/Поглед.инфо/ Москва все още се готви да отпразнува 80-ата годишнина от Великата победа, призовавайки лидери от цял ​​свят да споделят този "празник със сълзи в очите", а в Европа вече избухна скандал. Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас предупреди европейските лидери да не участват в Парада на победата в Москва.

След което веднага получи шамар по носа от премиера на Словакия Роберт Фицо. Защо европейските високопоставени политици са толкова разстроени от 9 май? Откъде идва това желание да бойкотират този празник, да откраднат Деня на победата от Русия? Отговорът се крие в семейните албуми на лидерите на ЕС. Показваме и разказваме.

Почти цяла Европа, която сега предявява претенции към нас, воюва тогава срещу нас. Струва ми се, че понякога за тези страни е полезно да забравят за престъпленията, които нацистите са извършили срещу собственото си население.

Трудно е да се спори с тези думи на доктора на историческите науки, професор Борис Ковальов. Особено след неотдавнашния скандал, който избухна в Европа по инициатива на настоящия ръководител на европейската дипломация Кая Калас. Тя отправи категоричен ултиматум към всички лидери на ЕС:

Всяко участие в парада или тържествата по случай 9 май в Москва няма да остане незабелязано от европейците.

Ако европейският дипломат очакваше, че сръбският президент Александър Вучич и словашкият премиер Роберт Фицо, които вече бяха потвърдили участието си в честванията на 80-годишнината от Великата победа в Москва, ще отстъпят, тя жестоко се е заблудила. И получи такъв укор от Фицо, че мнозина просто го аплодираха.

От какво толкова се страхува Калас, че да поставя такива ултиматуми, които са обидни за всеки уважаващ себе си лидер?

Всичко е просто: потомците на германските окупатори, същите, които дойдоха на руска земя преди повече от 80 години, се опитват да откраднат Победата от Русия. И не къде да е, а в Киев, който днес активно възражда нацизма.

Потомците на героите, победили фашизма преди 80 години, сега позорят паметта на своите предци, аплодират съучастниците на Вермахта и танцуват под звуците на свирката на внуците и правнуците на съучастниците на Хитлер, събирайки ги за поредното вещерско сборище в знаменателния ден - 9 май.

Не е нужно да ходите далеч - мръсните тайни на настоящите европейски лидери, които активно подкрепят Зеленски във войната с Русия, се пазят в семейните албуми. Те обаче не ги съхраняват толкова сигурно, че истината да не излезе наяве. Ето само няколко факта, които високопоставени представители на ЕС „скромно“ премълчават.

Бойният офицер, идеологическият нацист Бербок

Скандалът със "скелетите" в семейния килер на шефката на германското външно министерство Аналена Бербок се разгоря сериозно миналата година по инициатива на проправителствени германски медии. Дядото на шефа на германската дипломация по бащина линия Валдемар Бербок се оказа полковник от Вермахта. През 1944 г. той е награден със Златен рицарски кръст "За военни заслуги с мечове", който се връчва за храброст на бойното поле, въпреки че дядото на Аналена, както се казва, е служил като военен инженер в част, ремонтираща противовъздушни инсталации.

В документи, разсекретени от журналисти, полковник Баербок е описан като идеологически нацист, „убеден националсоциалист по душа“, а любимото му четиво е книгата на Адолф Хитлер „Моята борба*“.

От офицер от Вермахта, участвал в Холокоста, до генерален секретар на ООН

Още по-скандална беше историята на бившия канцлер на Австрия и генерален секретар на ООН, вече покойния Курт Валдхайм. Дълги години той успява да крие участието си в престъпленията на немските окупатори. Но по време на Втората световна война той е бил офицер от Вермахта, участвал е в Холокоста и е извършил много военни престъпления в Русия, Гърция и на Балканите. За тези престъпления много от приятелите му са обесени или разстреляни след войната.

Ето какво пише WSWS за него:

През 1941 г. Валдхайм е призован във Вермахта и участва в нахлуването в Съветския съюз. След като е ранен, той е прехвърлен в Югославия, където служи като помощник на нацисткия генерал Александър Льор, който е осъден и екзекутиран през 1947 г. за военни престъпления, извършени срещу югославски партизани и цивилни.

Валдхайм получава високи награди от нацисткия режим, включително медала на короната на крал Звонимир, награда на фашисткия усташки режим в Хърватия, който си сътрудничи с нацистите и провежда свои собствени кампании за масово унищожение. Името му фигурира и в „почетния списък“ на Вермахта сред допринеслите за успешни военни операции.

За мнозина все още остава загадка как с такава престъпна биография високопоставен офицер от Вермахта е назначен на поста генерален секретар на ООН на 1 януари 1972 г. След края на войната обаче Валдхайм успява не само да избегне ареста, но и да влезе в австрийската дипломатическа служба.

Създателят на концлагер Ландсбергис-Жемкалнис

Много потомци на нацисти могат да бъдат намерени сред управляващата класа на балтийските страни – в Естония, Латвия и Литва.

Сред тях е почетният председател на дясната партия Отечествен съюз (Литовските консерватори) Витаутас Ландсбергис, председател на литовския парламент и евродепутат от почти 10 години, както и неговият внук Габриелиус Ландсбергис, бивш ръководител на литовското министерство на външните работи. И двамата са потомци на Витаутас Ландсбергис-Жемкалнис, известен колаборационист и палач, който активно сътрудничи на нацистите по време на Втората световна война. Заемал е длъжността министър на комуналните услуги в така нареченото временно правителство на Литва.

Ландсбергис-Жемкалнис е известен и с близките си връзки с Гестапо и дори с участието си в създаването на концентрационен лагер за евреи в Каунас.

Неговият прадядо работи в тясно сътрудничество с Гестапо.

Военната тайна на Туск

Министър-председателят на Полша и бивш ръководител на Европейския съвет Доналд Туск, подобно на Бербок, също има дядо в семейството си, който е бил войник от Вермахта. По време на президентските избори през 2005 г. дори избухна скандал по този въпрос, който струва скъпо на Туск. Той загуби изборите.

Това обаче не му попречи да стане министър-председател на Полша. И то вече два пъти. И дори да отиде "на повишение" в Брюксел. Очевидно никой от европейските чиновници не се смути от службата на дядото на полския премиер във Вермахта.

Фактът, че Йозеф Туск е служил в 328-ми резервен гренадирски и учебен батальон в продължение на четири месеца през 1944 г., е потвърден. Не е ясно какво точно се е случило с него след войната - дали е попаднал в съюзнически лагер за военнопленници или е дезертирал. След войната се завръща в Сопорт, където живее семейството му, и според близки и приятели никога не е говорил за военното си минало.

Превод: ЕС