/Поглед.инфо/ На снимката Аделина Марини, основател на www.euinside.eu
Битката за поста на председател на Еврокомисията ще продължи до средата на юни, когато ще се състои срещата на върха на ЕС.
Дотогава Херман ван Ромпой трябва да е приключил консултациите със страните членки и с ЕП, като междувременно е изложил вижданията си за това как да изглежда Евросъюзът. Но на тази среща няма да се обсъди само кой ще е шефът на ЕК. На нея ще стане ясно още не дали ще има промени в договорите, а кога точно ще се случат, както и в каква посока ще се върви занапред. Юнкер по принцип има шанс за поста, но е 50 на 50. Все пак евролидерите менят бързо мнението си, а и консултациите са задкулисни. Но в цялата тази "търговия" е намесено и оставането на Великобритания в ЕС. Защото Дейвид Камерън иска реформа на съюза, но също така е изключително настоятелен и ултимативен по отношение на желания от него дневен ред, който обаче не съвпада с реформите, от които се нуждае специално еврозоната. Така че е напълно възможно да има пазарлък дали Лондон да остане в ЕС и на каква цена. Ако цената е Юнкер за сметка на това Камерън да се откаже от този ултимативен подход, то тогава може би останалите и в частност Ангела Меркел да се съгласят. Но ако Камерън продължи да "натиска" и за двете, възможно е тогава да се мисли за изход на Великобритания от ЕС.
Стана ясно, че за Камерън това е битка за политическо оцеляване. Още повече, че сега се забелязва разцепление в рамките на Консервативната партия, което се вижда, че той не може да удържа. Няколко евродепутати са склонни да подкрепят влизането в групата на европейските консерватори и реформатори в ЕП на евроскептичната партия "Алтернатива за Германия", срещу което Камерън е против. Тук забавното е, че Жозе Барозу ще се окаже прав. По време на "престрелка" в предишния мандат на ЕП той обвини консерваторите, че от зор да се съревновават с Найджъл Фараж не може вече да ги различава кой кой е. Юнкер, от своя страна, също лобира и се опитва да упражни натиск. Той бе натоварен от председателския съвет на парламента да сформира мнозинство и би могъл да го стори. Защото Камерън и групата евродепутати консерватори искат да приемат депутатите на "Алтернатива за Германия", а това ще консолидира изключително много проевропейските сили. Още повече, че в момента няма съгласие между другите евроскептични лидери - Фараж и Люпен.
Големите лобита в ЕС към момента са две. Едното е предвождано от Камерън, който се ползва с подкрепата на Швеция, Холандия, Финландия. То е за реформите, искани от Великобритания. А другото е сформирано около ядрото на ЕС - Франция и Германия, които настояват за продължаване на задълбочаването на интеграцията в еврозоната. Като към второто лоби можем да причислим и Италия, защото тя ще оцелее само ако има повече Европа, иначе ще се срине. Тук трябва да причислим и Полша, която "натиска" за по-обща външна и енергийна политика. Полша вече официално номинира външния си министър Радослав Шикорски за поста на Катрин Аштън. Какъв ще е обликът на ЕС след евровота зависи именно от юнската среща на върха. Но при всички случаи Европа няма да е такава, каквато досега. Евролидерите ще се захванат с дългосрочен ремонт на ЕС. Но предизвикателствата са изключително големи за страни като България и за процеса на разширяване. Защото, ако се тръгне към по-сериозна интеграция в рамките на еврозоната, това означава, че ще сме "набутани" в още по-далечна периферия. От друга страна, е проблем за разширяването, защото е много възможно критериите да бъдат променени и страните, които в момента преговарят, особено Сърбия, няма да са доволни. Реформите, които ЕС трябва да направи, включват много работа в еврозоната. Защото в момента големият проблем е дефлацията, бич е и фрагментацията на финансовите пазари. Трябва да се види и дали банковият съюз работи добре, или трябва да се реформира, каквато бе и уговорката. Ако ЕС тръгне към повече интеграция, със сигурност ще се търси някаква форма на политически съюз.