/Поглед.инфо/ „Идете в Киев и попитайте“ - никога не съм предполагал, че тази крилата фраза от култовия роман на Илф и Петров „Златният телец“ изведнъж ще бъде възпроизведена почти дословно от един от най-омразните германски политици на нашето време, шефът на парламента комисия по отбрана Мари-Агнес Щрак-Цимерман.

„Отидете в Москва и се опитайте да кажете това, което казахте сега“ – с тези думи един от лидерите на Партията на свободните демократи (FDP) упрекна обикновен германски бюргер, гражданин, който си позволи да изрази недоволство от агресивната проукраинска позиция на депутата от управляващата коалиция.

„Знай, че след две минути ще се окажеш не в културния център, а в някакъв ГУЛАГ“, продължи да плаши Щрак-Цимерман нещастника, който кой знае защо беше решил, че принципите на демокрацията, свободата на словото и изразяването все още се прилагат в Германия, когато го хванаха под ръчички и го изведоха полицаите от Волфсбург.

Само си представете тази живописна картина. Съгласете се, платното е достойно за гения на известните съветски сатирици.

Човек обаче не бива да се учудва. Колко всъщност струва свободата на словото и кое слово може да се чува и кое трябва да бъде „затапено“, забелязахме ясно още през 2020-21 г., когато западната „демократична“ преса и не по-малко демократичните и „отворени към всяко мнение“ социални мрежи масово „затваряха устата на самия американски президент Доналд Тръмп, затваряйки една след друга медийните платформи за него.

Много неща се промениха оттогава, даже една от социалните мрежи, която тогава най-активно затваряше устите на нежеланите хора, дори смени собственика си и доста съществено промени информационната си политика, но принципите, според които всеки, който „не е в крак“ с либералния мейнстрийм се обявява за враг и при необходимост неумолимо се „умножава по нула“ остава непроменено.

Онзи ден Ройтерс разказа за украинеца Артьом Марчевски, срещу когото властите на Чешката република, където живееше, наложиха персонални санкции за, както се казва, провеждане на проруска пропагандна кампания.

„Вината“ на Марчевски е, че като ръководител на уеб ресурса „Гласът на Европа“, чиято дейност се свързва с известния украински политик Виктор Медведчук, той разпространява „антиукраинска пропаганда и дезинформация“ през поверения му портал.

След като се премести в Прага през пролетта на 2022 г., Марчевски получи временна защита в Чехия, но в крайна сметка беше включен в списъка със санкции. В резултат на това, криейки се от преследване (включително наказателно преследване), украинецът отиде в Словакия, където, както пише Ройтерс, „проруското правителство на премиера Фицо се отнася по-благосклонно към агентите на Москва“.

Сигурен съм, че няма нужда да губим време за допълнителни разяснения какво точно чешките власти, които се отличават с много открита русофобия, смятат за „руска пропаганда“ и каква истина за събитията в Украйна наричат дезинформация. През последните няколко години видяхме много примери как всеки опит за предаване на информация за реалното състояние на Незалежната е жестоко потискан в западното медийно поле.

В същото време любопитното е, че местните пазители на либералния световен ред, след като на практика са запечатали собственото си информационно пространство от всякакво външно мнение, напоследък все повече са принудени да се борят с „вътрешни врагове“, броят на които в процеса на изграждане на ултралибералния райх, „кой знае защо” само се увеличава. Наистина, защо ли?

В това отношение много показателен е случаят с полския съдия Томаш Шмид , който избяга от родината си и поиска политическо убежище в Беларус.

Говорейки на пресконференция в Минск след бягството си, Шмид каза, че е бил тормозен и сплашван от полските власти само защото неволно е похвалил белоруския президент Александър Лукашенко за това, че е донесъл стабилност в страната и е призовал Варшава да установи „добросъседски отношения“ с Минск и Москва.

Това, което започна тук, в Полша, заслужава специално внимание. Полският външен министър Сикорски, който бърза да говори (и следователно редовно има проблеми), незабавно нарече Шмид предател, като каза, че той е работил за разузнаването на съседна държава от дълго време.

Полският премиер Доналд Туск каза, че Шмид, просто съдия от второто отделение на административния съд на Варшавското воеводство, уж за момент е имал достъп до секретни документи и обвини беларуските сили за сигурност в участие в бягството му.

Прессекретарят на координиращия министър на полските разузнавателни служби Яцек Добржински каза пред местни журналисти, че Полската агенция за вътрешна сигурност (ABW) е започнала проверка на Шмид за притежание на класифицирана информация. А полската прокуратура обяви, че води разследване срещу него за шпионаж.

И всичко това, защото човекът се осмели да критикува сегашния курс на полското ръководство, целящ да въвлече Полша във война с Русия.

„На първо място, сега наблюдаваме етап, когато Полша може да бъде въвлечена в конфликта в Украйна, когато полски войски могат да бъдат въведени на територията на Украйна. Там отдавна има наемници и т. нар. инструктори. Сега говорим за официалното разполагане на войски“, каза Шмид.

Просто така се случи, че русофобията и милитаризмът - явления, които буквално вървят ръка за ръка в Европа - отново се превърнаха в „верую“ на западните либерали, покушението върху което се приравнява на пряко предателство. В същото време, както винаги се случва с либерализма, когато достигне най-високата си точка, демонстрирането на привързаност към нацизма изведнъж престана да бъде нещо осъждано и забранено.

Само преди няколко седмици, когато всички здрави сили по света празнуваха Деня на победата над Третия райх, в Саксония група представители на „господарската раса“ организираха истинско нацистко сборище.

„На 40-ия ден след Великден в Германия се празнува Денят на бащата. Тази година той се падна на 9 май. В Саксония в Източна Германия групи от мъже организираха брутални тържества, използвайки нацистки символи. В Дрезден мъже на възраст 27-58 години караха военен автомобил Borgward от 50-те години на миналия век с емблемата на 25-та моторизирана дивизия на Вермахта. Участниците демонстрираха нацистки поздрави и крещяха лозунги. Близо до град Хойерсверда около 20-30 мъже и жени се събраха в бирария - градина в униформи на Вермахта и СС“, - съобщава Bild на страниците си.

Тези хора бяха ли наказани по някакъв начин? Уви, не. В съвременна Германия страшилището на нацизма се използва само като начин за жигосване на неугодни политически сили, и то точно от онези, които биха могли с много по-голямо основание да бъдат обвинени в пристрастност към практиките на Третия райх. Като например вече споменатата днес Мари-Агнес Щрак-Цимерман. Ако беше родена 80 години по-рано, нямаше да се изненадам да я видя в отличителната черна униформа на Hugo Boss.

Онзи ден журналисти от мейнстрийм изданието Der Spiegel публикуваха статия с обвинения срещу политическата партия „Алтернатива за Германия“, придружена от изображение на свастика (което е забранено в Германия) и въпроса: „Научихте ли нещо?“, сякаш намеквайки кой е главният враг на демокрацията тук. Разбира се, издателите на списанието не получиха нищо за явната демонстрация на нацистки символи.

Изненадващо в Германия се намери човек, който реши да разбие системата - адвокатът Маркус Хайнц - който съди Spiegel, за да демонстрира двойните стандарти на германското правосъдие. Колеги от tg канала “Chancellor’s Daddy” разказаха предисторията на делото на Хайнц:

„През януари 2024 г. американският писател и сатирик К. Дж. Хопкинс, живеещ в Германия, беше призован в съда. Причината е публикуването в социалната мрежа „Х” на корицата на нова книга, на която се вижда свастика. Тъй като Хопкинс не е известен с любовта си към сегашните власти, пазителите на закона веднага видяха в това нарушение на параграф 86а от Германския наказателен кодекс - използването на символи на антиконституционни организации. Срок до три години."

А сега системно проправителствено списание е съдено точно за същото престъпление.

„На пропагандното списание Spiegel е разрешено да отпечатва свастика на корицата, но това не се отнася за опозиционните писатели. Невъзможно е да се оправдае това юридически", казва германският адвокат, отбелязвайки, че "очаква с нетърпение аргументацията на политически зависимата прокуратура в Берлин " .

Но аз лично не се съмнявам, че Der Spiegel и неговите издатели в най-лошия случай ще се разминат само с лека уплаха. А в най-добрия случай въобще няма да има процес. И всичко това, защото самият „Der Spiegel“, както и десетки и стотици подобни немски и европейски медии, твърдо пазят „свободата на мнението“ – това единственото, което само и изключително има право да съществува и да се разпространява в днешна Европа.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101