/Поглед.инфо/ ЕС определи „предател“ и „болен човек“ в своите засегнати от коронавируса редици. Призовават се представителите на Унгария да бъдат изключени от управляващите структури на Европейския съюз, защото нейният премиер Виктор Орбан е присвоил диктаторски правомощия. Този скандал по време на пандемията отново показва, че „обединена Европа“ по никакъв начин не е обединена и че Великобритания, след като напусна ЕС, не затвори вратата.
"Унгарското правителство вече не може да бъде допускано до масата, на която се събират представителите на европейските институции."
Тези думи принадлежат на министъра на външните работи на Люксембург Жан Аселборн. Той призовава за изпращането на пълноправния член на Европейския съюз - Унгария - в „политическа карантина“, като се изключат нейни представители от Съвета на министрите на ЕС. Това не означава автоматично изключване от самия ЕС, но може да се нарече „първата стъпка“ и най-строга „забрана“. В ЕС има много съвети на министрите - един за ръководителите на министерствата на финансите, един за ръководителите на министерствата на отбраната и така нататък, тоест заплашват разработването на всички решения за живота на Европейския съюз да се осъществяват без участието на Будапеща.
Преди подобни заплахи се отправяха само към Полша, където клерикално-националистическата управляваща партия „Право и справедливост“ замисли съдебна реформа, ограничаваща независимостта на съдиите. Партията на братята Качински никога не е била харесвана в Брюксел като група мракобесници и създатели на проблеми, но в случая европейските чиновници буквално се изправиха на задните си крака и, въпреки цялата полска амбиция, наложиха волята си: реформата премина в съкратена версия.
Сега те заплашват Унгария и не бива да се мисли, че външният министър на Люксембург е нещо незначително. Малкото херцогство е един от основателите на Европейския съюз и Шенгенската зона, а неговият дългогодишен премиер, признатият патриарх на европейската политика Жан-Клод Юнкер ръководи Европейската комисия в продължение на пет години, превръщайки се в третия жител на Люксембург на тази позиция.
А самият Аселборн е твърде опитен, за да си хвърля думите на вятъра: той оглавява МВнР на родината си повече от десет години, а преди това работи активно в структурите на ЕС, включително в същите министерски съвети.
В този случай той изразява средното мнение на брюкселската бюрокрация, макар и в по-рязка форма. Наследникът на Юнкер като ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също издаде специално изявление, в което изисква държавите от ЕС да не се намесват в „основните права на гражданите“ и „свободата на медиите“. И въпреки че името на "лошата държава" Унгария да не прозвуча, е очевидно за кого става дума.
Какво толкова унгарското правителство ядоса ЕС? Това, което прави всяко европейско правителство, а и светът, е борбата с коронавируса. Миналият понеделник унгарският парламент, две трети от които са привърженици на премиера Виктор Орбан от партия ФИДЕС и техните партньори, въведе извънредно положение в страната и предоставиха на кабинета изключително широки правомощия. Официално - за оперативен отговор на инфекциозната заплаха.
Европейските политици нарекоха това стъпка към диктатурата и подчертават, че неограничени пълномощия са предадени безсрочно на Орбан. Но ако нещо подобно беше прието в страна, която е в добри отношения с Брюксел, например във Финландия или Португалия, скандалът нямаше да избухне.
Но това е Орбан - те не му се доверяват, виждат го като враг и архаичен бял мъжкар от миналото, който само чака момента да превърне Унгария в автокрация с него начело.
Орбан не е харесван поради редица причини. Първо, той е твърде консервативен по стандартите на ЕС - категорично е против миграцията и прие нова конституция, която отрича еднополовите бракове и предполага възможността за забрана на абортите.
Второ, той е антиглобалист и евроскептик, който определи брюкселската бюрокрация за свой противник. Възползвайки се от вътрешните проблеми на ЕС и спада в популярността на неговото ръководство, Орбан се противопоставя на него като защитник на християнството, унгарската идентичност и националния суверенитет. Унгарците са патриотична нация, те харесват това.
И накрая, трето: Орбан е най-злия враг на известния си сънародник - финансистът Джордж Сорос, който отдавна мечтае да го отстрани от властта, а също така изкупува на едро брюкселската бюрокрация.
В резултат на това унгарският премиер е наречен "последният диктатор на ЕС" и дори "европейския Путин", тъй като двамата лидери имат добри работни отношения. Орбан е категоричен противник на „войната със санкции“ (унгарските фермери сериозно страдат от нея) и на украинизацията на образованието, която се провежда от официален Киев (тя удря интересите на унгарците от Закарпатска област). Разбира се, в очите на Брюксел това е още един „съществен недостатък“ в неговата власт.
За да стане напълно ясно, Унгария не предприема особено сурови полицейски мерки. Карантината е там със същите ограничения като режима на самоизолация в по-голямата част от Русия. А в Холандия - страна-отличник в ЕС - от известно време е наредено “да не се събират повече от трима”, тоест буквално въплъщават на практика страховете на съветските дисиденти. Друго нещо е, че в Унгария въведоха наказателно преследване за публикуване на фалшиви новини за коронавируса. Същото е направено и в Русия, но по стандартите на ЕС това не е типично. Оттук споменаването на „свободата на словото” в речта на Урсула фон дер Лайен.
Въпреки че в бъдеще е възможно откъсване на някои източноевропейски страни от Европейския съюз, е малко вероятно заплахите на Аселборн да бъдат осъществени: на европейските политици, меко казано, сега не им е до Орбан и неговите широки пълномощия. Освен това той има добри шансове да изгони европейските чиновници, да не прави отстъпки, за разлика от поляците, а и да изложи враговете си в Брюксел в най-неблагоприятната светлина.
Това се отнася не само за унгарците, но и за европейците в широк смисъл. На фона на пандемията европейската бюрокрация се прояви в далеч не най-добрата светлина, а концепцията за единно европейско пространство бързо беше отменена до по-добри времена. В условията на остра криза служителите, чийто смисъл на съществуването сега се разбира по-малко от всякога, биха могли да намерят по-полезна задача от уреждането на сметки с Орбан.
Защото в крайна сметка всичко ще се върне към нормалното си състояние и правомощията на премиера ще се свият до предишните. Ако изоставите стереотипното мислене, Орбан в никакъв случай не е диктатор или дори потенциален диктатор. Да, популист е. Да, волунтарист е. Да, старата лисица е, но нищо повече.
Представянето на брюкселската бюрокрация като вредна за него сега е особено полезно, предвид това, че с нея се асоциира либералната унгарска опозиция. Лаврите на спасителя на отечеството, решително действащ въпреки „тлъстите котки на ЕС“, ще му бъдат полезни, най-малкото защото претенциите срещу Орбан също са се натрупали сред унгарците: те просто са уморени от него, помнят корупционните скандали в неговото обкръжение, на някои им е жал за гейовете - и т.н. И те оценяват този харизматичен и, трябва да признаем, нееднозначен политик, на първо място, за внушителния икономически растеж, който коронавирусът скоро ще превърне в рецесия.
С една дума, задачата на Орбан сега е да отблъсне епидемията. Ако успее, той ще бъде отличен у дома като победител както срещу коронавируса, така и срещу Брюкселската бюрокрация.
Уж не се знае кое е по-лошото. В крайна сметка европейските чиновници не убиват стари хора и не ги принуждават да седят зад четири стени, въпреки че става все по-трудно да се изброят предимствата им и да се оправдава нуждата от тях с всеки изминал месец.
Превод: В. Сергеев