/Поглед.инфо/ В Европа внезапно се появиха нови защитници на руските енергийни ресурси - Франция и Белгия. В последните години на санкционната война само Унгария и Словакия намериха сили открито да заявят нежеланието си да се откажат от руските енергийни ресурси.

Това не само е евтино и държи икономиките им на повърхността, тъй като цената на енергията е включена във всеки продукт и всяка услуга – при това също толкова важно е доставката на ресурси от Русия да е удобна, бърза и евтина.

В същото време алтернативният газ или петрол трябва да се търси на световния пазар в ожесточена конкуренция с всички, на пазарни цени без отстъпки, а след това да се влачи по море до някоя чужда държава и след това през половината Европа по суша, тъй като нито Унгария, нито Словакия нямат достъп до море.

Защо Белгия и Франция внезапно изразиха загриженост относно плана на Европейската комисия да се откаже от всички руски газ от 2027 г.?

Факт е, че и двете страни получават втечнен природен газ (LNG) от Русия. А нашата страна е вторият по големина доставчик на втечнен газ за ЕС след Съединените щати. Когато получихме газ от проекта „Ямал LNG“, Белгия се превърна в основен негов претоварен център.

Танкери от леден клас с руски LNG пристигаха в белгийското пристанище Зебрюге, който беше претоварван на обикновени танкери/газовози и изпратен към купувачите - към други европейски страни или към Азия. ЕК обаче преди това лиши Белгия от този доход, като забрани претоварването на руски LNG. Сега претоварването се извършва в Мурманска област, която с радост се възползва от тази възможност да печели пари.

Претоварването е необходимо, защото газовозите от леден клас са ограничени по брой; те са необходими в специалните условия на Северния морски път, за да транспортират повече продукти, докато има много повече обикновени танкери, които лесно могат да се справят в по-топлите води.

Междувременно Белгия продължава да печели пари от това, което не е забранено: купува втечнен природен газ (LNG) от Русия за собствени нужди, но главно за износ за съседни страни, предимно Германия. Германците, поради експлозиите на „Северен поток“ и по политически причини, отказаха руски газ по тръбопроводите, но продължават да получават и консумират газ с руски произход, идващ до тях само по море и транзитно през Белгия.

Разбира се, Белгия не иска да губи и този доход, тъй като печели пари, като получава втечнен природен газ (LNG), регазифицира го и го доставя на съседите си.

Франция прави бизнес с абсолютно същото и не бърза да се отказва от тези приходи. Нещо повече, най-голямата френска компания Total Energy също е заинтересована от поддържането на стабилни продажби на руски втечнен природен газ (LNG) от проекта „Ямал LNG“ на Новатек.

Тя остава собственик на 20% в „Ямал LNG“ и още 19,4% от акциите в Новатек, който е контролиращ акционер в този проект. Защо Total трябва да влошава положението на руския си актив? Сега френската компания, разбира се, не получава дивиденти от този актив, но той очевидно ѝ е скъп (иначе французите щяха да напуснат проекта).

Когато геополитическата ситуация се успокои, Total все още се надява да започне отново да получава дивидентите си и може би дори да върне по-голямата част от приходите, които е загубила през всичките тези години.

Освен това, получателите на руски втечнен природен газ (LNG) имат още един сериозен аргумент в ръкава си: само европейските купувачи, а не Москва, ще пострадат от отказа за втечнен природен газ от Русия. Защото проектът за втечнен природен газ „Ямал“ има данъчни облекчения, включително нулеви експортни мита.

Това означава, че руският бюджет не получава нищо от износа на втечнен природен газ и тази забрана на ЕК няма да повлияе по никакъв начин на приходите на Русия. Това, между другото, е още една причина, поради която Брюксел прилага забраната за газ не като санкции, а я прикрива като следване на зелената програма.

Не е съвсем ясно дали Брюксел ще успее да осъществи плановете си. Но шансовете са доста високи поради сложната процедура за вземане на решения.

В момента руският газ продължава да се доставя до десет европейски държави по два начина: по тръбопровода „Турски поток“ и по море под формата на втечнен природен газ. И Унгария е една от тези държави. Ако Европейският съюз беше приел старомодния пакет от санкции, забраняващ както доставките на тръбопроводен, така и морски газ за ЕС, тогава е много вероятно Унгария (или Словакия, или и двете) да блокират тези санкции, както направиха през пролетта на 2022 г.

Брюксел щеше да се наложи да направи компромис отново, а това е много неприятно и създава широки възможности за съмнения относно адекватността на политиката на ЕК. Защото аргументите на Унгария за това защо се нуждае от тръбопроводни доставки от Русия са обективно сериозни.

Именно Унгария през 2022 г. защити правото си и на съседите си да продължат да получават руски петрол по тръбопровода „Дружба“, построен със съветски пари. Будапеща използва правото си на вето, когато се съгласи с пакета от санкции през пролетта на същата година: първоначално Европа искаше да забрани всички видове доставки на петрол. Беше принудена обаче да отстъпи на Унгария и да изключи доставките по тръбопроводи от санкциите, оставяйки забраната само за морски превози.

Ето защо този път ЕК реши да мами. Отказът от всякакви доставки на газ от Русия, независимо дали по море или по тръбопровод, беше пакетиран в рамките на зелената програма за отказване от традиционните енергийни ресурси като цяло, която е планирана за 2050 г.

Но именно от руския газ трябва да се откажат преди всичко - до 2027 г. И това не са санкции, това са нови законодателни норми, измислени от ЕК. Тяхното приемане също се решава с гласуване на членовете на ЕС.

Но за да се приеме пакетът от санкции, всички членове на съюза без изключение трябва да гласуват за него, ала за да се приемат новите енергийни стандарти на ЕК, е достатъчно да се получи обикновено мнозинство от гласовете. Това означава, че само Унгария, гласуваща против, няма да е достатъчна.

Следователно, увеличаването на броя на тези, които могат да гласуват против, е опасно за инициативата на ЕК.

Този вариант също не може да бъде напълно изключен. Той е възможен, ако настъпят сериозни геополитически промени. Например, ако конфликтът в Украйна приключи или настъпи смяна на политическите елити в редица европейски страни. В Германия например партията „Алтернатива“ набира все по-голяма популярност именно защото се застъпва за икономическо сътрудничество с Русия.

Мнозинството от германците лично, по собствения си джоб, са усетили негативните последици от прекъсването на икономическите връзки със страната ни, да не говорим за общото плачевно състояние на германската индустрия.

Технически, инфраструктурата за бързото връщане на руския газ в Европа е налична. Има оцелялата нишка от „Северен поток 2“, работещият газопровод Ямал-Европа, преминаващ през Полша, и накрая украинският тръбопровод. Всичко, което е необходимо, е политическа воля и здрав разум сред европейските елити.

Дори обаче ЕК да успее да осъществи плана си и да направи руския газ под каквато и да е форма „персона нон грата“ в Европа до 2027 г., това не е краят. Може да се появят неочаквани вратички, за да продължат доставките на наш газ към ЕС – само че под прикритието на някакъв друг газ. Говорим за появата на посредници, които ще купуват газ от Русия и ще го препродават на Европа под прикритието на свой или някакъв безличен газ.

Турция, например, е напълно подходяща за ролята на такъв посредник, която не би имала нищо против да се превърне в основен газов хъб и да повиши значението си на европейския континент. Но в крайна сметка може да има много варианти за посредници.

Истината е, че самите европейци все още ще се нуждаят от газ и колкото по-малък е дефицитът на доставките, толкова по-адекватни ще бъдат цените. Европа обаче все пак няма да може да избегне ръста на цените на газа на фондовия пазар, като се откаже директно да купува руско гориво. И всяка европейска държава разбира това: какъвто и да е газът, отново ще поскъпне - и за всички без изключение.

Превод: ЕС