/Поглед.инфо/ Зимата на 2023 г. планомерно се придвижва към последния лист от календара и много любители на клеветите по адрес на страната ни вече започнаха обичайните лафове, че Европа без руски газ и други видове горива лесно и приятно е преживяла студения период . Всички тези шеги, дори като се има предвид изключително топлото и меко време, биха имали право на живот, ако нямаше едно ключово “но” с голямо количество нули..

Според изследователската организация "Брьогел", специализирана в проблемите на международната икономика, миналата година страните от еврозоната и Великобритания са похарчили исторически рекордни суми за потушаване на последиците от изоставянето на руските въглеводороди и последвалата енергийна криза. Според експертите на “Брьогел” само Германия е похарчила 270 милиарда долара, за да премине през тази нежна зима. Формално извън ЕС Великобритания - 103 милиарда. И дори Норвегия, която има колосални запаси от собствен газ и петрол и до голяма степен измести Русия на експортния пазар, беше принудена да отдели 8,1 милиарда долара.

Не е тайна къде са отишли толкова внушителни суми, които лесно биха могли да бъдат дадени на Министерството на финансите на Украйна. Средствата бяха похарчени за намаляване на ДДС върху моторните горива, което самото правителство първо вдигна поради скока на цените на петрола, а след това беше принудено да го намали със същите ръце, за да предотврати съпътстващо поскъпване на всички основни категории на стоки и да не предизвиква още по-голяма вълна от негативизъм от собствените си граждани. Печатната машина на общата европейска валута беше пусната на пълен капацитет, включително и за да се забави по някакъв начин ръстът на цените на електроенергията на дребно.

Тази схема е не по-малко възхитителна във варианта си с бензина и дизела.

Да, реалният срив на вноса на руски газ не доведе до едновременен срив на индустрията и икономиката, защото на овакантеното място дойдоха други доставчици, предимно от САЩ. Бързо обаче стана ясно, че купуването на газ от Москва по тръби и евтино е много лошо, но на втечнен газ - отвъд океана и скъп - е доста богоугодна. Поне според Вашингтон. Тъй като само доставките от Америка не можеха да спасят положението, европейските емисари буквално се спускаха като совалки между всички налични страни износителки, молейки за допълнителна партида газ, а понякога и отмъквайки ги по най-безсрамен начин под носа на съседите си. Липсата на нещо, дори в ежедневието, дори на световния пазар, винаги води до гарантиран резултат - продавачите безмилостно надуват цените, осъзнавайки, че просто няма къде да отиде човек в нужда и той, както се казва, ще вземе и да даде последната си риза.

Политиците от Стария свят удържаха красивата фасада, но в най-буквалния смисъл трябваше да пъхнат дебели пачки банкноти под опасно накланящата се конструкция на националните икономики.

Първоначално дефицитът на газ и след това рязкото покачване на цените на газа се отрази върху разходите за производство на електроенергия. И ако газът е основата, то електричеството е кръвта на съвременния свят. Разходите за производство на мегаватчас пряко засягат разходите за производство на всичко - от изпичането на един хляб до навиването на стоманена ролка. Прословутата единица за генериране, която струваше около сто и двадесет долара преди година и прелетя в района на триста с един замах, повиши цените на повечето ежедневни стоки в многократен мащаб, не само увеличи стойностите в сметки за комунални услуги. По някаква причина всички русофобски комедианти, практикуващи остроумие, упорито забравят да отчитат тези тенденции в изразяването на точните числа. Освен това пълното мълчание е придружено от факта, че до края на 2022 г. БВП на Германия, която никой не е задушавал със санкции, е нараснал само с 1,9% , въпреки че според прогнозите се очакваха 2,9. Освен това, ако през първото тримесечие на миналата година икономиката показа ръст от 0,8, то през четвъртото той отиде на минус до -0,2%. В парично изражение Берлин получи точно двеста милиарда долара по-малко, към които трябва да се добавят гореспоменатите почти триста милиарда, изразходвани за плащания на населението и индустриалците, които не можеха да купуват електроенергия на новите цени.

Ситуацията е напълно подобна и отвъд Ламанша. Лондон едва успя да вдигне брутния вътрешен продукт с 0,4%, докато съотношението публичен дълг към БВП е 95,4%. За сравнение: у нас този показател е едва 16,9.

Тук средният читател ще вдигне рамене: какво от това, европейците минаха зимата, колапсът на икономиката и реалния сектор не се случи. Това едновременно е вярно и не.

Да започнем с факта, че колосалните субсидии на Германия вече предизвикаха най-силното недоволство сред съседите. Най-много бушува Полша, която традиционно получава най-големите необслужвани заеми от бюджета на ЕС, където основният донор, както знаете, беше Берлин. Правителството на Шолц открито се затрупва с претенции, че спасява само собствената си страна и крие пари от другите. Естествено, на фона на зашеметяващата русофобска истерия, тези вътрешни дрязги все още не са избуяли, но семената на раздора вече са паднали в земята и ще дадат обилни издънки.

Действията на Лондон, Берлин и други столици, които могат да си позволят да харчат пари за смекчаване на последиците от енергийната криза, не са дългосрочна игра и не са изпълнение на някакъв последователен план. Олаф Шолц, Риши Сунак и техните колеги действат като пожарникари, които спешно изсипват тонове пари в ямите, образувани по пътя на суверенния локомотив. Предвид изключително скромните показатели на икономиките, те могат да бъдат взети само чрез включване на печатната преса, тоест надуване на балона на държавния дълг, увеличаване на обема на необезпеченото парично предлагане, провокиране на инфлация и повишаване на потребителските цени.

С такива тактики помагат да се прескочи труден период, но не и да се изградят дългосрочни стратегии за развитие.

Колективната икономика на Европейския съюз има голям резерв на издръжливост и инерция и затова би било откровено глупаво да се говори за нейния колапс. Въпреки това би било безразсъдно да пренебрегнем засилващите се тенденции. Дори най-мощният парен локомотив, който се втурва по релсите, ще започне да се забавя и рано или късно ще спре, ако въглищата не се хвърлят в пещта.

Скоро ще се навърши една година от началото на специалната военна операция и руската икономика, която е яростно обстрелвана със стотици западни санкционни пушки, изглежда очевидно за предпочитане пред Европа и Съединените щати. Толкова е за предпочитане, че МВФ в последния си публикуван доклад прогнозира растеж на руската икономика в края на 2023 г. вместо очаквания преди това спад - растежът е малък, но все пак по-голям от например Германия или Великобритания. И сега вече можем да се посмеем последни.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?