/Поглед.инфо/ Острата политическа криза, възникнала между Русия и Европейския съюз поради блокадата на Калининградска област, изглежда е преодоляна. Най-малкото ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел казва, че съответните директиви за санкции ще бъдат преразгледани. Какво накара Европа да отстъпи и какви изводи трябва да направи Русия от това?

Блокадата на Калининградска област, въведена от Литва на базата на антируските санкции, приети от Брюксел, очевидно е към своя край. Европейският съюз е готов да я премахне. Ето как могат да се тълкуват думите на еврокомисаря по външната политика Жозеп Борел, че формулировката на санкциите (които позволиха на Литва да ограничи вноса на почти 50% от асортимента на стоки в руския анклав през нейна територия) ще бъде ревизирана.

„Искаме да въведем мерки, които ще ни позволят да предотвратим всяка форма на нарушаване на санкциите – но в същото време да не пречим на транспортирането на хора и стоки от останалата част на Русия до Калининград. Ето защо Европейската комисия и Службата за външни отношения на Европейския съюз ще преразгледат инструкциите за санкциите, за да покажат ясно, че няма да блокираме или предотвратяваме трафика между останалата Русия и Калининград. Имаме две цели: да предотвратим заобикалянето на санкциите и да не блокираме движението. И двете цели могат да бъдат постигнати едновременно и ние работим върху това”, заяви Борел.

Това преразглеждане, според еврокомисаря, ще бъде завършено „колкото е възможно по-скоро“. Очевидно ще говорим за това, за което губернаторът на Калининградска област Антон Алиханов говори по-рано: Европейският съюз ще раздели концепцията за прехвърляне на руски стоки в Европа през Калининград и транзита на стоки, които отиват от Русия в Русия за консумация в Русия (тоест в Калининград).

Определено изглежда странно. „Европейците демонстрират такова невинно недоумение. Преди два дни Борел каза, че Литва няма нищо общо с това и че само прилага санкциите на Европейския съюз. Включително, както се изрази Борел, личните му решения, които самият е въвел в съответните санкционни пакети. И сега той призовава да се прегледа, за да се убедят, че тези санкции не съдържат изисквания и инструкции, които наистина могат да доведат до блокада на санкционния транзит”, коментира Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания към ВШИ. „На свой ред Литва казва, че разчита на нови инструкции от Европейската комисия и намеква, че ако тези инструкции са, че транзитът трябва да бъде възстановен, тогава ще го възстанови. Тоест, казано просто, всичко, което е необходимо, е бюрократично решение, за да бъде разрешена тази криза в руско-европейските отношения.

И ако ЕС наистина отстъпи, причината за това беше правилната реакция на Руската федерация. Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова по-рано обясни, че мерките за отговор на Москва "няма да бъдат в дипломатическа, а в практическа равнина". По думите ѝ на Брюксел "е казано, че предприетите стъпки трябва да бъдат променени и ако това не се случи, тогава ще бъдат въведени ответни мерки".

От електричество

Русия не казва какви конкретни стъпки ще бъдат въведени. Това накара експертите да подреждат варианти - един от друг по-интересни. И изглеждаше, че тези варианти, меко казано, не бяха напълно удачни.

И така, някои говориха за въвеждането на икономически санкции срещу Литва - почти ембарго, с отказ за транзит на руски товари през литовското пристанище Клайпеда и изключване на Литва от БРЕЛЛ (синхронна работа на енергийните системи на Беларус, Русия , Естония, Латвия и Литва).

Да, ембаргото ще създаде определени проблеми за Вилнюс. „Балтите се възползват от факта, че с помощта на БРЕЛЛ балансират ежедневните скокове в потреблението на електроенергия. И може да го направят безплатно, ако в рамките на един ден върнат на съседа същото количество, което сте взели от него по време на скока в потреблението. Но като цяло тази услуга може да бъде платена. Нека или плащат за надеждността на захранването, или да бъдат изключени - и нека търсят друг начин за баланс. Може би ще го намерят, но никой няма да предостави такава услуга безплатно като нас”, обяснява Игор Юшков, експерт от Фонда за национална енергийна сигурност.

Въпреки това, подобно прехвърляне на балансиране на платена основа все пак ще причини незначителни щети на Литва - в края на краищата страната не използва БРЕЛЛ постоянно. „Днес литовската икономика е слабо зависима от Русия. Ток не се купува, газ вече се купува, транзитът се срива от началото на 2000-те. Миналата година бе загубен и белоруският транзит. Не е ясно какво да се приложи, различно от военна сила. Следователно Литва се държи толкова нагло и смело - тя провокира Русия в интерес на САЩ”, казва Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро „Сонар-2050“.

Да, чисто теоретично Русия може да наложи санкции не от литовски, а от общоевропейски мащаб. Например, да помогне на европейците да се откажат от руския газ (те толкова много говорят за него) и да го спрат веднага.

„Европа трудно би могла да замени руския газ. Първо, няма такива обеми. Второ, намаляването на производството от Русия (в края на краищата ние не можем физически да прехвърлим този газ на други пазари) би довело до повишаване на цените на синьото гориво до няколко хиляди долара за хиляда кубически метра. При това положение цялата металургична и химическа индустрия на Европейския съюз незабавно ще спре. При такива цени на енергията би било невъзможно да се произведе каквото и да било, така че икономиката на ЕС просто би изпаднала в рецесия. Инфлацията ще се повиши до 20%, а властите на ЕС дори ще трябва да наложат ограничения за доставката на електроенергия за домовете. И ако държавата ни забрани и доставките на ВПГ от Ямал за Европа, тогава ситуацията ще се влоши още повече “, обяснява Игор Юшков.

Въпреки това, както отбеляза експертът, Русия няма да може да пренасочи този газ към други пазари. Това означава, че тя ще загуби важен източник на доходи, който ѝ позволява да преживее западните санкции.

Повярваха в решителността

И накрая, имаше и трети вариант на „практичния отговор“ – военен. Редица експерти предложиха или да се пробие, или да заплаши да се пробие сухопътния изход от белоруската граница към Калининград (на запад този потенциален мост, дълъг повече от 70 километра, се нарича Сувалкски коридор).

Вариант, който е абсолютно съобразен с руската стратегия за национална сигурност, която гласи, че в случай на заплаха за териториалната цялост на Руската федерация Москва може да използва оръжия, дори ядрени.

Разбира се, Европейският съюз можеше да не се поддаде на руските заплахи. Да се каже, че всичко това (особено нападение срещу Литва, което би довело до война с НАТО) може да доведе големи проблеми за Москва. Че Русия няма да вземе такова решение, че нейните заплахите ще си останат само заплахи. Той обаче се предаде и отстъпи. Защо?

На първо място, защото Русия ясно демонстрира своята решителност по време на украинската специална операция. Тя показа, че няма да се спре пред нищо, за да защити националната си сигурност - по-специално като изпрати секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев в Калининград, за да оцени ситуацията.

Брюксел обаче също се поддаде, защото очевидно самият той е признал погрешността на решението за блокада на Калининград. Да, има експерти, които уверяват, че решението за блокада е целенасочено и взето по указание на САЩ (които искат да ескалират конфликта с Русия). Че Америка и нейните механизми под формата на европейски бюрократи не са очаквали категоричен руски отговор и затова се оттеглят.

Такъв сценарий, разбира се, има право на съществуване. Има обаче и друг, по-опасен сценарий за всички – този, който гласи, че в условията на опасен руско-западен конфликт от европейска страна действат непрофесионалисти, които вземат решения, без да се съобразяват с последствията им.

„Тези изявления, които през последните дни дойдоха от Брюксел и лично от Борел, очевидно свидетелстват преди всичко за висока степен на непрофесионализъм и безотговорност на европейската бюрокрация. По-специално в Европейската комисия и Службата за външни отношения на Европейския съюз. Защото най-вероятно те просто не са си помислили до какви последствия може да доведе свързването на транзита на Калининград към режима на санкции”, казва Дмитрий Суслов. “Не мисля, че Европейският съюз сериозно да е очаквал да създаде проблеми за транзита на Калининград. Защото ключовите страни от Европейския съюз – с изключение на Полша – настояват за категоричната неприемливост на хоризонталната ескалация на украинския конфликт. И казват, че е неприемливо да се създават ситуации, които могат да доведат до пряк военен сблъсък между Русия и НАТО. Това важи и за администрацията на САЩ – екипът на Байдън прави много, за да предотврати такъв пряк военен сблъсък между Русия и НАТО.

В рамките на тази концепция Литва просто реши да се възползва от възможността за антируски демарш, която ѝ даде Европейският съюз - и Брюксел беше принуден да признае правилността на действията на Вилнюс, тъй като литовските власти ясно следваха буквата на санкционните документи. Сега и Литва, и Брюксел отстъпиха, защото нито ЕС, нито Литва са готови да създадат криза, водеща до пряка военна ескалация с Русия.

Ексклавите трябва да бъдат обезопасени

Въпреки това, дори настоящата криза да завърши с деескалация, Русия пак ще си вземе правилните поуки. Да, тя не може да насади вменяемо ръководство в Брюксел и Вилнюс. Тя не може, поне в краткосрочен план, да изработи правилата на играта с Европа и да принуди европейските партньори да спазват задълженията си. Русия обаче е в състояние да сведе до минимум способността на европейското ръководство (както и на лидерите на съседни държави) да провокират нови кризи.

„Едва ли има значение каква позиция заема сега ЕС по отношение на транзита до Калининградска област през Литва. От няколко дни Русия живее в ситуация на нарушаване на споразуменията за транзит към този регион. Макар и ЕС да отстъпи, тези дни силно премахнаха доверието в договорите. Въпросът за Калининградска област просто е поставен в графика на задължителните действия за гарантиране на всеобхватната сигурност на Русия в Европа“, пише политологът Юрий Шевцов. Очевидно Москва ще изгради производствените мощности на Калининградска област, както и възможността за морски транспорт на онези стоки, които не могат или не биха били осъществими да бъдат създадени в Калининград.

В същото време ситуацията около Калининград изтъкна ситуацията с друг регион, макар и да не е територия на Русия, но силно зависим от Русия. Говорим за Приднестровието, където има хиляди руски миротворци и живеят стотици хиляди граждани с руски паспорти.

Потенциалната блокада на Приднестровието може да стане по-проблематична от блокадата на Калининград – в края на краищата Европа и Русия нямат законови задължения, забраняващи блокадата на Приднестровието. Както и няма как да се снабди Приднестровието по море, тъй като тази територия няма излаз. Това означава, че единственият начин да се предотврати ескалацията е да се създаде сухопътен коридор към Приднестровието през Одеса и Николаев. Какво според някои руски експерти ще направи Русия след освобождаването на територията на ЛНР и ДНР.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели