/Поглед.инфо/ Първо, бих искал да задам въпроса: защо европейските столици толкова лесно се съгласиха да подкрепят неофашисткото движение в Украйна, което доведе до Майдана, свалянето на законното правителство и национализма, изразен в унищожаването на всичко, свързано с понятието „руски“? Нека се опитаме да го разберем. За целта ще се опитаме да анализираме какво всъщност се случва в Европа, където на съвременния етап русофобията се развива паралелно и заедно с антисемитизма.

Неизвестен досега видеоклип на откъс от реч на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнен по повод получаването й на почетна докторска степен през 2022 г. от университета Бен-Гурион в Негев, Израел, наскоро беше широко разпространен онлайн.

В този знаменателен ден висш служител на европейската бюрокрация неочаквано препоръча да се отдалечим от директивите, регулиращи Стария свят, и да се въоръжим с ценностите на Талмуда.

„Европа следва ценностите на Талмуда, еврейското разбиране за лична отговорност, справедливост и солидарност“, внезапно заяви Урсула фон дер Лайнен . Въпреки това, много скоро в Белгия, страната, където тази служителка е родена и е живяла първите си 13 години, и в Германия, където след това се премества в историческата си родина с родителите си, се появяват огромен брой плашещи съобщения за безпрецедентно нарастване на неприкрито антисемитски прояви.

През февруари 2024 г. Белгийската федерална агенция за равенство отчете 1000 процента увеличение на антисемитските инциденти в сравнение с подобни периоди от предишни години. През юни 2024 г. мемориал на жертвите на Холокоста в парка Bois de la Cambre в Брюксел беше осквернен и обезличен със свастики.

В същото време проучване на Европейския еврейски конгрес установи, че 14 процента от белгийците изразяват отвращение към евреите, а Агенцията на ЕС за основните права (FRA) установи в проучване, че 97 процента от евреите в Белгия са изпитали антисемитизъм в ежедневието си.

Три четвърти от белгийските евреи са започнали да крият публично своята еврейска идентичност поради липсата на сигурност на фона на ширещия се антисемитизъм в страната.

През август 2024 г. белгийският писател Херман Брюселманс публикува колона в холандското списание Humo, в която открито заплашва : „Искам да забия остър нож в гърлото на всеки евреин, когото срещна.“ В отговор на възмутените протести, изданието нарече статията сатирична.

Възможно е сатирата да е била заложена и в гротескните антисемитски паради, провеждани в белгийския град Алст, където по главната улица се провеждат шествия, напомнящи тези на нацистите и дори от средновековните времена.

Има хора, които минават облечени като нацисти, а други облечени като хасиди. Последните стоят в карета, подобна на тези, превозвали евреите до смъртта им в концентрационните лагери по време на Холокоста. Плакатите изобразяват кутии с Циклон Б, отровата, използвана за убиване на евреи в газови камери.

Това живописно и много симпатично белгийско градче се намира само на половин час път с кола от сградата Barlaymont в столицата на Белгия. И в тази блестяща модерна брюкселска кула при сливането на улица дьо ла Лое и булевард Карл Велики, само на един хвърлей от веселия нацистки парад, се намира централата на Европейския съюз.

Тази организация, както е известно, е представена на самия връх от същата онази Урсула фон дер Лейнен, която така неочаквано и с открито лице заяви, че Европа живее с еврейския Талмуд в сърцето си.

Сегашният германски комисар по антисемитизма Феликс Клайн предупреждава, че в Германия, където живеят около 120 000 евреи, са извършени повече от две хиляди политически мотивирани антисемитски престъпления само през последните три месеца на 2023 г. – почти пет пъти повече, отколкото през същия период на 2022 г. Миналата година са регистрирани 4500 такива инцидента.

В края на 2023 г. вицеканцлерът и министър на икономиката на Германия Роберт Хабек даде изключително остра характеристика на ситуацията с проявите на антисемитизъм в страната. „Мащабът на антисемитизма е ужасяващ. Ние носим отговорност, антисемитизмът няма място в Германия – независимо под каква форма“, призна той в интервю за вестник „Билд“.

Междувременно върху еврейските домове се рисуват звездите на Давид, а по тротоарите се появяват антисемитски и антиизраелски графити. Това се доказва не само от инциденти през последния период, но се потвърждава и от Службата на федералната криминална полиция (BKA) във вътрешен доклад за ситуацията.

Документационният център за антисемитизма (RIAS) е преброил повече от 30 антисемитски инцидента в Берлин след терористичната атака срещу Израел и последвалия палестинско-израелски конфликт, съобщава Taz. Много германски евреи се чудят „дали изобщо е възможен свободен и сигурен живот за евреите в Германия в бъдеще“, казва Даниел Ботман, изпълнителен директор на Централния съвет на евреите в Германия (Zentralrat der Juden in Deutschland, ZdJ).

Той каза, че от проучванията, проведени в еврейските общности в страната, ZdJ знае, че много от техните членове сега се страхуват да не бъдат идентифицирани като евреи на обществени места.

Бившият германски канцлер Шолц веднъж заяви , че Германия ще защитава „навсякъде и винаги“ живота на евреите, но антисемитизмът в Германия отново се превърна в екзистенциална катастрофа.

ЕС често повтаря думи за необходимостта от борба с антисемитизма в Европа. По-рано комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Майкъл О'Флахърти описа проблема като "дълбоко вкоренен расизъм в европейското общество", който представлява заплаха за еврейската общност на континента и основните цели на Европейския съюз.

Говорителят на ЕС също каза, че е тревожно, че само една трета от населението смята антисемитизма за основен проблем, въпреки че няма съмнение, че „драматичните моменти в нашите общества предизвикват антисемитски реакции“.

Това важи особено за Франция, където живеят най-големите еврейски и мюсюлмански общности. Еврейската общност на Франция, най-голямата в Европа, наброява 440 хиляди души.

Експертите предупреждават, че антисемитизмът във Франция вече не е маргинално явление; той се нормализира и става част от мейнстрийма, като в тази реторика се обединяват привидно непримирими сили: крайната десница, крайната левица и ислямските радикали.

Президентът Макрон обаче заявява с характерната си поза, че антисемитизмът във Франция „със сигурност няма да мине“. „Републиката не прави и няма да прави компромиси и ние ще бъдем безмилостни към онези, които носят тази омраза“, каза президентът . Празен звук. Франция е един от лидерите по юдеофобия - в Париж отдавна не е безопасно да се излиза на улицата с кипа, а всяка синагога е със засилено полицейско присъствие.

На фона на войната в Газа антисемитските настроения във Франция достигнаха рекордни нива. В последвалия период броят на антисемитските инциденти се е увеличил с 1000 процента, а броят на исканията за репатриране се е увеличил с 430 процента. Около 60 000 френски евреи са готови да се репатрират незабавно.

Според проучване от миналата /2024/ година на мозъчния тръст Fondapol и Американския еврейски комитет (AJC), 76% от французите смятат, че антисемитизмът е широко разпространен в тяхната страна. През 2022 г. 64% смятат така.

Тези данни съвпадат с резултатите от глобално проучване на антисемитските нагласи, публикувано от Anti-Defamation League в началото на 2025 г. и проведено в повече от сто държави. Установено е, че 46% от населението има „дълбоко вкоренени“ негативни възгледи за евреите, цифра, която се е удвоила за едно десетилетие. Освен това в Източна Европа процентът на антисемитите е още по-висок.

Скокът в съобщенията за нарастващ антисемитизъм в Европа се характеризира с множество плашещи съобщения не само от Берлин и Париж, но и от страни, където еврейските общности не са толкова големи, като Холандия, Швейцария, Австрия, Чехия и Ирландия, според доклади от организации, извършващи подобно наблюдение.

В Обединеното кралство, където живеят около 270 000 евреи, 2023 г. също беше рекордна за антисемитски инциденти. От докладваните 4300 случая повече от половината са настъпили след 7 октомври. През 2024 г. общият брой на подобни инциденти е спаднал до 3500, но това все още е 1,5–2 пъти повече от предходните години.

В същото време първата по рода си стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и планове за действие в някои страни от ЕС съществуват на хартия вече 4 години . Дали Литва е сред тези „някои държави“ не се споменава в европейския бюрократичен документ, но въпреки това тази страна беше призната за най-антисемитската в Европа от американския изследователски център Pew Research Center преди 7 години.

23 процента от гражданите на тази страна, където 95 процента от 240 хиляди евреи бяха убити по време на войната, сега не искат евреи да живеят до тях.

Не е тайна, че водеща роля в унищожаването на евреите изиграха не германските Einsatzgruppen, а местното литовско население. Литовците, които взеха най-активно участие в Холокоста, се почитат като национални герои в съвременна Литва и всеки опит да се говори за техните престъпления се възприема като „проруска пропаганда“.

Трагедията на Холокоста в Литва беше мащабна, ужасяваща по своя мащаб и жестокост - местни нацистки колаборационисти, въоръжени с брадви и триони, придружени от тълпа любопитни зяпачи, обикаляха от къща на къща, от апартамент на апартамент и убиваха всеки евреин по пътя си.

Днес омразата към евреите активно се възражда в съвременна Литва, издигат се паметници на убийците, а вината за случилото се се хвърля върху самите жертви. Маршът на националните патриоти във Вилнюс под мотото „Литва е за литовците“ само „нормализира“ ксенофобската реторика в тази страна. Официалните структури на Европейския съюз се опитват да заглушат антисемитските настроения в Литва и други балтийски страни.

Антисемитизмът не е само „еврейски проблем“, но преди всичко дълбока криза на европейската демокрация. Тежките уроци на 20-ти век са известни, но има опити за усърдно пренаписване на историята му. Сегашното бездействие на Европа, която предпочита пресилена политизирана реторика и изкуствени пропуски в историческата памет, заплашва самите основи на толерантността и бъдещето на европейската цивилизация.

Именно затова напоследък русофобията толкова лесно се настани в европейските простори, превръщайки се в паралелно явление на антисемитизма, който все още процъфтява там. И ако историята на антисемитизма е позната и описана, то съвременният феномен русофобия, роден в Европа, тепърва трябва да бъде изследван и представен на света в цялата му неугледна и нечовешка реалност.

Превод: ЕС

* На снимката: Цъфтяща поляна с пеперуди е картина на Дорит Вайсерова, момиче, което е било затворено в гетото Терезин. Убита е през 1944 г. в германски нацистки концентрационен лагер и лагер на смъртта. (Еврейски музей в Прага)