/Поглед.инфо/ Галопиращата тенденция на днешните антидемократични европейски елити към ускорена и тотална неофашизация едва ли учудва онези, които добре познават историята, а и теорията за желаната еволюция на Стария континент. Ето защо тя следва да се чете, мисли и оценява през оптиката на древната максима, че всяко ново е забравено старо.

И това не е екстравагантен стилистичен маньовър, а много горчива, или сурова истина, която все повече хора в Европа и света ще проумяват. Разбира се, с цената на огромни жертви и безсмислени цени заради своите елити. Впрочем, археофутиризмът не е нещо, съвършено исторически непознато в идео-логическите и политическите визионерства. Особено силно развит е той сред раз-нородни и мноколики последователи на стари и нови радикално дясни концепции.1 Именно те днес са флагмани на евроатлантическите стратегии, или тактики за гос-подството над света и наказанието на съвършенно „безумно непослушната“ Русия. А бъдещите „герои“ или безпощадни повелители на света и историята трябва фа-натично да вярват и непрестанно да следват метафизичните си опции за приказния свят на Луцифера, в който адът на христианството се превръща неочаквано, а и смайващо в изумителен рай и благоденствие на безпределно вярващите в него.2 В този свят пороците стават добродетели и дори висши образци, а - обратно, - добро-детелите, исторически дълготрайно признавани, или следвани - в ненужно и опасно бреме, в омразни, но и жестоко преследвани слабости и стигматизирани пороци. По всичко изглежда, че днешните евроатлантически елити са тотално обсебени от мракобесните фантазми и химери за чудния свят на Луцифера, които се опитват с всички усилия и средства да въплътят в съвременните реалности, нрави и порядки. Обаче, този политически сатанизъм и идеологически мистицизъм вече са познати, а и жестоко преживяни от света и човечеството с цената на две световни войни. Ето защо не бе изненадваща или съвършенно неочаквана критичната интервенция на римския папа, изразена в старата метамофа за лая на кучетата пред дверите на Рая, визирайки разбеснелите се НАТО-вски песове пред дверите на днешна Русия. Не е тайна, че за фанатичните адепти на такива визии, днешният свят е обречен, а Европа все повече безнадежно потъва в гибелната пропаст на своя упадък, заради което се налагат спешни мерки за нейното спасение чрез радикалното й преобръ-щане и ангажиране с тях, респ. с подчинението й на такива пророци на бъдещето, за които е време с цената на всичко да продължат господството си над целия свят. За тях светът може/трябва да се превърне в чудна йеротопия, но само при едно-единствено условие - те да са архитекти и ръководители на тези мащабни промени. А и в която доскорошните светлини се превръщат в сенки или мрак, а потънали в историческа забрава и (уж) вечен мрак сенки изплуват и стават пътеводни звезди.3 Единствено подобни „любимци“ на Съдбата и радикални „демиурзи“ на Историята могат да сторят такива величави геройства и чутовни подвизи, защото са достойни наследници, а и решителни, непоколебими воини за историческото възкресение на древните предания за херметическия кръг, или златната верига на бялата раса.4 А тези идеи са родени и публично нескрито рекламирани преди много десетилетия. За голямата благодат и ползата от войните, безскрупулните агресии и сатанизации-те на реалните, или въображаемите противници са изписани пирамиди от творения, в които заклинанията и пророчествата за великата освободителна мисия и божест-веното предопределение и предназначение на верните на правата вяра нямат край.

Колкото и странно да изглежда или невероятно да звучи, но значителна част от съвременните планове за интеграция на Европа на русофобска основа и с крайно недемократични и антихуманни цели не е неочаквано провиденциално хрумване на съвременните антидемократични рекрутирани брюкселски чиновници или депутати. Тя е рожба на семпла и пошла имитация, на перверзно и ужасяващо плагиатство на конструктурите на обединена Европа от страстните идейни визионерства на две фи-гури, които днешните брюкселски еврократи съвсем целенасочено и преднамерено премълчават и скриват от вниманието, любопитството, размишленията и оценките на европейската общественост. Защото прекалено голяма част от архитектурните планове на желаната интегрирана Европа са чисто и просто непочтенна пладнешка кражба от идейни планове за бъдещето на Стария континент на две забележителни имена на емблематични аристократи, които през първите четири десетилетия на ХХ век не слизат от вестникарските страници и геополитическите дискретни анализи. А става дума за граф Рихард Куденхофе-Калерги (1894-1972) - създател и предсе-дател на политическото движение Паневропейски съюз, и за барон Юлиус Евола (1898-1974) - знаменит авторитет в сферата на интегралния традиционализъм, езо-теризма и окултизма, една от най-ярките звезди на философския, естетическия и културния живот в първата половина на ХХ век, виден теоретик на корпоративизма и страстно желан, а и дълбоко уважаван гост-професор за обучението на военния елит на SS в нацистка Германия, а пък, заедно с това, и създател на една от най-оригиналните и авторитетни критики на фашизма от дясно; верен приятел на изо-билно покрития с черна историческа слава лидер на румънската фашистка органи-зация „Желязна гвардия“ Корнелио Зелия Кодреано, в когото виждал олицетворе-ние на страстните си блянове за новия велик ръководител на фашизирана Европа, а и безспорен еталон на арийско-римския архетип, който трябвало да господства над бъдещата история и света, безусловно въплъщение на публичен водач, който с мистичната си харизма е способен да магнетизира, ентусиазира, а и повлече след себе си огромни маси от до смърт преданните му, или верни адепти. И в тези осо-би Евола трескаво съзира великите фигури, които следва да бъдат истински маяци в бурни исторически времена преди, по време, но и след Втората световна война.

Интересен и дори знаменателен факт е, че след тоталното мълчание спрямо творенията и визионерствата на графа и барона в първите две-три десетилетия след края на Втората световна война, когато антифашизмът и левите идеологии, а и партии имат огромна обществена популярност и много солидни властови предста-вителства, от началото на 80-90 години започва тихомълком, дискретно, но мощно изваждане на публична сцена, но доста отчетливо, целенасочено и инструментално ескалиране на публичния интерес към техните произведения в сферата на някои обществени науки, идеологията и политиката в Западна (а и не само) Европа. А в нашето смутно време поразителните сходства, или прилики между стратегическите планове и тактическите операции на НАТО и висшите европейски институции, от една страна, и зловещите визионерства на Куденхофе-Калерги или Евола, от друга, стават не само все повече, но дори твърде изумителни по своя огледален характер.

За барон Кухедхофе-Калерги ще пиша след време, а сега ще обърна внима-ние на идейното и историческото визионерство на Евола, кошмарните признаци на което днес все по-отчетливо се забелязват в безразсъдните фикции на брюксел-ския и НАТО-вския елити, в които, както вече обърнах внимание, са се скрили нас-ледници на знакови фамилии от нацисткия Трети райх и негови колаборационисти.

По този повод мимоходом ще отбележа твърде странният факт, че когато днес политици, идеолози, анализатори и експерти по всичкология се надпреварват да славославят великото дело на архитектите на Европа Жан Моне и Робер Шуман, всячески избягват да споменават, първо, за техните крепки връзки и зависимости с финансово-банкерските олигархични групировки, солидно подкрепяли идването на власт на нацисткия режим на Адолф Гитлер, и, второ, на тотално премълчаваните и всячески прикриваните им ангажименти с тайните служби във Великобритания, САЩ и Франция. А тази симбиоза на олигархичните капитали с перфидното конст-руиране и неистовото изпълнение на агресии, но пък и наказания за непослушните страни и нации днес е отново в пълен ход спрямо Русия, стигматизирана от Запада.

Да не пропусна да спомена и друг, също премълчаван факт за кормчията на днешната Европейската комисия - Урсула фон дер Лайен, - един от дядовците на която е бил крупен търговец и предприемач в царска Русия, където е натрупал ог-ромни богатства и не можал да прости никога на огромната страна, че го лишила от по-дълго облагодетелстване, естествено, за сметка и в ущърб на руския народ. Не е чудна злобата и яростта на внучката му, с която тя се бори срещу днешна Русия. Ето защо не е изненадваща лекотата и позора, с които тя престъпва Хипократовата клетва като гинеколог и, вместо да се грижи за живота и здравето на децата, с не-описуема енергия съдейства за, но и прокламира убийството на руски и украински деца, както и на млади хора, или за стерилизация на руските военопленници, за да нямат възможност да се възпроизвеждат руските недочовеци, или изроди вбъдеще. Тя също има тъмни нацистки страници в родовата си (днес пречистена) биография.

Впрочем, както (фактологически!) показват днешните журналистически раз-следвания и писания, немалко от военните, вътрешните или външните министри от евроатлантическия пакт имат дълго прикривано и премълчавано фашистко потекло. Това с огромна сила се отнася за компрадорските елити и властници в бившите страни на СССР като Литва, Латвия и Естония, но и сред другите постсъветски дър-жави, или членките на Източния блок, в които квази-демократичните граждански революции най-целенасочено и инструментално извършиха подобно рекрутиране. И България, за жалост, не е изключение от това златно правило на нашето време!

Нека обаче се върнем към интригуващата биография на барон Юлиус Евола. Страстен трубадур на антидемократизма, антипарламентаризма, неприкрит враг на либерализма, левите идеи, движения и практики, прогресизма и хуманизма, неумо-рен пропагандатор на фаталната историческа необходимост от кастова йерархи-зация на обществото, тотална мобилизация, а и милитаризация на държавата, не-преклонна вярност към древните традиции, страстен радетел на ксенофобията, ра-сизма и социалдарвинизма във всичките им одиозни измерения и въплъщения, той неслучайно е смятан за един от най-оригиналните творци и апологети на фаталните и непреодолими исторически различия между расите и свръх-расите, като послед-ните могат и трябва да осъзнаят, а и реално оползотворят божествения си произход и великото си историческо предназначение да бъдат кормчии на бъдещата история. По презумпция се разбира, че на върха на обществените пирамиди и властовите йерархии следва да бъдат най-вече представители на висшите касти в социума.5 А трябва да се знае, че Евола не е семпъл или прозрачен апологет на примитивния расизъм. Дори обратно, в творчеството си той развива редица критични идеи срещу баналните и атавистични дарвинистки различия и противопоставяния на отделните раси, изводими единствено на базата на техните биологически различия. Според него, значими са не толкова чисто биологическите отлики, колкото исторически до-казаните с много успехи историческо предназначение и господство на статусно, или властово утвърдилите се представители на отделни раси в конкретен тип общества. А тези отлики се доказват нагледно и безусловно най-вече чрез властовия статут, богатствата и успехите във военните начинания за окупация и грабеж на враговете. Войните са единствените исторически сцени и публични арени, на които свръх-чо-веците и героите могат/трябва да докажат своите предимства, мними добродетели. А днешните евроатлантически военнолюбци вярно следват свещените му завети.

Що се отнася до антисемитските му идеи, а и предубеждения, Евола катего-рично отрича, че е знаел за престъпленията на нацистите в Германия спрямо евреи-те и зловещия Холокост в цяла Европа, уверявайки, че ако е бил запознат с тях, не-съмнено е щял публично да ги заклейми. Но въпреки тази му ловки маньоври, той е оставил доста следи в творчеството си, че определено смята евреите за несъмнени представители на екстремизма и декадентството във всички сфери на обществото. Публична тайна е и неговото съпричастие и участие в публикуването и разпростра-нението на знаменитите „Протоколи на сионските мъдреци“, на които дори посветил възторжено есе за тяхната безспорна автентичност и колосална значимост, макар в по-късно време да отрича своята роля в рекламирането им, като дори изразява и определени съмнения, или подозрения в тяхната инструментална фалшификация. А днес - както виждаме, чуваме, четем и коментираме от годините след краха на со-циалистическия лагер, - ескалацията на антисемитизма е очевидна, неоспорима, дори публично зрелищно „бракосъчетана“ с възкресението на фашистки идеи, с раз-пространението и мащабната популяризация на десно-радикални, явни неофаши-стки мракобесни визионерства, а и на политически антидемократични организации. Успоредно с това, Евола и символ и въплъщение на непресъхваща, а и безгранична подозрителност, яростна ненавист и непреодолима омраза към варварските свето-ве, фанатичен поклоник и следовник на Ницшеанските идеи за Волята за власт и Свръх-човека, както и на мистериозните пророчества на Рене Генон; безгранично презиращ, а и безцеремонно стъпкващ външната пацифистичност на христианската религия, за сметка на която превъзнася „откровенията“ на будизма или паганизма.

За жалост или радост - това единствено Дяволът може да каже, - Историята никога не следва безропотно, а и безусловно визионерствата на своите „любимци“, сред чиито първи редици се нареждат фигурата и визионерствата на барон Евола. Това с контрастна разлика и огромна сила личи в драстичното отстъпление и скан-далното предателство спрямо заветите му, че наследниците на арийската класа (имай пред вид раса) трябва да се борят до смърт с двата варварски противника - болшевишка Русия, с нейната покварена страст към метафизиката на земния рай, но и с потъналите в греховния свят САЩ с безпределното си консуматорство и без-срамното експлоататорство, са главните смъртни врагове за евроцивилизацията. За Евола САЩ са дори по-опасен и коварен враг от Русия, понеже са Троянският кон на гибелно обречената на историческа смърт западна европейска цивилизация. Но такова е и друго, сега всячески премълчавано, визионерство на емблематичния идеолог на новите десни Гийом Фай, чийто световни бестселъри клеймят варвариз-ма на САЩ, но предлагат да се установи перспективен съюз с Русия. Той виждаше потъващата (в агонията си) европейска цивилизация като възможна за спасение единствено в крепък евроазийски съюз, който да противостои на варварските САЩ. Затова днес никой не пише и говори за творбата му „Световният обрат. Эсе за новия американски империализъм“, която преди няколко десетилетия беше „на гребена на вълната“ по популярност, или за по-късно (през 2001 г. ) публикувания му знаменит Манифест „За какво се сражаваме“6, дълго време считан за еквивалент на „Ко-мунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс, само с тази знаменателна разлика, че бе ярко визионерство на дясно-радикалната опция. Ето и нещо от него, което сякаш е писано за днешното време и съвременните проблеми на гърчещата се под гнета на САЩ Европа: „Нашите народи днес се сблъскват с най-сериозните заплахи в ця-лата си история - демографски крах, колонизация в резултат от наплива на инород-ци и мюсюлмани, пълно разлагане на европейските структури, подчинение на аме-риканската хегемония, невиждана забрава на културните традиции и корени, и т.н.“ Едва ли са необходими коментарии за страстните му думи и кошмарни пророчества! Не е чудно, че днешните ескалиращи санкции срещу Русия имат в лицето на Фай нагледно (персонално и биографично) мини-издание - той също е подведен под съд за тези му идеи си, запорирани са му банковите сметки, подложен е на невиждан и нечуван медиен тормоз, публична дискредитация, а и инструментална сатанизация. С други думи, както казват мъдреците от Древността - нищо ново под Слънцето!

Евола неистово копнее за скорошно историческо сътворение на обединена Европа, в която задължително и безкомпромисно трябва да господстват стари, но и заслужили аристократични фамилии, които ще определят бъдещето на света. Тези фамилии са били неправилно осъдени, изпратени без основание в каторгите на историческото безпаметство и политическата забрава, но сега долита Кайросът на тяхното възкресение и, разбира се, обогатяване за сметка на Русия и народа й. Евола не крие или премълчава, а публично, на всеослушание и с неприкрит сантиментален мелодраматизъм и печална носталгия копнее за сетни възкресения и исторически триумфални шествия по света на нови кръстоносни походи, защото единствено в тях съзира отчетливите признаци и несъмнените достойнства на уни-версален, безграничен, разпростиращ се отвъд времето и пространството, органи-чески фатално необходим и спасителен за Европа идеал-код на Новата империя. Този идеал-код следва безусловно да оповести и тотално исторически да наложи новият имперски порядък, в който тевтонските и римските наследници да бъдат на власт, да разполагат с богатствата на света, но и с робската участ на човечеството. А, както днес виждаме, четем, слушаме и разбираме, сякаш напълно забравените, потъналите (уж!) завинаги в праха на историческата забрава, аристократични - бан-керски, аристократични, милитаристични и пр. - фамилии се надигат като зловещи таласъми от гробовете на историческото мълчание и политическия мрак, с които са били умишлено, а и солидно прикривани дълго време - от края на Втората световна война до наши дни, - когато отново излизат на сцената, или арената на Историята. Впрочем, Фай беше оприличил това кошмарно завръщане с възкресението от света на мъртвите, а и с нашествието на ненаситните вампири на американизирания свят. Пътят, средството и формата на реализация на заветните фикции и мечти на Евола задължително следва да минават през тайна, а и системна подготовка, безупречна организация и дисциплина, своевременно избухване и победоносно - историческо, а и политическо - шествие на нова консервативна контра-революция, която трябва окончателно да дискредитира, дезауира, стигматизира и завинаги отстрани всичко прогресивно, хуманистично и демократично в Европа, в манталитетите на нейните граждани, т.е. поданици на Новата империя, и във властови маниери на неоелитите. И затова не е случаен, а напълно закономерен и логичен фактът, че Евола фанатич-но вярваше в и държеше на историческо възкресение и допълнение на неоаристо-кратите с могъщи тайни ордени, които да са архитекти, но и съдници на Историята. Ето защо в нашата смутна, преломна историческа съвременност са публична тайна наличието и мощно влияние на подобни тайни общества, рекрутирани от неоелита. Донякъде има основание да се твърди, че Еврокомисията и Европарламента са се превърнали в тайни общества, обслужващи и гарантиращи статута и богатствата на неоаристократични фамилии, копнеещи да ограбят и подчинят на властта си света, както и на техните презокенски ментори-реални господари в този сюблимен момент. А днес вече дори и за най-аполитичните хора е пределно ясно и понятно, че след драматичния и тотален провал на неолиберализма, неоконсерватизмът е на ход да конструира, моделира, ръководи Историята, да манипулира огромни човешки маси. Предпоставките за които Евола говори и пише - тоталната делегитимация на пар-ламентаризма, импотентността на либералната демокрация, умишлено прикрива-ната агония на европеизма, гръмкият провал на западната демокрация и цивили-зация, ескалиращото масово отвращение и дезертьорство от изпълнение на граж-данския дълг и цивилизационното призвание на европейците, наркотичното опияне-ния в консумеризъм и съзерцателна пасивност, и т.н., са вече банална и очевидна историческа и всекидневна реалност за огромна част от съвременните европейци.

Някога с нескрито пророческо вдъхновение Евола беше писал за съдбовната необходимост и полезност от символното развенчаване и практическото екзекути-ране на ценностно-нормативните катехизиси на Модерността и фаталната потреб-ност, но и изгода за неоелитите от превръщането на Неоимперията им в символ и въплъщение, последна инстанция на „Истината“ и краен съд на „Справедливостта“.

Днес всички виждаме, а и все повече хора разбират, че Вашингтон, Ню Йорк, Брюксел и Страсбург се превръщат в и трябва да се възприемат, оценяват в качест-вото им най-вече на висши инстанции за всичко и всички, за свободата, справед-ливостта и заедността в, а и в полза на Неоимперията, т.е. неоаристократите й. И вече няма други еталони, или регламенти освен тези, които еврократите и евроат-лантиците декретират и натрапват безцеремонно на Европа и целия свят, естест-вено, като преди това са ги консултирали с менторите, или господарите си от САЩ.

Като публично ярък и неотстъпен трибун на елитаризма и антимодернизма, непреклонен критик и враг до смърт на егалитаризма, свещените ценности на Френ-ската революция от 1789 г. - свобода, братство, равенство, Евола е основателно възприеман и оценяван за култова фигура на концепцията за мнима аполитичност, но и за мрачното визионерство за упадъка на Европа, която все още има последни шансове да бъде спасена - естествено, ако приеме, но и следва идейните му опции. Затова не е чудна съвременната мутация на неговите верни последователи, които без всякакви угризения на моралната съвест и политически скрупули вадят на показ съвършенно нови аксеологии и категорични императиви, в които смисълът на исто-рически познатите и вековно, или поне десетилетно практикувани ценности, норми, традиции и идеали бива радикално, драстично и антиподно променен дори до не-разпознаваема, или потресаващо скандална крайност, но и в пълно противоречие с познатото досега в историята на човечеството и еволюцията на цивилизациите му.

Не е странна, нито логически необяснима и опцията на Евола за фаталното залагане ва банк на митовете за историческото величие, необходимост и полез-ност от новите елити в бъдещата глобална Неоимперия. Защото, както все по-ясно се вижда и разбира, френетичните еуфории и паганистичния ентусиазъм от 90-те години, т.е. при рухването на Източния блок и края на Студената война, са органич-но преплетени с конвейерното производство, мащабната дистрибуция и принуди-телната, или уж доброзорната консумация на неомитовете за Новия световен ред.

Интересно и доста знаменателно е съвпадението на някои идеи на Евола със съвременния идеологически, политически и милитаристичен мейнстрийм. Според барона спасителното бъдеще за Европа минава задължително през изоставяне на старите илюзии за интернационални дружби и единодействия, а е гарантирана само на наднационално равнища, под формата на етнически, пък и расови предпоставки. И, както виждаме, чуваме, а по-разумните, или проницателните все по-ясно усещат, днешните евроатлантически визионерства и наказателни операции се градят и аргу-ментират чрез пълна стигматизация на руската цивилизация, култура и нация, която доказва излишността и вредността на всичко руско в днешния и бъдния свят. Затова не са никак случайни бурните прения и скандалните казуси на безцеремонно отрицание или пълна забрана за демонстрация на руски културни творби на Запад. Безспорни, световни признати хуманисти като Пушкин, Толстой и Достоевски нямат, а и не бива вбъдеще да имат място и роля в духовния и културен живот на Запада! Такава е волята на изплашените до смърт господари на света, виждащи гибелни опасности в приобщението на все повече страни и народи към остракираната Русия.

Препоръчваният от Евола спасителен антидот е фанатична вяра в старите традиции, преданна и самоотвержена служба в полза на сега възкресените стари аристократични фамилии, призвани да поемат кормилото на световните процеси. А копнежите му по новите героични времена, поколения, водачи, но и сражения са тясно произтичащи от и плътно свързани с грандиозни исторически агресии и без-пощадни унищожения за нарочените като варварски страни, народи и цивилизации. Апологията на безумието и безчовечността на Войната, на безсмислените и пред-намерени убийства, грабежи и унищожения на цели държави, общества, нации, или народи се ярко забележими „портретни щрихи“ от облика на днешния взривен свят. Тя е несъмнен пример за фанатичната вяра и непоколебимите убеждения на Евола, че съвременния свят има нужда от колосално въстание срещу неговите реалности и порядки, които вече не устройват явните и спотаените Господари на света, а след-ва да бъдат реконструирани, публично рекламирани и практически изпълнени чрез мащабен бунт7 срещу всички наследства на Модерността, принципи, ценности, а и постижения на Ренесанса, Просвещението, Демокрацията, Хуманизма и Прогреса. Ето че нашата съвременност и евроатлантическият свят предлагат всички екстри и услуги за изпълнение на тези завети, естествено, с помощта на постмодернистката рефлексия, на всеослушание обявила Разума, Прогреса, Демокрацията и Хуманиз-ма за мракобесни въображаеми и гибелно зловредни творения на Модерната епоха. А този бунт следва да се построи непременно и единствено върху крепките, но и завещани от миналото славни фундаменти и традиции на една съвършено нова ме-тафизика на войната8, защото единствено чрез последната „героичността“ на ин-дивидите и поколенията може не само да бъде практически удостоверена, но и да се превърне в образец и дълг за идващите след тях времена, общества и генерации. Тази нова метафизика не се съобразява с и подчинява на морала, защото е рожба на новите времена и реалности, в които аполитичната квази-демокрация на Запада е длъжна да остракира всичко от миналото, пречещо на налудничавите й планове. Тя не прокламира свобода на избора, а единствено тотална преданост на елитите, вярност до гроб, но и безропотно изпълнение на всичко, свързано с техните капризи. За нея изобщо не съществуват никакви морално-етични образци, а и регламенти за диалектиката на целите и средства, тъй като всичко е позволено, ако носи изгоди. Този одиозен дневен ред вече е в пълен ход за напълно шашардисаните европейци. Не случайно днес виждаме единствено папагалски манталитети и маниери, сякаш ксерокопирани, конвейерно тиражирани, спешно клонирани и задължителни за тези, които цивилизованият и цивилизаторският Запад е поставил на своя вярна служба. Каквото наредят от Брюксел, т.е. от Вашингтон и Ню Йорк, то следва да се изпъл-нява безотказно, безусловно, стриктно, дисциплирирано, а и без всякакво умуване. А нали точно за подобна вярност и дисциплинираност копнееше някога и Ю. Евола. Впрочем, той директно изисква от адептите си да пазят като зеници и следват за-ветите му за фаталната необходимост от публично впечатляващо дискредитиране и историческо погребение на всички национализми, патриотизми и родолюбиви тра-диции, които да бъдат спешно заменени от имперския патос и режим на новия елит. Ето че днес вече сме очевидци, но и жертви на подобни кощунствени поругания и светотатства над патриотизма, разумния модерен национализъм и родолюбието, които спешно трябва да се изхвърлят във вехтошарските кошове на историческата забрава и гнусните сметища на историческата безполезност, вредност, излишност за сметка на фиктивните и никому непонятни евроатлантически ценности, а и визии. Затова не бяха или не са случайни, а напълно закономерни, логични и неизбежни безбройните директиви от Брюксел или Страсбург, изискващи пълно съобразяване, т.е. безусловно подчинение на националните с неоевропейските законодателства. Както някога Евола не виждаше смисъл и полза от националните държави, а още повече от социалните им „аватари“, така днес евроатлантическите кръстоносци не съзират нищо разумно и полезно, а единствено фатални заплахи или сигурни вреди в националния, културния, държавния и гражданско-обществения суверенитет на подчинените на свръх-волята им (т.е. на анонимните свръх-човеци от Брюксел и Ва-шингтон) европейски страни и народи, които трябва безропотно и вярно на служат на неоимперския елит на евроатлантическите ястреби-кръстоносци в безумията им. Неслучайно гръмко рекламираните някога от Евола драстични редукции на или пъл-ни лишавания от суверенитет на зависимите и включените в Империята страни се оказаха органична част и безусловен категоричен императив в евроинтеграцията, а социалната държава беше умишлено и хладнокръвно убита от неоимпериалистите, какъвто печален финал се отрежда (все по-очевидно) и за националната държава.

Неистовият и кошмарен ригоризъм на Евола, че преданността и всеодайност-та към възкресените от мрака на историята нови-стари господари на света трябва да се постигат с всички средства, независимо от цените сред колкото може повече страни и народи, които да се подчинят на волунтаризмите и фикциите на Власте-лините на Новия световен порядък. Ето защо истеричните крясъци и налудничавите визионерства на евроатлантическите кръстоносци не предлагат нищо ново, още по-малко пикантно, екстравагантно, или занимателно в сравнение с визията на Евола.

Евола никога не е крил, нито отричал безграничните си упования и крепки на-дежди за европейско обединение под флаговете на старите, извадени и отупани от нафталина на историческата забрава или заслужена омраза фамилии, които трябва да въведат аристократичен порядък и безукорна дисциплина в новата си империя. А на всички е ясно, че където има аристократи, задължително следва да има роби или крепостни, поради което днес подчинените и зависимите от Запада страни и народи могат и трябва реално да се мислят и преценяват само в тази оптика, въпре-ки че евроатлантиците продължават да спекулират и манипулират обществеността с булимичните силуети на, останалите дребни остатъци от привидната Демокрация. Затова не бива да се изненадваме от ескалиращото присъствие и хегемонната роля на идеите и дискурсите за Новото средновековие, или дори за Новата античност.

Не е странно, нито пък неочаквано, че в качеството на суперценност в днешна Европа на най-висок пиедестал се издига, а и изисква безукорната вярност, тотал-ната преданост, раболепната лоялност, т.е. сервилност към новите Господари - все неща, които назад във времето барон Евола прокламираше ясно и най-категорично. В края на краищата, без директно Евола да го казва, но реално то се подразбира, неоимперията не е друго освен нов тип историко-цивилизационна казарма, в която има предварително определени генерали и адмирали, висши и нисши офицери, дисциплинирани сержанти, самоотвержени ефрейтори и верни до смърт редници. Той беше патетично ентусиазиран и непоколебимо уверен, че на бъдещата евро-неоимперия не са фатално нужни, а и полезни демократи и хуманисти, а единствено преданните до смърт войници, които изпълняват безусловно и докрай отдадените им от неолитите разпореждания.9 И днес виждаме твърде ясно, контрастно, пък и несъмнено, че волята му е сякаш вече изцяло духовно и практически осъществена. За разлика от него, Гийом Фай имаше доблестта, а и храбростта да извади на показ тоталитарната природа и вълчия нрав на агонизиращата западна цивилизация.

Освен всичко това, идейното творчество и свещените завети на Евола опре-делено се смятат за безспорни вдъхновения, пък и настолни „вечни книги“ за много екстремистки, или терористични организации, действащи в Европа, а и в целия свят. Не случайно през 1951 г. той е арестуван и срещу него започва съдебен процес за участието му в дейността на две десни терористични организации, който завършва с оправдаването му и с неговата пледоария, че в творчеството си никога не е защи-тавал фашизма и нацизма, а винаги неистово е пропагандирал традиционализма.

Днес скудоумните, неспособни на нищо оригинално или уникално, лидери на Запада възкресяват и перверзно експлоатират фикциите за цивилизационния избор и неоспоримите предимства и неизбежното му господство над света и човечеството. Същите тези фикции, които назад във времето Евола беше разобличил, а и сразил.

Днес едва ли има разумен и морално почтен човек, който да се съмнява в ци-ничния и гибелен за Запада промискуитет на неговите квази-лидери с всевъзможни екстремистки и терористични организации, чиито специализирани и обгорени в ня-колко агресии, войни на Запада в различни страни се оказват желани участници в наемническите формирования към украинските въоръжени сили. Подобно на своя, умишлено премълчаван ментор - Евола, - днешните евроаталтически военолюбци разчитат на повече от 70 хиляди наемника от целия свят, готови и способни за пари на всякакви престъпления над цивилното население и срещу противниковите сили. И това е най-срамната, дори позорна война, която някога в историята е водил За-падът, тъй като никой от пленените (от руснаците) наемници не се признава за ис-тински воин и виновен за мародерства, изтезания, изстъпления и престъпления над цивилното население, а единствено за скромен и незнаещ нищо готвач, или радист.

До сетния си дъх Евола не крие, че непоколебимо вярва, че поражението на държавите от Тристранния пакт не е, а и не трябва да бъде считано за окончателен погром над традиционализма, който, между другото, е и една от основните съставки на идеологията и практиката на нацизма и фашизма в първата половина на ХХ век. Ето защо не са изненадващи неистовите опити на евроатлантическите кръстоносци днес да реанимират и оправдаят всячески фашизма и нацизма, да пренапишат на чисто, но и в своя изгода историята не само на Втората световна война, а и тази на Европа, на света, на човечеството, а и в която не бива да има място и роля за Русия.

Днес все по-ясно се вижда и понятно разбира, че свещеният завет на Евола, според който е настъпило времето на гибелния упадък на стара Европа, тънеща в руини и дезориентация, който следва да бъде спешно, а и решително заменен от новата империя в света и Стария континент, реално е задвижен на пълни обороти. Че другият му завет - незабавно отказване от дефанзивна и преминаването на релсите на офанзивна бойна стратегия и тактика - също се реализира тотално. А всички подобни възкресени таласъми или вампири на миналата само преди няколко десетилетия кошмарна история, безцеремонно нахлули и безнаказано вилнеещи в нашата съвременност, трябва да срещнат решителна съпротива и активен отпор от истински демократичните, прогресивни и хуманистично настроени умове, сърца и души, защото иначе ядреният апокалипсис не само вече чука на историческите ни порти, но и предсказва окончателния и кошмарен финал на човечеството и живота. Затова няма време за губене, нито за умуване - нужни е само крепка вяра в Доброто, Хуманизма, Човещината и Разума, която да разобличи, но и сломи техните врагове! И защото днес не се решава единствено съдбата на Украйна или Русия, а тази на света и човечеството, които могат да бъдат безсмисленно, а и невинно принесени в жертва на ненаситните ламтежите и кроежи на евроатлантическите кръстоносци. Сега или никога не е празен и неразумен, а единствено верен, спасителен девиз!

1 Сравни: Фай, Г. Археофутуризм. Мир после катастрофы: европейский взгляд. Тамбов, Ex Nord Lux, 2011

2 Виж подр.: Ран, О. Двор Люцефера. Путешествие к добрым духам Европы. Тамбов, Ex Nord Lux, 2008.

3 Виж подр.: Генон, Р., Ю. Эвола, Ф. Шуон, А. Кумарасвами Свет и Тени. Тамбов, Ex Nord Lux, 2012.

4 Виж подр.: Серанно, М. Герметический круг. Тамбов, Ex Nord Lux, 2009, Золотая цепь. Тамбов, Общество Белые Традиции, 2007, и: Адольф Гитлер - последный Аватара. Das neue Zeitalter, 1984

5 Виж подр.: Эвола, Ю., Ф. Шуон, Р. Генон Касты и расы. Тамбов, Ex Nord Lux, 2010.

6 Виж подр.: Фай, Г. Всемирный поворот. Эссе о новом американском империализме. М., Слава, 2005, а също от него и: За что мы сражаемся. Идеологический словарь. М., Слава, Форт-Профи, 2007.

7 Виж подр.: Эвола, Ю. Восстание против современного мира. М., Прометей, 2016.

8 Виж подр.: Эвола, Ю. Метафизика войны. Тамбов, Ex Nord Lux, 2008.

9 Виж подр.: Эвола, Ю. Традиция и Европа. Тамбов, Ex Nord Lux, 2009.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?