/Поглед.инфо/ Полската национална прокуратура иска арестуването на въздушните диспечери, работещи на летище “Смоленск-Северни” на 10 април 2010 г., по време на самолетна катастрофа с правителствена делегация, водена от президента Лех Качински. Тогава полският президент Ту-154 се разби при кацане . В резултат на това 96 души загинаха.
На пръв поглед: защо именно сега изведнъж?
Изминаха десет години от злополучната катастрофа, в която загина тогавашното ръководство на Полша. Всички подробности за бедствието отдавна са премити сто пъти, демонтирани са до кокал, изследвани под микроскоп, отломките са събрани и с тях са сглобили отново самолета, много пъти са възстановявали картината на случващото се.
Но дори и извън рамките на възможния заговор, целящ разбиването на полския самолет в името на обвиненията срещу Русия, всички страни проучиха подробно всичко, което се е случило - както поляците, така и руската страна, така и международни експерти. Всички експертни становища в рамките на разследването с участието на международните авиационни специалисти показаха вината на пилотите на полския президентски самолет. И ето, че сега изведнъж.
Освен това, дори ако вземем само правната страна на нещата, тогава всичко беше ясно от самото начало: това искане за предаване на руските диспечери на Полската национална прокуратура е невъзможно да бъде удовлетворено, тъй като то противоречи пряко на руското законодателство. Ето какво каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков: „Това е невъзможно съгласно нашето законодателство“. Тоест Русия при всички случаи няма да предаде диспечерите на Полша по случая с катастрофата на полския правителствен самолет в Смоленск и това беше ясно от самото начало, особено на полската прокуратура. Защо тогава?
Всичко, което се случва в съвкупност, издава някакъв абсурд. Но това не е сън, всичко наистина се случва, което означава, че някой има нужда от всичко това, трябва да има някаква логика. И тя е следната. Това е геополитическа логика.
От гледна точка на геополитиката, разделяща цивилизациите на два типа, морски и земни, Западът е пространството на морските цивилизации, а Евразия, в центъра на която се намира Русия, е пространството на сухоземните цивилизации. Води се непрекъсната война между морската и сухопътната цивилизация, голямата война на континентите и нищо не може да я спре. Може да се балансира, уравновеси и то само за известно време.
В европейския театър на геополитически действия носителят на духа на западната цивилизация всъщност е нейният източник - Европа, а носител на земния, съответно евразийския дух, е Русия. В различни исторически периоди балансът на влияние в географска Европа се измества или към цивилизационна Европа, или към Русия. Границите се движат напред-назад, войните и сблъсъците между Европа и Русия са нещо обичайно, диалектически закон.
Така че пространството, което се намира между Русия и Европа (цивилизационно, а не географско - това са различни явления), между Хартланда и морската цивилизация е зоната “Римланд” - ивица, над която се води постоянна цивилизационна война и което в резултат многократно преминава от ръка на ръка. Тази група в различни държави може да промени качествата си.
Тя може напълно да влезе в зоната на влияние на Европа като Запад, може да влезе в зоната на влияние на Русия като център на сухопътната цивилизация на Евразия или да остане неутрална.
В този момент, когато ивицата Римланд се оказва за кратки исторически мащабни времена неутрална, тя става или буферна зона - и тогава разделя Запада и Русия, за известно време предотвратявайки войната, избухваща всеки път, когато Западът и Русия са в състояние на непосредствено докосване. Или става санитарен кордон - и тогава ивицата Римленд става някаква гранична ивица в момента, когато Русия се разширява, извършвайки геополитическа експанзия и трябва да се спре (“сдържа”, както се изразяват на Запад) на далечни подстъпи, там, в тази зона на санитарен кордон, където все още (или вече) не е Запада, но не е и Русия, а нещо непонятно, не много ценно, нещо, което може да се пожертва, за да се предотврати настъплението на Русия към свещените земи на Европа. Така го вижда самата Европа.
Разбира се, тази логика работи и в обратната посока: Русия прибира възможно най-много географска Европа под свой контрол по време на настъпление, така че при отстъпление част от нея може да бъде превърната в санитарен възел, забавящ времето на настъплението, спъвайки устрема му, когато Западът напредва, а ние се оттегляме ... Тук няма нищо лично. Независимо как и от коя страна оценяваме всичко това, това е чиста геополитика и без значение как се отнасяме към нея, тези закони работят през цялата история на човечеството.
Но да се върнем към нашите поляци. Те, така се случи, се намират точно в тази зона на Римленд - буферна зона между Русия и Запада, която не е нито Русия, нито Западът в чистия им вид (без значение какво мислят за себе си там), но в същото време поглъщат елементи както от руската Евразийска, така и от западната атлантистка цивилизация. В момента на началото на геополитическото движение на Запада към Русия или на предстоящото движение на Русия на Запад Полша става част от санитарния кордон и след това тя (временно) се поглъща или от Русия, или от Запада. След това всичко се стабилизира за кратко, за да започне да се движи отново.
Как това се отразява на ситуацията с искането за екстрадиране на руските диспечери? По най-прекия начин. От гледна точка на геополитиката, след засечката с белоруския "Майдан", в който Полша взе най-активното участие, Русия получава предимство за геополитическо, цивилизационно настъпление (преди това отстъпва). Русия, разбира се, можеше да отстъпи Беларус и тогава лентата на санитарния кордон щеше да се измести още повече на изток. Но Русия не отстъпи, тя реагира и сега ще се закрепи (може да се предположи, че вече се е закрепила) на линията, където е спряно геополитическото настъпление на Запада, и да премине (може да се предположи, че вече е преминала) в геополитическа контранастъпление.
И това означава, че санитарната зона на кордона, на самия край на която сега се намира Полша, започва да се плъзга на запад. Това движение може да се забави. На първо място, чрез изостряне на отношенията между Русия и Полша с всякакви средства, на всяка цена. С други думи, Полша сега е длъжна (длъжна е на Запада, просто е длъжна) да поеме първия удар.
Полският наказателен батальон трябва да свърши мръсната работа: да се опита по всякакъв начин да намали динамиката на руското геополитическо настъпление, за да може Западът да осмисли всичко, да събере силите си, да се прегрупира и да се подготви за отбрана. И това означава, че се използва всичко, което попадне под ръка: ако останете без патрони, метнете пистолета, може би по някакъв начин това ще спре врага. Ако нямате пистолет, метнете каквото имате, плюйте, драскайте, грабвайте каквото намерите, дори ако това са труповете на полска правителствена делегация от преди десетилетие.
Няма нищо свято, когато настоящите проатлантически, проамерикански полски елити трябва да се изправят, за да защитят свещения Запад.
А ако трябва да се пожертва и полския народ - те ще го пожертват, защото Западът е свише всичко. Нали, горди полски панове?
Превод: В. Сергеев