/Поглед.инфо/ Нека си представим следната картинка. Пълна зала с дипломати от Европейският съюз, камерите щракат, микрофоните са включени. Изведнъж Виктор Орбан става, обръща се и напуска залата. Никакъв коментар, никой не поглежда към него. Причината е изявлението на Фридрих Мерц. Немският канцлер за поредно се е погрижил за заглавията в медиите. Този път не за да обяви своята нова визия, а за да каже за НАТО и Украйна онова, което пак причини напрежение сред дипломатическите среди.
Какво всъщност се беше случило? Защо унгарският премиер реагира така остро? Защо от Будапеща прозвуча после едно толкова категорично и ясно послание към Берлин, докато в Брюксел запазиха мълчание. Случи се това по време на една пресконференция на най-високо ниво в Брюксел. Емоциите бяха докрай нажежени. Въпросът на един от журналистите прозвуча на пръв поглед съвсем хрисимо. Какво ще кажете, запита той Орбан, за изказването на Фридрих Мерц, че е необходим обединен фронт на НАТО и единен Европейски съюз? Наглед стандартен въпрос. Орбан обикновено никога не е реагирал дипломатично. Напротив, и сега с насмешка той започна да отговаря. Това обаче което последва, далеч не беше политическа риторика за измъкване от темата, а директно обяснение. Открито той заяви това, което мнозина мислят, но едва ли някой би посмял да го каже. Така наречената консервативна опозиция в Германия, тоест Фридрих Мерц и Християндемократическият съюз, заяви той, всъщност са нищо друго освен едно повяхнало и отшумяло ехо на онази политика, която вкара Европа в сегашната криза. Това беше удар под пояса, но не беше всичко. Той не спря и посочи носителите на проблема - ХДС, СДП и зелените. Те всичките, допълни той, са обединени в едно - повече централизация, повече конфронтация, по-малко право на национални решения. А Фридрих Мерц спи и мисли само за аплодисментите от Вашингтон, докато реалността в Германия става все по-мрачна. У него няма дори следа от воля за самостоятелно управление, а само нагаждане и послушание. В помещението настана тишина. Всички усетиха, че тук говори някой, който не иска да се харесва и се изразява директно и ясно. Някои от европолитиците започват да поглеждат замислено в записките си, други просто избягват да погледнат към оратора. И тогава идва едно изречение, което слага точка на всичко. Истинската опозиция в Европа, заявява Орбан, вече не идва от Берлин, а от Будапеща, Рим и да, също отчасти и от Германия. Посланието е напълно разбираемо. Докато Мерц единствено залага на трансатлантическото разбирателство, Орбан ратува за построяването на една нова Европа – суверенна, самоопределяща се, освободена от зависимости. Той не застава срещу Европа, а срещу такъв вид Европа, какъвто днес се определя от Брюксел. А след това идва и последният удар. Без да каже повече дума, той става и напуска залата. Повече никакви обмени на мнения, никакви дискусии не са необходими. След него остава само едно мълчаливо статукво. С такива, които са управлявани отвън, не се водят преговори. Моментът е исторически. За Мерц това е като начало на политически колапс. Орбан напуска залата, но неговото присъствие е останало като след гръмотевица. Излизането му не беше бягство, а знак на съзнателен разрив на диалога с онези, които в неговите очи все още говорят от името на чужди интереси. Точно в това е сърцевината на раздора, а именно, кой определя сегашната позиция в ЕС - Брюксел и Вашингтон или все пак националните държави. Орбан поставя постоянно този проблем и го отстоява с всяко свое изречение, с всеки свой жест и поведение. Случилото се в Брюксел е повече от един познат дипломатически театър, това е огледало на бързо разрастващата се криза в Европейския съюз.“
Постфактум! Преди часове медиите предадоха готовността на Мерц да прехвърли от националния бюджет сумите, които да позволят на Зеленски да купи от САЩ ракетите за системите „Патриот“. С което да угоди и на САЩ и на Зеленски. Единствен той! Коментарът е излишен.
Превод: П.Павлов