/Поглед.инфо/ Експерти описват вътрешноевропейския конфликт около руската ядрена индустрия

Германия окончателно изостави ядрената енергетика - и веднага, веднага след затварянето на собствените си атомни електроцентрали, се изказа в полза на санкции срещу руската ядрена индустрия. Няколко ядрени реактора на руски проекти работят в Европа и „ядрени“ санкции заплашват редица страни с проблеми с електричеството. За Русия последствията от тези евентуални ограничения ще бъдат съвсем различни.

Вицеканцлерът, министър на икономиката и опазването на климата на Германия Роберт Хабек заяви, че германското правителство е за включването на руския ядрен сектор в 11-ия пакет от антируски санкции на ЕС. В същото време той предлага да се установи преходен период за отказ от руския мирен атом. Изявлението дойде на фона на затварянето на последните три действащи атомни електроцентрали в Германия - “Исар-2”, “Некарвестхайм-2” и “Емсланд”, които бяха изключени от електропреносната мрежа в събота.

Според него Русия „вече не може да се счита за надежден партньор“ в такава „много чувствителна област“ като ядрените технологии. Освен това се твърди, че Москва използва зависимостта от енергийните ресурси, за да упражнява натиск. Вицеканцлерът на Германия е убеден, че Европейският съюз трябва да стане още по-независим от Русия. ЕС постигна напредък в това в много области, включително енергетиката, но все още има въпроси по отношение на ядрения сектор, смята Хабек.

През февруари ЕК се отказа от плановете си да наложи санкции на руския ядрен сектор или негови представители в следващия си пакет. Украинският президент Володимир Зеленски призова за санкции срещу руската държавна корпорация "Росатом".

Но в ЕС няма консенсус по този въпрос. Унгария винаги заявява, че е против подобни санкции, тъй като функционирането на атомната електроцентрала “Пакш”, на 100 километра от Будапеща, е важно за страната. Тази централа е построена и поддържана от “Росатом”. Сега почти половината от цялата електроенергия в страната се генерира в обекта.

За да преодолее потенциално вето от Будапеща, Брюксел обмисляше да включи отделни служители на “Росатом” и други компании в списъка, но в крайна сметка отказа. Франция също се противопостави на подобни санкции, тъй като, както каза министерството на икономиката на страната, "много атомни електроцентрали използват руско ядрено гориво".

Тази седмица Съединените щати наложиха санкции на няколко компании на “Росатом”, отговорни за изграждането на ядрени научни и технологични центрове в чужбина. Под санкции попадна и структурата на дъщерна компания, която прокарва на международния пазар редица неенергийни решения на “Росатом”, включително в областта на водородната енергетика.

“Росатом” е един от водещите световни доставчици на обогатен уран и ядрени реактори. Държавната корпорация изпълнява повече от 30 строителни проекта в страни като Индия, Китай и Турция. Сега компанията управлява Запорожка АЕЦ, която до 2022 г. се намираше на територията на Украйна и се смяташе за най-голямата в Европа. През 2021 г. САЩ закупиха 14% от урана за ядрените си реактори от Русия, без да се броят услугите по обогатяване - 28% от нуждите на САЩ. Европейските енергийни компании закупиха почти една пета от своето ядрено гориво от “Росатом” през същата година.

„Санкциите срещу Росатом се подкрепят от онези страни от ЕС, които нямат ядрена енергия. Днес Германия се сбогува със своите атомни електроцентрали, тоест германците нямат перспективи за бъдещо сътрудничество с „Росатом“ и е естествено да са за включването на тези санкции в новия пакет“, каза главния редактор на “Атоминфо” Александър Уваров.

Експертът припомни, че същите призиви са отправили балтийските страни и Полша, "които нямат атомни електроцентрали и нямат желание да си сътрудничат с нас". Единствената атомна електроцентрала в Литва (“Игналина”) беше затворена през 2009 г. На територията на България, Унгария, Румъния, Словакия, Чехия и Финландия обаче има реактори руско производство, които не могат да работят с гориво от друг произход. Например доставяно в Европа от американската компания “Уестингхаус”.

„Но страните, които играят значителна роля в ядрената индустрия, преди всичко Франция, имат съвсем различно отношение. Въпреки всички политически катаклизми те се опитват да поддържат сътрудничество с руския ядрен комплекс“, подчерта събеседникът.

Налагането на санкции срещу руския ядрен сектор ще зависи от това дали ще надделее здравият разум или политическата целесъобразност. „Ако държави, на чиято територия няма работещи атомни електроцентрали, прокарат това решение, тогава ще бъдат въведени санкции, но ще пострадат преди всичко самите европейски държави. Те ни сътрудничат не защото сме добри или не, а защото за тях това е ползотворно от гледна точка на икономиката. За страните от Източна Европа това ще доведе до големи финансови загуби“, предупреждава Уваров.

Преди година американските медии писаха за подкрепата на Берлин за налагането на санкции върху вноса на уран и компоненти за гражданската ядрена индустрия от Русия. За тези ограничения активно призоваваха представители на Полша и балтийските страни. В същото време бяха изразени опасения, че санкциите могат да засегнат сериозно ядрената индустрия на ЕС, тъй като Русия е вторият по големина доставчик на уран за страните от блока.

Александър Камкин, заместник-директор на Центъра за германски изследвания към Института за Европа на Руската академия на науките, също подчертава, че германската ядрена индустрия не е обвързана с Росатом, а за Унгария и други страни, исторически фокусирани върху сътрудничеството с Русия в в областта на ядрената енергетика подобни санкции "ще бъдат много сериозен удар" .

„Може да се предвидят ожесточени спорове около това предложение. Възможно е да има някои изключения от пакета от санкции, както беше направено с доставките на руски петрол за Хърватия, Унгария и други страни“, предположи Камкин.

Според него лимитът на санкционен натиск върху Русия на практика е изчерпан и основните усилия на Европейския съюз и САЩ ще бъдат насочени към съблюдаването и спазване на санкционните ограничения. „Неотдавнашните действия на Швейцария за блокиране на сметките на руски данъчни резиденти са само едно от проявленията на такъв вторичен санкционен натиск“, подчерта източникът.

Но дори и да има санкции, то за “Росатом” те не трябва да стават значими, тъй като руската държавна корпорация традиционно работи със страните от Югоизточна Азия, Близкия изток и Източна Европа. „Тези санкции ще засегнат страни, които са сред неприятелските, а те не са толкова много“, обобщи експертът.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?