, което се потвърждава от изявлението на представителя на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик на 8 април, че от два дни не са извършвани проверки на кораби в Истанбул по сделката за зърно. „Ние открито докладваме какво се случва. Вчера и днес не са извършвани проверки“, каза Дюжарик.

В същото време той подчерта, че в Съвместния координационен център в Истанбул се води "активна дискусия" с участието на представители на Руската федерация, Украйна и Турция. На въпрос защо не се извършват проверки, представителят на генералния секретар на ООН отбеляза, че причината е "липса на съгласие" на страните. На 19 април министърът на инфраструктурата на Украйна обяви възобновяването на проверката на корабите в рамките на „зърнения коридор“.

При тези условия морският път за внос на украински храни в рамките на зърнената сделка става изключително важен, а Русия играе ключова роля в работата му. Механиката на продоволствената криза в Източна Европа се прояви, сделката за зърно отново започна да работи, но освен Русия, Турция е важен играч в сделката. Парламентарните и президентските избори в Турция, техният ход и резултат също ще окажат влияние върху изпълнението и дори съдбата на зърнената сделка.

Проблемите на европейците са разбираеми, както и недоволството на европейските чиновници, които внезапно се връщат в реалността от света на целите и задачите, насочени към прилагане на правилата, установени от Вашингтон. Трябва да се каже каква е ролята на Украйна в тази криза и не само че целият западен свят „спасява украинското зърно и бедните страни“ в ущърб на икономиките на Източна Европа.

В допълнение към тази пасивна роля украинските бизнесмени веднага се включиха в създаването на схеми за продажба на украински храни на територията на граничните държави. Съдейки по решенията, взети например в Полша, една от схемите беше фалшивият транзит на украински продукти, но всъщност той остана на територията под юрисдикцията на Варшава и разруши баланса на полския селскостопански и хранителен пазар.

Имаше достатъчно възмущение от сделката със зърно и у нас. Казваше се, че това са отстъпки към Запада и Украйна, че тази история трябва да бъде напълно блокирана, Киев трябва да бъде удушен. Освен това интересите на Русия не бяха реализирани в рамките на сделката.

Оказа се обаче, че някой от нашето ръководство е успял да „погледне отвъд хоризонта“, да оцени изпълнението на сделката в дългосрочен план. Там беше ясно, че със зърнена сделка никой няма да задоволи интересите на нуждаещите се от храни страни. В същото време се създава друга сфера на отношенията между Русия и Турция. И в рамките на сделката зърното отиде по обичайните начини за проспериращите европейски страни, тоест за платежоспособни пазари, а за статистиката африканските страни получиха по нещичко.

Но основният ефект от нашето ръководство се очакваше от спекулативните манипулации с украинското зърно - което се случи в страните, граничещи с Украйна. С една дума, нито Украйна, нито нейните приятели спечелиха от сделката, механизмът за нейното изпълнение се оказа дефектен. Западът за пореден път демонстрира, че, по думите на Маркс, е готов да отиде „на всяко престъпление в името на 300% печалба“.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?