/Поглед.инфо/ Живеем във време, когато демократичната стабилност и напредък трябва да бъдат насърчавани. Практиката обаче ни показва съвсем различен негативен вектор на развитие. В света и особено в Европа се наблюдава увеличаване на броя на политическите движения и партии, които избират политическия национализъм за постигане на целите си. И така, на 30 март 2022 г. министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки каза, че днес русофобията се е превърнала в мейнстрийм в Европа и това е реалността, в която трябва да функционира съвременното общество.

Неволно възниква въпросът: „Какво е това, следствие от неодобрението на поведението на Русия спрямо националистите и нацистите в Украйна ли?“ Оказва се абсолютно не! Още през 1993 г. представител на същото полско общество, Нобеловият лауреат за литература (1980 г.), праведникът на света Ч. Милош пише: „Призрак броди из Европа, призракът на национализма“. Политическият успех на Ярослав Качински (Полша), референдумът за Брекзит и силните резултати на Хофер (Австрия) и Марин Льо Пен (Франция) са символи на рязкото обръщане на Европа към национализма през последните две десетилетия.

И ето какво е още по-интересно! Теоретичното описание на национализма като идеология, насочена към постигане на просперитет на определена нация и нейното първенство в държавнообразуващия процес се появява за първи път през XIX век в трудовете на именно европейски учени: немският философ Хердер и критикът на Европейското масонство и Френската революция, абат Баруел. Тоест национализмът е само на малко над 200 години, а колко гадни неща и неприятности вече са успели да направят неговите апологети.

Обръщането към историята показва, че национализмът винаги е бил характерна черта на целия политически спектър на Европа. Така веднага след назначаването му за канцлер на Германия (1933 г.) Хитлер започва цялостно да преструктурира държавата и обществото, да отхвърля всички основи на цивилизацията. Трябва да има германска световна империя, в която „арийците“ ще доминират над всички останали раси, а евреите и другите по-нисши нации трябваше да бъдат „изтребени с огън и меч“. Днес, почти 90 години след това събитие, политическият национализъм отново излиза на преден план и се превръща в норма на времето за съвременната европейска ера. Единствено европейците и техните кукловоди от САЩ поставиха руснаците в ролята на по-низша раса, и то не на руския етнос, а на всички, които имат честта да говорят руски.

И ето отново интересното! Западната научна интелигенция вярва, че национализмът е болест, която засяга слабо развитите общества, свързва се с геноцид, ксенофобия, война, насилие и други радикални явления. Тя обаче много греши. Това асоциално явление се среща както в развиващите се и недемократичните страни (Полша, Италия, Естония, Латвия, Литва, Украйна, Гърция, Белгия, Холандия, Косово в Сърбия и други), така и в развитите „демократични“ страни (Великобритания, Франция, Германия и други). Популистките лидери в Европа и Азия, които не са успели да овладеят разпространението на КОВИД-19 използват национализма като отклоняване на вниманието.

Не без причина културният и етнически нативизъм и национализъм бяха най-забележимо проявени в действията на популистките европейски лидери, които използваха пандемията от КОВИД-19, за да засилят контрола над своите страни. И трябва да кажа, че успяха. Според изследователския център “Пю” (САЩ), през декември 2020 г. имиджът на Русия и нейния лидер Путин в европейските страни непрекъснато пада. Средно 66% от възрастните в 14 развити икономики (мнозинството в Европа) гледат на Русия негативно. Най-голям успех е постигнат в Швеция, Дания, Холандия, Испания, Великобритания, Япония и САЩ. Само средно 29% са имали положително отношение към Русия. И това въпреки факта, че именно Русия беше първата, която създаде ваксина срещу КОВИД-19 („Спутник V“) и я предложи на целия свят, но политическите националистически власти на европейските страни отказаха да я доставят, въпреки факта, че през този период броят на смъртните случаи от КОВИД-19 възлиза на хиляди и дори обвини Русия в кражба на техните разработки.

Но още по-неморална е позицията на политическите националисти на Италия, на които Русия оказа безкористно съдействие в борбата срещу КОВИД-19 през март-април 2020 г. В началото на това благотворително събитие се появи статия в италианския вестник “Ла Стампа”, който, позовавайки се на неназовани високопоставени източници, твърди, че 80% от руските доставки за Италия за борба с коронавирусната инфекция са „напълно безполезни или с малка полза“ за страната. И след като Русия започна военна специална операция в Украйна, в италианските медии започнаха да се появяват съобщения, че няма никаква помощ като такава, а само разузнавателна дейност от страна на руските въоръжени сили. В това вярват европейските националисти политици, които първо благодарят, а след това налагат санкции и клеветят.

Политическият национализъм е многовекторно социално-политическо явление, възникнало със създаването на държавата и властта, което се основава на политически убеждения. Значението на политическите убеждения е това, което играе най-важната роля в бихевиоризма и това е, което виждаме днес в поведението на европейските политици, които са готови да направят жертви в услуга на своята идеология, дори ако те включват не само представители на врага, но и членовете на собственото си общество. Множеството пакети от санкции срещу руснаците удрят като бумеранг социалните показатели на европейското общество. На този фон си струва да припомним на „смелите“ европейски политически лидери, че обедняването на средната класа в Германия през 20-те години на миналия век в крайна сметка води до краха на либералната демокрация в Европа и установяването на фашистки режим.

Днес, именно за да се издигне чувство на гордост от собствената идентичност, се създава героичен мит върху политическите платформи на европейските страни, където героят е украински националист, водещ неравностойна битка (тъй като конфликтът е асиметричен) с външен враг в лицето на Русия. Чувството на гордост, изразено в чувство на участие в спасяването на европейското общество от „автократичния“ режим на Путин, играе все по-голяма роля в съзнанието на националистите от националистическите батальони „Азов“, Айдар“ и т. н. Но как да не си припомним думите на бивш служител на ЦРУ, а след това и известен специалист по борбата с екстремизма М. Сейджман: "Ти си това, което другите те карат да мислиш за себе си."

На този фон заслужава внимание изследването на Кондерс и неговите колеги от Холандския институт за социални изследвания, което показва, че общото ниво на национализъм в Европа остава сравнително стабилно между 1995 и 2013 г., въпреки факта, че през това време е имало значителни демографски, икономически и политически промени. Изглежда, че тези, които твърдят, че национализмът винаги е бил присъщ на Европа, грешат. Въпреки това през 2014 г. Евромайданът за пореден път доказа на целия свят, че класификацията по етнически (национални) признаци може да бъде прокарана и днес. Украинският политически национализъм влезе в дневния ред, който се превърна в основната идеология на съвременното украинско общество, което позволи на местните политически актьори да „изковат мечове от ралата“ и променят съотношението „украинско-руски“ в полза на „украински“ само за няколко години, особено в западните територии. Освен това украинският политически национализъм е погълнал всичко негативно в този дуплексен феномен (нека припомним, че национализмът има и много положителни неща). Основните му характеристики – параноя, необуздана агресивност и радикализъм – се превърнаха в държавна идеология на украинските власти, а отличителният белег на украинските радикални националисти беше поставен на преден план: „Те имат една, единствена, но пламенна страст – омразата към Русия“.

Бих искал да обърна внимание на факта, че на фона на украинския политически национализъм, неговите прояви в други европейски страни някак си избледняват. Днес медиите не обръщат много внимание на това, но сегашното състояние на политическия естаблишмънт в Европа показва широко представителство на този феномен в националните парламенти: Германия – “Алтернативата за Германия”, Испания – партия “Вокс”, Швеция - Демократичната партия , Финландия - "Истинските финландци", Естония - партия ЕКРЕ, Полша - партия "Право и справедливост". Този списък може да бъде продължен, но ние няма да правим това, а само ще припомним, че от 1945 г. в Западна Европа има нещо като забрана за присъединяване към правителствени коалиции на партии, които имат образа на дясно екстремистки. За първи път е нарушен през 2000 г. в Австрия и, както виждаме, продължава да се нарушава през целия нов век.

Но във Франция, чийто президент Макрон се представи като миротворец и непрекъснато призовава руския президент да спре унищожаването на националисти и нацисти на територията на Украйна, национализмът е във възход от 80-те години на миналия век, когато основателят на националистите партия, бащата на настоящия лидер на Националния фронт Льо Пен, Жан-Мари, печели място в Европейския парламент през 1984 г. Но това не е първият представител на политическия национализъм в Европейския парламент. Проникването му започва още през 1979 г., когато се провеждат първите народни избори за Европейски парламент. Отвореността на процеса им даде възможност да вземат пряко участие в оформянето на европейската политика, макар и в ограничения обхват, предоставен на Парламента по това време. Оттогава законодателните правомощия на Европейския парламент се разширяват. Договорът от Маастрихт създава консултативен комитет от региони, където националистите могат да бъдат представени. Разширяването на регионалните лобистки офиси в Брюксел от средата на 80-те години на миналия век предостави нови възможности на националистите да представят своите цели на европейските служители по неофициални канали.

От 2019 г. национализмът в Европейския парламент вече е представен от изключително националистическата група за идентичност и демокрация (ИД), която включва 73 депутати от партии: Партия “Лига” (Италия) от Италия - 28 законодатели, Национално събрание (Франция) - 22, “Алтернатива за Германия” - 11, Австрийска партия на свободата, и Влаамс Беланг (Белгия) - по три, „Истинските финландци” и партия „Свобода на Чешката република и пряка демокрация” - по 2, "Народна партия на Дания" и "Консервативна народна партия на Естония" - по 1.

Тези партии, докато се обръщат към европеизма и споделят визия за Европа, основана на ценности, вместо да наблягат на универсалните права, виждат в нея подкрепящи визиите им за цивилизация, дефинирана от раса, етническа идентичност и религия. Този подход обяснява много добре защо най-активните му представители (Й. Борел, У. фон дер Лайен и др.) не видяха руския геноцид в Донбас, който се проявява активно от 2014 г. насам. Бившият президент на САЩ Джон Кенеди навремето отбеляза: „Това, което е нежелателно, това, което е опасно за екстремистите, не е, че са крайни, а че са нетолерантни. Злото не е това, което казват за своята кауза, а това, което казват за своите противници."

Така неспособността, а понякога и нежеланието на отделните субекти на политическия процес да задоволят своите нарастващи интереси, стремежи и амбиции в границите на правните форми, ги тласка днес по хлъзгав и бърз път на радикализация, следвана от използване на насилие.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?