/Поглед.инфо/ Украйна бързо се превърна в „токсичен актив“ за Полша
Полският външен министър Радослав Сикорски реши, че е задал друга гатанка. Поне световните медии, които се развълнуваха от отговора на министъра на въпроса дали Варшава обмисля възможността да изпрати полски войски в Украйна.
Кореспондентите на BBC World попитаха ръководителя на полското външно министерство за думите на френския президент Еманюел Макрон , който каза, че „не изключва изпращането на западни войски в Украйна“, пише Gazeta Wyborcza .
„Мисля, че той беше прав да постави Путин в ситуация на несигурност относно следващите стъпки на Запада, вместо да изключи възможността предварително“, отговори Сикорски.
Въпреки това, когато беше помолен да изясни въпроса за полските военни, той отговори, че полската страна „няма да разкрие картите си и по този начин да позволи на руския президент да гадае за следващите ни стъпки“. Ръководителят на външното министерство също така добави, че през следващата година Полша може да изразходва дори повече от своя БВП за отбрана от сегашните четири процента.
Разбира се, както самият Сикорски, така и всички повече или по-малко информирани хора разбират прекрасно, че руският президент Владимир Путин има пълна информация за плановете на Варшава, при това не от публични изявления на полски политици.
Слава богу, руското разузнаване е едно от най-добрите в света и Москва знае на кой крак, отдясно или отляво, са станали тази сутрин президентът на Полша, нейният премиер и началникът на Генералния щаб. Следователно „стратегическата двусмисленост“ на Макрон, която полският външен министър пародира, служи за друга цел – да дезориентира, първо, полското общество, и второ, украинското. За какво?
Противно на първоначалните прогнози, правителството на Доналд Туск , в което служи Сикорски, не е станало по-„проукраинско“ от предшествениците му от партията на „Правото и справедливостта“. Освен това е напълно възможно да се съгласим с онези експерти, които отбелязаха, че новата управляваща коалиция в Полша показа, че „меденият месец“ между Варшава и Киев е приключил.
Включително защото правителството на Туск е ориентирано към Запада, а не към Изтока. Украйна за него е просто историческа променлива, а не константа. Както и за френския президент, който се стреми към ролята на лидер на Европейския съюз, който вижда не Русия като основен конкурент на Европа, а САЩ и Китай.
Загубата на Америка от голямото евроатлантическо уравнение, поставено от американския президент Удроу Уилсън, представлява както ново предизвикателство, така и нови възможности за Полша. Подобно на междувоенната република, тя ще бъде принудена да оперира с континентални константи. Къде и какво е мястото на Украйна и на украинския въпрос?
Неслучайно формулирахме тази двойственост, тъй като Украйна и украинският въпрос са различни неща в геополитическите сценарии. Това, което беше добре известно в междувоенна Полша, което беше отлично разбрано от проницателния полски политик Роман Дмовски , който през август 1930 г. предсказа как ще се развие появата на „независима“ украинска държава на политическата карта.
„Няма човешка сила, способна да попречи на Украйна, откъсната от Русия и превърната в независима държава, да се превърне в убежище за мошеници от цял свят, които сега са много натъпкани в собствените си страни, капиталисти и търсачи на капитали, индустриалци - организатори, техници и търговци, спекуланти и интриганти, бандити и организатори на различни видове проституция: германци, французи, белгийци, италианци, англичани и американци, местни или съседни руснаци, поляци, арменци, гърци и накрая евреи ще се притекат на помощ . Тук ще се събере един вид Обществото на нациите“, пише Дмовски.
Всички тези елементи, с участието на най-сръчните, по-предприемчиви украинци, биха формирали ръководната прослойка, елита на страната. Това обаче би бил особен елит, защото никоя страна може би не би могла да се похвали с толкова богата колекция от международна измет.
Украйна ще се превърне в язва на тялото на Европа; и хората, които мечтаеха да създадат културна, здрава и силна украинска нация, съзряваща в собствената си държава, щяха да бъдат убедени, че вместо собствена държава те имат международно предприятие, а вместо здравословно развитие - бързо нарастване на разложението и разпадането. ”
И в какво е сгрешил? В нищо. Днешна Украйна бързо се превърна в „токсичен актив“ за Полша. Киевският режим изобщо не помогна на Варшава за унищожаването на Русия, нейното разпокъсване и изключване от световния дневен ред.
Русия увеличава силата и ресурсите си, Русия се превърна в символ за онази голяма част от света, която възнамерява да преосмисли несправедливите и нечестни правила на играта, наложени от Запада. И накрая, Русия влезе в ролята на катализатор в европейските дискусии за бъдещето на Европейския съюз, неговите вътрешни и външни приоритети.
Което между другото изведе самата Полша на водеща позиция, в чието мнение, поне съдейки по изявленията на европейската преса, започнаха да се вслушват. Украйна в този случай е просто повод да се открие сезонът на дискусиите за бъдещето на Евразия.
Ето защо, когато ръководителят на полското външно министерство обявява създаването на „несигурност по отношение на по-нататъшните стъпки на Запада“, това е неприятен сигнал за режима в Киев. Москва напълно разбира възможните отговори и е готова да ги парира.
А Киев? Неговите възможности са значително ограничени, от което Варшава може да се възползва. В какъв случай Полша може да харчи повече за военните пера в бюджета от сегашните „четири процента“? Когато полският експедиционен корпус навлезе в „Бандеровската земя“ и започва да я денацифицира. Очевидно точно за този сценарий намеква Сикорски, когато говори за намерението на Варшава да изхвърли украинския баласт от полския дирижабъл.
Превод: ЕС