/Поглед.инфо/ За пръв път за цялото време на съществуване на днешната, поставена Германия, нейните политици не можаха да формират правителство след резултатите от изборите. За това има социални, политически и психологически причини, но главната е морална.

През 2014 година политическият елит на Германия в лицето на Меркел и тогавашния министър на външните работи Щайнмайер (най-умният немец на съвременността, което говори за състоянието на немското общество не по-малко, отколкото публичните извинения на жертвите пред мигрантите-насилници) за пръв път след Хитлер поддържá нацизма. Нещо повече: от ненавист към Русия и руснаците, от животинска русофобия и робска зависимост от САЩ (по една от версиите Меркел в младите си години е била член на нацистка организация в ГДР, на тази основа е била завербувана от “щази”, а след предаването на архивите на последната на американците става тяхна собственост) този немски елит открито и публично доведе нацистите на власт в Украйна.

Това чудовищно както по своята аморалност, така и от историческа гледна точка деяние, разбира се беше подготвено от цялото предшестващо положение на немския и по-широко, на европейския елит. Но то, както и много други мащабни престъпления в историята стана “невъзвратна точка”, прелом, създал – при това съвсем неочаквано за престъпниците – качествено нова ситуация и качествено ново тяхно състояние.

Погазвайки от ненавист към Русия и руснаците историческата памет и опита и на немския народ, немският политически елит се отказа с това и от отчитането на реалността – и в значителна степен загуби връзката с нея.

След прелома станаха възможни и поканата на мигрантите в Германия, предизвикали отчаяни конвулсии на инстинкта за самосъхранение на немците, и санкциите срещу Русия, превърнали се в чудовищно унижение за немския бизнес (напълно осъзнал себе си като заложник на американските конкуренти без каквато и да било защита от страна на предалите го немски политици), и шокиращата немците безпомощност пред поощрявания от САЩ вътрешноевропейски шантаж от страна на Полша, и не по-малко шокиращото континента бягство на Великобритания от Евросъюза и от евробюрокрацията като от чумави.

Тези фундаментални кризи и станаха причина за днешната немска задънена улица, в голяма степен създадена от Меркел, която поддържá фашизма за пръв път след Хитлер. Аморалността на нейната позиция я обезоръжава и я превръща в обект на ненавист от всички активни и патриотични сили в Германия. Тези сили не са много големи, но те ще подобрят позициите си на новите избори – и прогнозите, според които Меркел няма да дочака до края на сегашния срок ще се реализират предсрочно.

Освен всичко останало Меркел предизвика лютата ненавист на капитаните на немската индустрия с това, че създавайки у тях усещане за възможност за грабеж на Украйна в стил 1941 година, вместо това способства за унищожаването на украинската икономика и отгоре на това подкопа крайно изгодното сътрудничество с Русия. А обещаната й и невзискателна работна сила от Близкия Изток се превърна в колони идващи да завоюват и насилват Германия, а не да работят за нея.

Гневът на немския бизнес е най-важната сила на тази криза, въпреки че остава скрит. Агентесата на САЩ, възможно още може да формира правителство, но няма да може да го ръководи до края на положения срок.

Поддръжката на фашизма е политичски сифилис, който има своите последствия, даже за свикналата с безнаказаност одобряваща и общочовечна “Ойропа”.

Превод: Магдалена Желязкова