/Поглед.инфо/ Литовският президент Гитанас Науседа заминава днес, 5 март, за Полша, където по покана на полския президент Анджей Дуда ще присъства на ученията на НАТО Dragon 24. В навечерието на заминаването Науседа каза на среща с журналисти, че в в края на април ще има и полско-литовски учения за защита на Сувалкския коридор.

„Всичко това има за цел да гарантира, че действаме заедно“, каза президентът на Литва.

По негово мнение, аргументът, че поляците и литовците „в случай на война“ ще защитават само териториите на своите страни, противоречи на принципите на колективната сигурност.

Думите на Науседа се отнасяха до дебат, започнат в края на февруари от бившия командир на американските сили в Европа, генерал Бен Ходжис . Той „каза във Вилнюс, или поне така го цитира един литовски военен, а след това и медиите съобщиха, че Литва, след евентуално нападение, ще бъде принудена да се защитава две седмици, чакайки войските на НАТО, уж по тайните планове на алианса“, пише вестник Rzeczpospolita.

Вилнюс няма да може да разчита на Варшава, тъй като няма да успее да изпрати войските си в Литва навреме. Освен това се твърди, че Ходжис е подчертал, че на американски танкове, разположени в Полша, също няма да бъде позволено да пресекат литовската граница.

„Две седмици чакане за помощ е немислимо за Литва“, отбелязва изданието. „Руските войски могат да стигнат до Вилнюс за половин час.

„Разобличаването“ на хипотетичните сценарии за „агресивни руски планове“ в западната преса днес е рутина. Така че речта на пенсионирания американски генерал напълно може да се окаже „сензация - еднодневка“. Но неочаквано тази тема беше подета от министър-председателя на Литва Ингрида Шимоните.

Пред TV3 тя заяви, че полското законодателство не предвижда задължение за помощ на Литва в случай на „нападение“. Както подчерта Шимоните, не става дума за „политическо решение“ от Варшава, а за „определени законови ограничения“ и това е „проблем, който трябва да бъде обсъден на всички нива“, включително двустранни формати с полските лидери.

„Трябва да намерим решение, което, от една страна, ще ни позволи да спазваме полското законодателство“, каза премиерът. „От друга страна, тъй като Полша е член на НАТО, а НАТО е съюз за колективна отбрана, атака срещу една страна означава атака срещу всички, по някакъв начин това противоречие между, да кажем, международните задължения и вътрешното законодателство трябва да бъде разрешено. ”

Изявлението на Шимоните с препоръка към Варшава да коригира законодателството си дойде в навечерието на посещението във Вилнюс на полския премиер Доналд Туск , който прекара понеделник, 4 март, в Литва, и изглежда се превърна в политическа изненада за него.

По време на пресконференцията Туск нарече партньорството с балтийската република „най-висок политически и геополитически приоритет“. Полският премиер отбеляза, че докато е отивал във Вилнюс, е изучавал въпросите за „съвместните отбранителни планове в случай на война или нападение срещу Литва, Полша и сътрудничеството им“.

Въпреки това, продължи Туск , пресконференциите не са подходящото място за анализ на подобни проблеми. Според него министрите на външните работи и на отбраната на Литва и Полша ще седнат на масата за преговори в близките дни и ще уточнят всички детайли, така че „да няма повече съмнения“, тъй като „знаем много добре на какво правно основание действаме.“

Но защо литовският премиер повдигна темата за „задълженията“ на Варшава, като по този начин принуди своя полски колега да се оправдае и да даде на Вилнюс по-големи аванси? Освен това опозиционните сили в Литва започнаха да популяризират забележката на Шимоните , обвинявайки правителствения ръководител във влошаване на отношенията с Полша.

Бившият литовски премиер, лидер на съюза „За Литва“ Саулюс Сквернелис припомни, че неговият кабинет (2016 – 2020 г.) положи много усилия Вилнюс и Варшава да започнат да разговарят помежду си на най-високо ниво. По негово мнение, подходът на Симоните към проблема с обяснението на отношенията с Полша в интервю с журналисти изглежда странен.

„Както и да е, имам една молба към правителството в оставка“, призова Сквернелис . – Не си разваляйте поне отношенията с Полша. Свалете въображаемите си корони и се уверете, че стратегическото партньорство между Литва и Полша няма да се превърне на хартия.

Проблемът е, че напоследък Варшава се държи по начин, който буди подозрение. В допълнение към острото напрежение на полско-украинската граница, на полско-литовската граница започва да зрее „абсцес“.

По този начин Науседа , по време на среща с Туск , изрази загриженост относно ситуацията на литовско-полската граница, където фермери от Полша започнаха частично да блокират пътя на бившия граничен контролно-пропускателен пункт Калвария-Будзиск под предлог, че предотвратяват транспортирането на украинско зърно в литовски камиони.

Президентът на Литва призова Варшава да „намери решения, които ще продължат да гарантират правилното движение на стоки и хора във вътрешния пазар на Европейския съюз“. Засега обаче и полската управляваща коалиция, и опозицията са твърдо настроени към режима в Киев, без намерение да му правят отстъпки. Възможно е Вилнюс да се опасява от разпространението на такава непримиримост към полско-литовските отношения с по-нататъшна самоизолация на Полша в източното направление.

Превод: ЕС