/Поглед.инфо/ Болезненото унижение на Франция в Африка започна да създава големи вътрешни политически проблеми на Еманюел Макрон. Рейтингът на френския президент пада, обществото протестира срещу пенсионната реформа, а недоволството е провокирано, според Париж, разбира се, от Русия. По-точно нейната „неоколониална политика“. За какво става дума?

Френският президент Еманюел Макрон бързо губи почва под краката си. Започнатата от него пенсионна реформа, чиято цел е увеличаване на пенсионната възраст с две години, среща сериозна съпротива в обществото, което води до поредица от стачки. И като че ли това не ѝ стига - Франция бързо губи влияние в една много чувствителна зона за тази страна - в Африка.

Само си помислете, някаква държава се осмели да навлезе в зоната на френските интереси и, както заявява представителят на френското външно министерство, се осмели да води „неоколониална политика“. И каква е тази държава? Точно така: това е Русия.

Междувременно Русия никога не е имала не само колонии в Африка, но дори и сантиметър земя. За разлика от Франция, която в най-добрите си времена притежава почти половината континент.

Изявлението на френското външно министерство може да се приеме за нелепо, но всъщност зад него се крие нещо повече от обикновена реторика. Въпреки че официално Франция се е разделила с колониите си отдавна (благодарение на освободителните войни, като се започне от кървавата Алжирска), връзките между метрополията и нейните бивши територии никога не са се прекъсвали напълно. Френският продължава да се преподава в африканските училища, африканците се местят във Франция - законно или нелегално - за да си намерят работа, да изградят кариера, да получат образование.

Възползвайки се от това, Франция успя да запази значителна част от влиянието си в Африка и до момента никой не го оспорваше. И тогава всичко започна да се срутва като къща от карти.

Още през 2013 г. президентът Франсоа Оланд обеща да атакува африканските джихадисти. За тази цел Франция вкара своя контингент в няколко държави и проведе операция в Мали с гръмкото име „Сервал“, изтласквайки терористите в северната част от страната. По-малко от десет години по-късно обаче, при Макрон, Франция беше буквално стъпкана отвсякъде.

Миналата година френските военни бяха помолени да напуснат Мали и Централноафриканската република. А през януари тази година в Буркина Фасо, след поредния военен преврат, също стигнаха до извода, че не се нуждаят от чужди войски на тяхна територия, и дадоха на французите месец да опаковат вещите си.

Неслучайно статията за това събитие в изданието „Льо Пойнт“ е озаглавена „На Франция е показана вратата, а пред Русия е постлан червен килим“.

Французите са крайно обезпокоени, че зоната на влияние, която смятаха за своя, вече им се изплъзва. Те реагираха крайно негативно на неотдавнашното посещение на премиера на Буркина Фасо Аполинер Кийл дьо Тамбел в Русия, който „посети Путин“.

За огорчение на французите той даде да се разбере, че "очаква сътрудничество с Русия във всички възможни области", като не изключва "борбата срещу ислямистите". Министърът спомена и покупките на зърно и възможността за откриване на фабрика за лекарства в страната му. Освен това той предложи да се учи руски език в местните училища (заедно с френския, който е официален език в Буркина Фасо) и да се открият директни полети между двете страни.

И въпреки че министърът отрича, че правителството иска да замени Франция с Русия, французите възприемат случващото се по този начин. Между другото, от тях не се скри, че руската компания „Норголд“ е получила правото да разработва местни златни находища. А това нанася повече от значителни загуби за френския бизнес - да не говорим, че мястото на френските войски може да бъде заето от известната ЧВК "Вагнер".

Трябва да се отбележи, че "Вагнер" страшно дразни французите, които сериозно го наричат "основният двигател на руската експанзия", който "продължава да плете своята паяжина". Той проникна в Централноафриканската република, в Мали и сега се очаква в Буркина Фасо, когато френските войници напуснат страната.

Ако дипломацията на Макрон не успее да постигне отлагане или да договори компромис, тогава се оказва, че френските войски остават само в Нигер (2000 души), Сенегал (500 души) и Кот д'Ивоар (900 души). По-голямата част от военните в Нигер не са никак случайни – там има изключително важни за Франция запаси от уран. Но през септември 2022 г. в Нигер вече имаше антифренски вълнения. Възможно е да се наложи да бягат и от там, а в дългосрочен план да се оттеглят изобщо от Африка.

Известно е, че външнополитическото поражение почти винаги води до вътрешнополитическо. Ако позицията на Макрон във вътрешната политика е силна, той може да смекчи негативния ефект, който новините от Африка имат върху обществото. В крайна сметка, каквото и да говорят французите за свободата и демокрацията, призракът на някогашното имперско величие ги преследва. Просто погледнете техните новинарски сайтове, където новините от африканските франкофонски страни винаги се обсъждат така, сякаш са някъде много близо.

Но осъзнаването, че властта на Франция в Африка се свива като шагренова кожа, идва в най-трудния момент за президента Макрон – когато френското общество се обедини, за да се противопостави на неговата пенсионна реформа. Французите не искат да се пенсионират на 64, каквито и аргументи да им се представят и колкото и да са убеждавани, че да работят повече е полезно за здравето.

Всъщност Макрон е победен във вътрешната политика, а няма какво да му противопостави във външната политика, където също не се случва нищо добро за Франция. Да, Франция, като член на НАТО, редовно снабдява Украйна с оръжия, но там няма забележим напредък. И американският президент Байдън, въпреки че наскоро прие френски колега в кралски мащаб, не даде отстъпки в икономиката за французите. Макрон също се опита да се представи като миротворец, за да подчертае значимостта си, но всичките му изказвания се оказаха празни приказки.

Френската опозиция засили атаките си срещу президента, припомняйки му едновременно всички грехове. Марин Льо Пен заяви, че в Африка се развиват „антифренски чувства“, обсипа Макрон с градушка упреци и всъщност го обвини в уронване на престижа на страната. „Той презира всички, включително хората, които управлява“, добави Марин Льо Пен. „Никой не иска да провежда реформа и колкото повече време минава, толкова по-силна става опозицията“, каза Жан-Люк Меланшон, ръководител на лявата коалиция „Непокорна Франция“.

Всъщност според социологическите проучвания 72% от анкетираните са против реформата. И колкото по-голям е процентът на недоволните, толкова повече пада популярността на президента на Франция. В Петата република вече никой не се съобразява на международната арена, а престижът на властта в страната също пада. И на губещия остава само да приказва за „неоколониалната политика“, която Русия уж провежда.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?