/Поглед.инфо/ Ситуацията на границата между Украйна и Беларус отново се изостря. Това се дължи не само на увеличаването на групировката на ВСУ в близост до беларуските граници, но и на подобни действия от страна на Полша. За каква численост на войските става дума, какъв може да бъде планът на група противници в беларуската посока и какво могат да противодействат на това Минск и Москва?
ВСУ разположиха 14 хиляди военнослужещи близо до беларуската граница. Това съобщи държавният секретар на Съвета за сигурност на републиката Александър Волфович. В същото време в съседна Полша „под претекст за укрепване на сигурността“ беше разположена група от 17 000 войници, от които 8000 са разположени директно на границите на Беларус.
Волфович припомни и упреците от Запада и Киев за предполагаемите планове на Минск да атакува територията на Украйна. Подобни твърдения обаче могат да предизвикат „само лека усмивка“. Според него републиката е разположила едва 4000 военнослужещи в граничната зона.
Междувременно напрежението между Киев и Минск расте. Миналата седмица БПЛА навлязоха във въздушното пространство на района на Гомел. Властите на републиката не разкриват „собственика“ на дроновете, но беларуски експерти смятат, че много вероятно това може да е Украйна. Преди това, в края на август, кабинетът на Зеленски поиска Минск да изтегли войските си.
На този фон Минск активно укрепва границите си: нараства присъствието на авиация, зенитно-ракетни и радиотехнически войски, а в началото на август бяха изпратени специални части за укрепване на границата.
„Когато говорим за украинските и полските групировки, Минск разчита на данни от разузнаването. Информацията според мен е достоверна и обективна. Броят на военнослужещите от ВСУ, разположени там през юли, беше по-голям, но в резултат на военно-политически действия, предприети от беларуската страна, решиха да изтеглят част от войските в Киев. Въпреки това ситуацията остава напрегната“, каза беларуският политолог Алексей Дзермант.
Според експерта съвместната групировка на Полша и Украйна в близост до границите е малко по-малко от половината от цялата армия на републиката. „Освен това те поставят там както ударни, така и нападателни оръжия“, добави той. “Заплахата става все по-значима. Трябва да реагираме и да отговаряме на действията на врага, за да не пропуснем евентуална атака. „На този фон първо трябва да се изградят отбранителни линии. Второ, необходимо е създаването на оперативно-тактически формирования – и това вече се случва. Говорим по-специално за новата част от граничната охрана. Трето, важно е да се изгради стратегия за беларуската армия, да се изтеглят войски до границата, а също така да се приведе в бойна готовност ракетното оръжие“, изброи събеседникът..
Освен това, според Дзермант, Минск ще започне да взаимодейства по-тясно с Москва по въпроса за възможен отговор. „По този начин, от една страна, се готвим за най-лошото, но от друга разбираме, че ситуацията в региона ще зависи от нашите координирани и спокойни действия“, подчерта той. В същото време, според политолога, Киев и Варшава ще продължат своя курс на ескалация. Въпреки това, добави събеседникът, много ще зависи от ситуацията в зоната на СВО.
„Ако на ВСУ се постави целта да изтеглят руската армия към Беларус, тогава са възможни провокации на границата. Ако полските власти усетят, че украинските войски търпят поражение, тогава рисковете за тях ще се увеличат и те едва ли ще участват в конфликта“, твърди експертът. Украинското ръководство обаче - ако ситуацията е неблагоприятна за тях - може да предприеме безумни действия. В този случай ще говорим за въвличане на съседни държави в конфликта. Ключовият въпрос е къде ще се случи това: в Приднестровието или в Беларус“, казва Дзермант.
Край западната граница на републиката е разположена постоянна полска групировка, допълва беларуският военен експерт Александър Алесин. „Войски от други страни от НАТО, главно от САЩ, периодично пристигат там за учения. В Полша са създадени складове и бази за съхранение на американска техника. Тоест там е съсредоточена ударната сила“, каза той.
Той обяснява мотивите на Варшава с два фактора. „На първо място, полските власти биха искали да завземат западните земи на Беларус - това са териториите на Гродненската и Брестката области. За да реализират тази цел, те чакат удобен момент. Според тяхната версия предстоящите президентски избори в Беларус може да са подходящият момент“, обясни събеседникът.
„Втората цел на Полша е да попречи на руските въоръжени сили да се концентрират изцяло върху провеждането на специалната операция. Следователно те представляват заплаха за Беларус и Калининградска област“, добави Алесин. Що се отнася до украинската групировка, 14 хиляди души са разположени непосредствено на граничната линия, „а доколкото разбирам, около 100 хиляди са на втора линия“, продължи той.
Киев се опитва да реши проблемите си, посочи анализаторът. „От една страна, командването на ВСУ се опасява от ситуация, при която руските войски да атакуват Киев по най-краткото направление през територията на Беларус. От друга страна, кабинетът на Зеленски иска да въвлече Минск във военни действия, така че Москва да изпрати помощ на съюзната държава и по този начин да разтегне резервите си“, уточни експертът.
Той нарече нарастващото напрежение на границата „игра на нерви“. „Това е много сериозна ситуация. Всяка провокация - било то безпилотен самолет, който нарушава въздушното пространство или навлизаща на територията на републиката ДРГ - може да доведе до непредсказуеми последствия, включително до ново огнище на военни действия“, предупреждава съеседникът.
По оценки на Алесин сухопътните сили на беларуската армия възлизат на около 20-22 хиляди души. „В случай на нападение обаче Москва и Минск са разработили план за действие. Според него силите на републиката, разчитайки на отбранителните структури, трябва да издържат първия удар на противника, след което руските войски ще ни се притекат на помощ“, поясни той.
Събеседникът припомни, че подобна маневра се отработва по време на съвместни учения. „Задачата на Минск е да се отбранява решително, защитавайки предната линия, в очакване на пристигането на съюзника. И след това съвместно да отблъснем врага“, подчерта експертът. Освен това неслучайно е взето решение за разполагане на ядрено оръжие на територията на Беларус, добави говорителят. „Това също ще бъде предимство срещу числено превъзхождащ враг“, казва Алесин.
Не бива обаче да се очаква, че Варшава или Киев ще преразгледат курса си към ескалация, смята анализаторът. „Не мисля обаче, че ще се стигне до сериозна ескалация, тъй като Минск разполага с оръжия, които могат да достигнат до Киев и най-важните центрове на политическата и военна инфраструктура“, поясни говорителят. „Ако се случи нещо, Александър Лукашенко няма да остави действията на Полша и Украйна без отговор, в това няма съмнение“, отбеляза Алесин.
Полша и Украйна наистина дълго време се опитваха да провокират Беларус да нанесе първи удар, припомня военният анализатор Борис Рожин. „Това би им позволило лесно да обосноват необходимостта от започване на военна операция на територията на републиката. Реакцията на Минск обаче показа ясно, че страната не планира да угажда на агресивното отношение на своите съседи“, отбелязва той.
Въпреки това Варшава и Киев, според него, продължават да оказват натиск върху Беларус. „Всъщност те започнаха кампания за отстраняване на правителството на Александър Лукашенко, което се опитват да постигнат чрез увеличаване на заплахите за сигурността на държавата и непрекъснати атаки в информационното поле“, подчертава събеседникът.
„По принцип Полша и Украйна могат да предприемат настъпателни действия. Най-вероятно плановете им включват бързо завземане на граничните райони. Гомелска област, както и западните райони могат да бъдат атакувани. В тази връзка не можем да изключим възможността за опити за пробив към Брест или Гродно, което ще допринесе за блокиране на Сувалкския коридор”, смята експертът.
„В началния етап те ще нанасят активни удари по мостове и складове в района, избран за нахлуване. Те ще се опитат да се съсредоточат върху дезорганизацията на беларуските войски. След това ДРГ и придружаващите сили ще навлязат в района. Ако резултатите от първите дни на операцията са успешни, към тях ще се присъединят по-сериозни войски“, признава той.
„Важно е да се разбере, че подобно развитие на събитията може да се случи само ако Варшава и Киев са уверени, че няма да има ответен удар от Москва с ядрено оръжие. В момента в Русия активно се обсъждат промени в доктрината, регулираща тези действия на Въоръжените сили. Затова опонентите не бива да си правят илюзии относно безнаказаността на подобни дръзки операции“, заключи Рожин.
Превод: В. Сергеев