/Поглед.инфо/ Европа вече не влияе на нищо в световната политика, въпреки че упорито се опитва да докаже обратното. Но колкото повече гръмки заявления правят европейските лидери, толкова по-ясно демонстрират собственото си безсилие. И това се отнася не само за Украйна.
В навечерието на избухването на войната в Близкия изток не липсваха уверения от западните лидери за техния твърд ангажимент към политиката за защита на Израел, само понякога съчетани с призиви за мирно уреждане, прекратяване на военните действия и запазване на цивилното население (разговорите за агресия срещу Ливан и геноцид в Газа могат да си позволят много малко европейски политици). На този фон изявлението на президента на Франция дойде съвсем неочаквано.Еманюел Макрон призова за спиране на снабдяването на Израел с оръжие, използвано в операцията срещу “Хамас” в Газа: “Франция е привързана към сигурността на Израел, но въпреки това се стараем да действаме последователно. Не можем да призоваваме към прекратяване на огъня и паралелно с това да доставяме оръжие”.
Като каза „ние“, Макрон имаше предвид не само Франция – тя вече доставя на Израел единствено отбранителни оръжия – но и Запада като цяло, преди всичко Съединените щати: те представляваха 70% от вноса на израелско оръжие още преди началото на операцията през Газа . Франция не е сама в действията си за ограничаване на доставките на оръжие за еврейската държава - Испания, Канада и дори Великобритания вече направиха това (след идването на власт на лейбъристите). Макрон обаче стана първият лидер на голяма европейска държава, който изрично обяви необходимостта от частично ембарго и, което е важно, направи го на фона на израелската инвазия в Ливан.
Сериозен сигнали ли е това за Израел? В крайна сметка, ако Западът спре или дори просто ограничи доставките на оръжие, ЦАХАЛ скоро няма да има с какво да се бие - ситуацията в крайна сметка не е много по-различна от украинската. Да, Израел ще може да води война с ниска интензивност, използвайки съществуващите резерви и благодарение на производството на собствения си военно-промишлен комплекс, но за продължителен конфликт в Ливан и още повече в случай на ескалация на конфликта с Иран (дори под формата на размяна на ракетни удари), има нужда от доставки на западно оръжие. Следователно дори простият призив на Макрон беше приет много болезнено в Израел.
Премиерът Нетаняху разкритикува френския президент: „Докато Израел се бори с водените от Иран сили на варварството, всички цивилизовани страни трябва да застанат твърдо на страната на Израел, но президентът Макрон и други западни лидери призовават за оръжейно ембарго!“
Макрон беше осъден и от ръководството на Съвета на еврейските институции във Франция: изявлението му „наранява всеки, който приема присърце борбата срещу тероризма“.
Тоест Франция и нейният президент бяха обвинени в нецивилизовани за призиви за мир и нежелание мълчаливо да наблюдават смъртта на хора в Газа и Ливан, както и на милиони бежанци. Как реагира Париж? Там изразиха съжаление за „прекомерните“ изявления на Нетаняху и увериха, че Франция е „верен приятел“ на Израел. А в неделя Нетаняху и Макрон разговаряха по телефона - и израелският премиер каза на френския президент, че очаква подкрепа от него, „а не ограничения“. Значи ли това, че поставиха Париж на мястото му? Да, въпреки че Макрон успя да каже на Нетаняху, че в допълнение към „непоколебимия ангажимент“ за гарантиране на сигурността на Израел, Франция смята за необходимо спешно прекратяване на огъня в Газа и Ливан.
Как реагираха на призива на Макрон в САЩ? Никак. Те не само продължават да доставят оръжия на Израел, но и обсъждат с неговото ръководство варианти за удар срещу Иран. Разубеждавайки го да атакува ядрени съоръжения (което е невъзможно без американско участие), но очевидно позволява атака срещу иранския енергиен сектор. Последствията от подобен удар – ако е мащабен – могат да се предскажат сега: Иран ще отговори с нова ракетна атака срещу Израел и ще удари енергийните му съоръжения, които, ако бъдат поразени, могат да доведат до истинска екологична катастрофа И следващата стъпка е, че разгневеното израелско ръководство може да премине към използване на ядрени оръжия срещу Иран.
Тоест светът (поне Близкият изток) е тласкан към катастрофа - и Европа разбира това. В същото време е възможно да се спре пощръклелия Нетаняху, ако Западът консолидира отказа си да го подкрепи и го заплаши, наред с други неща, с оръжейно ембарго. Ясно е, че САЩ все още не са готови да направят това, но формално Европа има право на глас в световните дела. Общата позиция на Европейския съюз спрямо Израел може да повлияе и на позицията на САЩ, демонстрирайки, че Старият свят е категорично против продължаването на играта с огъня и подкрепяйки онази част от американския елит, която се притеснява от все повече неконтролируемия пожар в Близкия изток.
Но Европа не е способна на това. Не само, че не може да заеме последователна позиция в защита на интересите си, но Франция дори прави гръмки изявления, без да вярва, че ще бъдат чути. Израелският премиер е открито груб с Макрон, а той само се оправдава в отговор. И това се случва в момент, когато израелската армия се опитва да превземе южната част на Ливан - страна, с която Франция има специални връзки (както обичат да подчертават в Париж) и за която носи специална отговорност. Милион бежанци и хиляди загинали в Ливан ясно демонстрират влиянието на Франция и Европа върху световната политика.
То достигна отрицателни стойности, но ако във важния и все пак единствен съседен Близък изток Европа се ограничава с празни думи за необходимостта от спиране на кръвопролитията, то на собствения си континент нейната политика е просто самоубийствена. В края на краищата, тук тя дори не е в състояние шумно да заяви, че се отказва от политиката на Украйна да се присъедини към НАТО, оставяйки се все повече да бъде въвличана в пряк конфликт с Русия. Макрон може да говори за ембарго върху доставките на оръжие за Израел (съзнавайки, че думите му няма да повлияят на нищо), но той не може дори да намекне за отказ да се доставя оръжие на Украйна - напротив, той периодично дори допуска да бъдат изпратени там френски войски. Истински миротворец.
Превод: В. Сергеев