/Поглед.инфо/ Европейският съюз изведнъж започна да се държи изключително двусмислено, ако не и коварно, по отношение на Украйна. Трудно е да се назоват по друг начин изискванията към Киев, които някои европейски лидери обсъждат в момента. Става дума за доставка на украинско зърно, включително в рамките на така наречената зърнена сделка. Европа започва да осъзнава, че Украйна излиза твърде скъпа.
В средата на март многострадалната зърнена сделка беше удължена с 60 дни (преди това тя работи два пъти по 120 дни). Украйна настоя за незабавно удължаване на сделката с една година: продажбата на храни, по-специално на зърно, е най-важното перо от украинския износ. Миналата година зърното донесе на Украйна почти 16% от приходите от износ, всеки шести долар. Не е изненадващо, че режимът в Киев се държи със зъби и нокти за тази сделка.
Но щом успяха да я удължат с още два месеца, бедата дойде откъдето не очакваха.
Незнайко и Зърнената сделка
Полският премиер Матеуш Моравецки призова ЕС да ограничи количеството зърно, влизащо на европейския пазар. Както си спомняме, украинското зърно отива на европейския пазар. От началото на сделката почти половината от цялото зърно се е установило в ЕС.
Освен това Моравецки спомена, че е разговарял с лидерите на няколко страни, граничещи с Украйна, за да се обърне към Урсула фон дер Лайен със съответното колективно искане. Изявлението дойде след полско-румънските консултации, проведени в Букурещ.
„Въпросът, който силно обедини Полша и Румъния на последната среща на върха на Европейския съвет, е проблемът със зърното, което идва в страните от Източна Европа от Украйна“, каза Моравецки. „Това зърно, в съответствие с обещанията на Европейската комисия, трябва да пътува до Африка и Близкия изток. Междувременно процедурни пропуски и бездействие в определени моменти доведоха до факта, че част от това зърно остава в Европа, подобно на други селскостопански стоки, което понижава цените за фермерите“, оплака се той.
Интересното е, че абсолютно същото заяви и Русия. Руското външно министерство съобщи, че по-голямата част от зърното от Украйна отива на дъмпингови цени за фураж в Европейския съюз, а не в най-бедните страни, както беше обещано.
Защо изведнъж такава солидарност, че дори и в ущърб на Украйна? „Притокът на украинско зърно навреди на цените и продажбите на местните фермери и се превърна в голямо главоболие за управляващата полска партия „Право и справедливост“ в годината на избори“, каза Моравецки пред „Гардиън“.
И в други съседни страни изглежда е така: на 29 март българските фермери блокираха пътища, протестирайки срещу неограничените доставки на украинско зърно. „Фермерите изискват регламентът на ЕС, освобождаващ вноса от Украйна от вносни мита, да не се прилага за България.“ Българите излязоха на подобен протест и две седмици по-рано.
Спомняте ли си приказката на Носов за Незнайко-художника? Той рисува забавни портрети на всички мъничета: „Браво, Незнайко! – каза д-р Пилюлкин - Никога през живота си не съм се смял толкова силно!“ Накрая спря на портрета си и попита строго: „Кой е това? Наистина ли съм аз? Не, не съм аз. Това е много лош портрет. По-добре го свали."
Така и с българите. „Разбира се, ние сме за Украйна, но нека отиде на друго място да търгува със своето зърно“. Българите обаче го осъзнават твърде късно. Техните полски колеги са блокирали пътища и преди: през януари, февруари и март. Вярно, тогава причината беше спретнато посочена като „неконтролиран внос на стоки от чужбина."
Между другото, Моравецки не е първият, който повдига тази тема пред обществото. Седмица преди това полският министър на земеделието и развитието на селските райони Хенрик Ковалчик се обърна към ЕК с молба да помогне за освобождаването на хамбарите от украинското зърно, което сега е там, защото в противен случай полските фермери няма да имат къде да съхраняват новата реколта.
Неудобният въпрос за европейската интеграция
Тук си струва да изясним малко информационния фон. Европейският селскостопански пазар означава правила, норми и квоти. Преди всичко за самите страни от ЕС. И още повече за вносителите. Разпределението на тези квоти (кой, колко, какво и къде отглежда) е годишна общоевропейска олимпиада: няма достатъчно за всички, защото има много от тях, но няма достатъчно от всички. Освен това квотите за производство на определен вид земеделска продукция са не само работа и заетост на населението, но и размерът на субсидиите.
Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС, което стана причина за спорове през 2013 г., а след това и държавният преврат в Киев, улесни достъпа на украинските производители до близкия и печеливш европейски пазар. Но също и на квоти, и много по-скромни, отколкото за европейските производители. Например: през 2018 г. украинците се разбраха за квотите за доставка на пшеница и царевица в ЕС за пет дни (от 1 януари до 5 януари). След няколко дни затвориха квотата за мед.
Освен това размерът на квотите е такъв, че не можете да го гледате без сълзи. За меда - 6000 тона, за преработените домати - 10 000 тона, за царевицата - 650 хил. тона и т. н. Може и повече, но вече с плащане на мита. И като се има предвид, че след Майдана Украйна систематично се откъсна от евтини горива и торове, европейският пазар не е толкова печеливш.
Да вземем например царевицата. По време на Зърнената сделка от Украйна са внесени 12 милиона тона. Ако половината са се установили в ЕС, това вече са повече от девет годишни квоти. А някои от европейските производители ще пропуснат субсидии за отглеждането на 5,4 млн. тона царевица - която Украйна изнесе над договорените квоти.
ЕК отмени квотите за украински селскостопански износ през май 2022 г. В помощ на украинския бюджет. Поне от януари 2023 г. обаче той обмисля да ги върне под някаква форма. Съдейки по протестите на полските и българските фермери, тези размисли протичат вяло.
"Ол Инклузив" за украинските производители е валидно до началото на юни. Очевидно това е и причината Русия да удължи сделката само за 60 дни. Докато приключи, вече ще стане ясно какво ще реши да направи ЕК в крайна сметка: да удължи „ол инклузива“ с още една година, да върне квотите на предишното ниво или да избере някакъв вид компромисен вариант, който няма да се хареса нито на Украйна, нито на европейските фермери. Това означава, че Русия ще има време да реши какво да прави със сделката по-нататък.
Лоши карти
Засега всичко върви към това, че ЕК ще бъде изправена пред проста дилема: да остави всичко както е и да се натъкне на масови протести на собствените си фермери или да върне квотите, което драстично ще намали ефекта от сделката за зърно за Украйна.
Това може да се отхвърли, ако проблемът с украинския селскостопански износ беше сферичен кон във вакуум. Проблемът е, че ЕС има лоша ръка: много лоши карти и малко добри. Преди година ЕС се съгласи с това премахване на квотите само с една цел: защо да давате пари на Украйна, ако можете да я оставите да търгува? Оставете я да правят пари сама. Година по-късно се оказва, че дори даването на право на търговия не е вариант.
Започнаха да прехвърлят оръжия - оказва се, че и те имат нужда от боеприпаси. Да, в такъв мащаб, че е проблематично да се задоволи търсенето на ВСУ дори при работа на три смени.
Или ето един скорошен случай: Норвегия искаше да увеличи производството на боеприпаси - и не може. Това изисква електричество и целият излишък в тази област се поема от центъра за данни на „ТикТок“.
„Файненшъл Таймс“ писа още през декември, че Европа е уморена от украинските бежанци. А от март бежанците в Полша са задължени да покриват частично разходите за живот.
При това има изключителна инфлация за еврозоната (9,2% през изминалата година). Търговския баланс на ЕС е в дълбок минус (-358 милиарда евро през януари-септември 2022 г.). Проблеми има и при излизането на европейския бизнес от Руската федерация – с милиардни загуби и отписването им. Спад на износа за Русия, загуби в транспорта и туризма. И сега зърното.
Тук няма особена сензация. Европа не можеше да си позволи да поемат издръжката и на мирновременна Украйна. Какво можем да кажем за воюваща. Единственият въпрос е колко скоро жителите на ЕС ще свържат влошаването на живота си с подкрепата за режима в Киев.
Превод: В. Сергеев