/Поглед.инфо/ На 30 ноември френският публицист Ерик Земур обяви, че се кандидатира за президент на изборите през април следващата година. В десетминутно видео на своя канал в “Ютюб” Земур, който вече е наричан „френския Тръмп“, обяви намерението си да „спаси Франция“ и „да ѝ върне суверенитета, който Брюксел отне“.
63-годишният Земур записва видеото в кабинета си на фона на лавици с книги пред ретро микрофон от Втората световна война и куп надраскани листове хартия върху масивно бюро. Тази обстановка е препратка към историческата реч на Шарл дьо Гол на 18 юни 1940 г. Тогава той се обръща към французите от Лондон с призив за борба с нацистката окупация. Смята се, че речта на дьо Гол е тласък за създаването на Съпротивителното движение.
Този път Земур само косвено засегна основната тема на всичките си предишни изказвания – имиграцията. „Имиграцията не е източникът на всички наши проблеми, дори и да ги влошава“, каза той. Основният враг според него са политиците – и леви, и десни, които са готови в името на запазването на привилегиите си да „подчинят, завладеят, колонизират” Франция, изместят французите, след което неизбежно ще последва „изчезването нашата цивилизация”.
Видеото на Земур е придружено от Седмата симфония на Бетовен, написана през 1812 г., когато Наполеон нахлува в Русия и Германия се готви за освободителна война. Изявлението на Земур е направено навреме и според социолозите трябва да му даде значително увеличение на електоралния рейтинг. Лидер на общественото мнение обаче остава действащият президент Еманюел Макрон, който си държи ушите отворени и печели точки на полето на реалната политика, което все още не е достъпно за Земур.
На 26 ноември френският президент и италианският премиер Марио Драги, активен поддръжник на НАТО и САЩ, подписаха споразумение за задълбочаване и разширяване на сътрудничеството между двете страни. Споразумението е наречено "Квириналски договор" на мястото на подписването му - в двореца Квиринал, резиденцията на италианския президент Серджо Матарела, и в негово присъствие. Споразумение от този тип - за специално, разширено партньорство и интеграция - досега е съществувало за Франция само с Германия. Това е Елисейският договор, сключен през 1963 г. от президента Шарл дьо Гол и канцлера Конрад Аденауер, който през 2019 г. Еманюел Макрон и Ангела Меркел "подновиха", подписвайки Договора от Аахен.
На церемонията по подписване на Квириналския договор в Рим френският президент нарече "почти ненормално", че Франция и Италия все още нямат задълбочено споразумение за партньорство. Макрон, който е напълно наясно с политическата среда, започна да печели точки чрез външнополитически инициативи. След оттеглянето на Ангела Меркел от политиката, френският президент се стреми да оглави интеграцията на "каролингското ядро на Европа". Оттук и алюзията за Аахен – столицата на империята на Карл Велики.
Квириналският договор, публикуван на уебсайта на френското външно министерство, разтревожи френската десница. Известният политолог Валери Бюго открито нарича "предателство и престъпление" това споразумение за най-близка интеграция на Франция и Италия на фона на интеграцията с Германия, която вече е в ход с пълна скорост, предупреждавайки, че управляващият елит на Петата република се подготвя „пристигането на Четвъртия европейски Райх и избухването на Третата и последната световна война.“, стремейки за тази цел да създаде мощен европейски военно-индустриален комплекс. „Не се заблуждавайте: сега сме на принудителен марш към интензивна подготовка за война“, пише Валери Бюго.
Друг външнополитически блицкриг на Макрон – договорът, подписан по време на посещението му в Абу Даби за доставка на Емирствата на 80 френски многоцелеви изтребителя “Рафал” и 12 многоцелеви хеликоптера “Каракар” на стойност 17 милиарда евро – ще му донесе гласовете на френската отбранителна индустрия. Президентските избори във Франция са близо, а съперниците на Макрон – и отляво, и отдясно – са разединени и само отнемат гласове един на друг. И така, онзи ден минаха първичните избори на десните републиканци. Те бяха спечелени от ръководителя на столичния регион Ил дьо Франс Валери Пекрес. „За първи път в историята партията на Дьо Гол, Жорж Помпиду, Жак Ширак и Никола Саркози ще номинира жена за президент“, каза самата Валери Пекрес.
Както отбелязват френските медии, основната цел на Валери Пекрес е да обедини всички десни сили на страната около своята кандидатура, като по този начин се изправя срещу Ерик Земур и Марин Льо Пен. Но това добро желание е трудноизпълнимо, тъй като тези политици от своя страна призоваха републиканските избиратели, които не са доволни от Пекрес, да се присъединят към тях. Френската десница има още един коз, който може да изстреля всеки момент. Харизматичният генерал Пиер дьо Вилиер, когото мнозина във Франция биха искали да видят начело на държавата, подаде оставка от американската компания “Бостън Консултинг” на фона на слуховете за номинацията му за президент на Франция", пише “Политико”.
Ако идолът на десницата генерал дьо Вилиер обяви номинацията си, той несъмнено ще получи финансова и електорална подкрепа. И това допълнително ще разедини избирателите на десния лагер. Подобна е картината и сред левите политици. Основният кандидат на левицата - Жан-Люк Меланшон, ръководителят на "Непокорената Франция", лидерът на "Зелените" Яник Жадо и кметът на Париж Ан Идалго, си отнемат гласове един от друг, разпръсквайки социалистическия електорат , който и без това значително намаля през последните години. В същото време големият въпрос е доколко независими са дясното и лявото.
Според френски медии през 2012 г. ЦРУ и АНС са инструктирали водещите световни консултантски фирми “МакКинзи” и “Бостън Консултинг” да "следят внимателно президентската кампания във Франция". „Архитектът на Макрон беше групата “МакКинзи” , която постигна подвиг, правейки го президент на Франция“, пише “ПресТВ”. Двете компании през последните години се превърнаха на практика в монополни консултанти на правителствата на Франция и Германия по логистиката на правителствените програми в отбранителната, климатичната и миграционната политика, както и при разработването на стратегия за пандемията.
„Макрон и генерал Пиер дьо Вилие – несъзнателно или съвсем умишлено, си сътрудничат с организации, създадени специално, за да служат на ЦРУ“, – посочва “Ресо Интернешънъл”. За да намери и обучи френски политици, лоялни към Съединените щати, ръководителят на френския клон на американския институт “Аспен”, Жан-Пиер Жуйе, създаде аналитичния център “Ла Грахи”, който ръководи Макрон през цялата му президентска кампания – и подкрепя го сега.
Анализаторите от “Ла Грахи” разработиха цялостна програма за възраждане на френската индустрия, която всъщност се изпълнява от Макрон. „Социално-либералният ляв мозъчен тръст е малко разочарован от реформата“ на своя кандидат, но все още е готов да го подкрепи отново“, пише “Льо Ноел Обсерватюр”. Без да отричаме стремежите на мнозинството от френските политици – както леви, така и десни – за постигане на по-голяма независимост от външни участници, реалното политическо разпределение не ни позволяват да считаме намеренията им за възможни на практика.
„Меката сила” на единствения субект на глобалното стратегическо планиране днес не позволява на онези, които са издигнати от тази сила на политическия Олимп, да играят по собствените си ноти. Това се отнася не само за Макрон, но и за Земур, който печели все повече гласове. Който и да стане новият президент на Петата република, ще бъде на къса каишка от Съединените щати. Е, или ще се случи някакво чудо.
Превод: В. Сергеев