/Поглед.инфо/ Преди няколко седмици написах материал за масови демонстрации в Будапеща, в които протестиращите изразиха негодувание срещу предполагаемата финансова корупция, ширеща се из страната – корупция, в която те вярваха, че правителството е замесено или поне безразлично към нея.
Протестите бяха огромни, достигнаха връх при докладвани 100 000 участници. Оттогава имаше още четири или пет демонстрации, някои в средно големи градове, където управляващата партия на премиера Виктор Орбан има силна подкрепа.
Спомням си подобни големи въстания в други страни, като например във Франция през 1968 г., когато демонстрации, неспособни да бъдат потушени от службите за сигурност, принудиха Шарл дьо Гол да напусне поста.
В Будапеща протестиращите изглеждаха против Орбан, но полицията като цяло се опитваше да поддържа мира, вместо да се опитва насилствено да ги отстрани.
За мен изглеждаше така, сякаш контролът на Орбан се изплъзва, като се има предвид, че нямаше доказателства за собствената му съпротива. Сгреших – нещо, което морално трябва да призная. Грешката ми беше, че не успях да разбера разликата между Будапеща 2024 и Париж 1968.
Не че демонстрациите бяха недостатъчни, нито че въпросът е приключен. Всъщност този уикенд имаше повече демонстрации в провинциалния град Дебрецен.
Грешката, която направих, беше да приема за чиста монета, че Орбан е „силен човек“, който ръководи репресивен режим, управляван чрез сплашване.
Авторитарните управляват със сила и страх, така че всяка демонстрация, която може да изглежда като придаваща слабост на режима, трябва да бъде потушена. При такова правителство, когато се провеждат демонстрации като тази, полицията се опитва да ги смаже чрез директни действия и масови арести. Орбан не е предприел такъв ход.
Съмнявам се, че е спокоен, но направи всичко възможно да покаже на гражданите, че имат право да си говорят масово. Той е на мнение, че проблемът ще се разреши от само себе си. Силните твърдят, че Унгария е цивилизована страна. Досега нито протестиращите, нито правителството са проявили насилие.
Мнозина в Европа и Съединените щати, които го смятат за авторитарен лидер, може да се наложи да преосмислят. Никога не съм го гледал като такъв, но очаквах от него, в състоянието на паника, в което вярвах, че може да се намира, да постъпи както човек би постъпил в тази ситуация. Това не означава, че политиката му трябва да бъде хвалена.
Това означава, че те не са повърхностни. Демоните съществуват, но демонизирането на някой, с когото не сте съгласни, е толкова опасно, колкото и истинските авторитарни мъже.
Нежеланието на Орбан да използва сила се дължи отчасти на естеството на неговото правителство и отчасти на желанието му да покаже, че Европейският съюз го е представил погрешно – и че, което е важно, той е прав да държи Унгария на удобно разстояние от институцията.
Европейското измерение е критично. Европейците смятаха Орбан за отговорен за противопоставянето на Унгария на европейските ценности, като като цяло приемаха, че без него Унгария ще възприеме европейските ценности.
Гледах това, което се виждаше от демонстрантите на клипове и видях хора с надписи, заклеймяващи корупцията; Не видях някой да изисква имигрантски достъп до Унгария, хомосексуални права и други западноевропейски ценности.
Така че, ако демонстрантите бяха свалили Орбан – наистина, дори това да е нещо, което са искали – изглежда малко вероятно те да променят траекторията на унгарската политика.
Грешно мислех, че Орбан губи подкрепата си. Други грешат, виждайки демонстрациите като отхвърляне на принципите на Орбан.
Превод: СМ
