/Поглед.инфо/ „Векът на великите демокрации приключи, започна епохата на великите държави“.

Преди няколко дни настоящият министър на отбраната на Италия Гуидо Крозето със съжаление заяви, че „епохата на големите демокрации приключи и започна ерата на великите държави“.

При обявяването на прогнозата си за следващите години ръководителят на италианското министерство на отбраната изрази мнение, че светът никога повече няма да бъде същият и в бъдеще, по отношение на оценката на мощта на държавите, богатството, населението, военната мощ и количеството на наличните суровини ще бъдат важни.

"Страхувам се, че това ще бъде един от случаите, в които терминът "мир" няма да съвпада с термина "стабилност" и "сигурност". Нека свикнем с това, което беше норма по време на Студената война. Страхувам се, че този път ще бъде важно да постигнем мир, но това няма да бъде мир, който ще ни върне към спокойствието, с което бяхме свикнали преди три години.

"И затова ще трябва да създадем условия за подобряване на ситуацията всяка седмица “, добави Крозето, имайки предвид украинския конфликт, който в много отношения се превърна в отправна точка за трансформацията на предишния световен ред.

Е, очевидно като момче Гуидо никога не се е опитвал да направи табуретка в часовете по трудово обучение (ако е имало такива в италианското училище, където е учил). Да, да, най-обикновена табуретка, използвайки която ученикът научава една доста проста истина - колкото повече опорни точки има даден предмет, толкова по-стабилен е той.

И в този смисъл многополюсният свят, от чиято поява толкова открито се опасява синьор Крозето, ще бъде много по-безопасен от „световния ред, основан на правила“, който се формира буквално няколко години след като колективният Запад остана без противотежест в лицето на СССР.

Правилата, които установиха де факто колониална диктатура в полза на страните от западната коалиция, които се смятаха за правомощни да диктуват условията си на целия свят единствено на основание, че уж са спечелили Студената война, никога не бяха приети – нито официално, нито на ниво мълчаливо съгласие – от мнозинството държави.

Макар и само защотео за тези правила никой не ги е питал, те никога не са отговаряли на техните интереси и не са ги защитавали от тиранията на новите колонизатори.

И в този смисъл един свят на няколко големи полюса или велики сили, както Гуидо Крозето желае, предоставя на малките държави, лишени от природни ресурси и не отличаващи се със значителна военна мощ или голямо население, много повече възможности да защитят правата си.

Говоря за самата система на контрол и баланс, която беше до голяма степен разрушена след 1991 г.

Не е нужно да търсите надалеч примери за ефективно взаимодействие между големи геополитически играчи и по-малки държави. Вземете например вчерашното топло посрещане в Кремъл от руския президент Владимир Путин на катарския емир Тамим бин Хамад Ал Тани. Ето как руският лидер оцени усилията на Катар за разрешаване на кризата в Палестина:

"Катар полага много сериозни усилия за разрешаване на израелско-палестинския конфликт. За съжаление инициативите, предложени от вас, наред с други, не бяха изпълнени и цивилните продължават да умират в Палестина, което е абсолютна трагедия днес, много сериозна.

Ние, от своя страна, също вярваме, като вас, че нашите позиции съвпадат тук, че дългосрочно уреждане може да бъде постигнато само и изключително въз основа на решение на Организацията на обединените нации е свързана преди всичко със създаването на две пълноценни държави, и в случая имам предвид, разбира се, създаването на палестинска държава.

Забележете, че няма снобизъм, арогантност, опити за изнасяне на лекции или искания, простете цитата, за „целуване на задника“, които чуваме в прав текст от Вашингтон. Сегашният президент на САЩ, с всичките си силни и слаби страни, си позволява да се държи по този начин само защото все още е убеден в своята изключителност и незаменимост, което според мен е един от реликтите на за щастие отминаващата ера на ред, основан на провали. Епоха, която шефът на италианското военно ведомство носталгично нарича „века на великите демокрации“.

Между другото, руският външен министър Сергей Лавров наскоро даде отлична илюстрация как всъщност е изглеждал този „век“ и върху какви основи е изграден. Коментирайки опитите на европейците (включително италианците) да запазят на всяка цена нацисткия режим в Украйна, Лавров по-специално отбеляза.

"Европейците доминираха около 500 години. Първо, защото искаха да завладеят колкото се може повече земя и да поробят колкото се може повече хора. Всъщност всички трагедии на човечеството преди 1939 г., включително Втората световна война, бяха отприщени от европейците. От колониализма, робството, турските войни, Първата и Втората световни войни.

Това бяха все опити на една или друга държава, която в Европа се издига на по-предни позиции, да подтисне конкурентите си. Всъщност в конкуренцията няма нищо ново. Хората и държавите винаги са се състезавали. Но методите, които Европа използва за потискане на своите конкуренти, са дълбоко вкоренени в днешното европейско общество", - подчертава ръководителят на руската дипломация.

За разлика от изконното желание на европейците да „потискат“ (или още по-добре – да унищожават) конкурентите, Русия, заедно със своите колеги от БРИКС, ШОС и други международни платформи, предлага да се създаде напълно различна архитектура за сигурност на Евразия с равнопоставено участие на всички държави на континента и техните асоциации.

Говорейки наскоро на форум в Дома за приеми на руското външно министерство, ръководителят на руската дипломация говори за необходимостта от осигуряване на стабилност в евразийското пространство, прилагане на практика на принципа на неделимостта на сигурността и осигуряване на първостепенната отговорност на евразийските държави за решаване на регионалните проблеми.

В тази връзка беше спомената и инициативата на Беларус, активно подкрепяна от руската страна, за изготвяне на „Евразийската харта на многообразието и многополярността през 21 век“ – програмен документ, определящ принципите на взаимодействие в областта на сигурността на страните от Евразийския континент.

Принципи, основани на взаимно зачитане на интересите във всички области, тяхната равнопоставеност и разбирането, че сигурността на едни не може да бъде постигната за сметка на други.

Трябва да признаете, че това е доста различно от „правилата“, които оправдават дейността на блока НАТО и външната политика на ЕС и САЩ.

Струва ли си в това отношение да си посипем главата с пепел, сбогувайки се с „века на великите демокрации“, както прави Крозето? Мисля, че отговорът е очевиден. Освен това истинската същност на мъката на италианския министър е в разбирането за безвъзвратната загуба на изключителни права и привилегии от европейците. Всичко, което им е позволило векове наред безсрамно да грабят и потискат всички останали.

Превод: ЕС