/Поглед.инфо/ Френската отвъдморска територия Нова Каледония преживява нов кръг от безредици. Те започнаха през май и сега навлязоха в нова фаза след неотдавнашното екстрадиране на местни лидери на протеста в метрополията. Регионът на Южния Тих океан избухна в насилие, след като беше предложена вече спряна реформа, която позволява на французите, които са живели там от 10 години, да гласуват на провинциални избори.

Това беше представено като демократичен ход за разширяване на правата на глас, но беше антидемократичен, защото още повече лиши от избирателни права местните канаки.

Канаците съставляват най-голямата етническа група в региона, но някои се чувстват като граждани втора класа и се стремят да упражнят правото си на самоопределение, залегнало в ООН.

Споразумението от Нумеа от 1998 г. предвижда три референдума за разрешаване на обикновен конфликт по въпроса, нито един от които не отговаря на критериите за независимост.

Последната конференция през 2021 г. обаче беше бойкотирана от групи, подкрепящи независимостта. Те твърдят, че конференцията е невалидна и затова на нейно място трябва да се проведе друга.

Ситуацията вероятно щеше да остане стабилна, ако не беше една погрешна реформа, която провокира бурни протести от страна на активисти за независимост с палежи и блокади на пътища, което накара метрополията да обяви извънредно положение и да изпрати подкрепления за сигурност от Франция.

Резултатът от тази зле обмислена политика беше предсказуем, повдигайки въпроса защо въпреки всичко все още се полагат усилия за нейното огласяване, водещо до обяснение на по-широкия геополитически контекст.

Неоколониалната империя на Франция в Африка беше нанесена смъртоносен удар през последните години от патриотични многополюсни преврати в Сахел. Те бяха ръководени от хора, вдъхновени от протичащите глобални системни трансформации за възраждане на историческата антиколониална борба на континента в съвременни условия.

Крайният резултат е, че Буркина Фасо, Мали и Нигер - трите държави, в които тези процеси се развиват с най-голям интензитет - са сформирали военен съюз и също искат да се обединят в конфедерация.

Френският президент Еманюел Макрон и неговият екип обикновено се смятат за политически неофити, като им липсва опитът, необходим да ръководят западноевропейска сила като тяхната. Ето защо Париж отказа да подобри подхода си към тези страни и така в крайна сметка ги „загуби“.

Паниката, възникнала след загубата на неоколониалната империя в Африка, от която остана само малка част (и дори това не може да се приеме за даденост), накара политиците да се страхуват от загубата на отвъдморските си територии.

Нова Каледония е френският регион с най-силни сепаратистки настроения в момента, но тъй като се счита за неразделна част от Франция, за разлика от независимите сахелски държави, метрополията не може да рискува да я „загуби“, както преди това „загуби“ Алжир (който беше още по-скъпи за Париж по време на неговата независимост).

Вместо да научи урока си и проактивно да подобри подхода на Франция за предотвратяване на по-нататъшни геополитически неуспехи, екипът на Макрон ненужно провокира нова криза.

Запазването на тази част от отдавна изгубената френска империя е важно не само заради „принципите“, но и поради икономически и геополитически причини.

Нова Каледония е богата на минерали, особено на никел, който се използва в батериите за електрически превозни средства, и се очаква да формира основата за „обръщането на Франция към Азия“ по стъпките на Съединените щати.

Така „загубата” на тази територия би била още един стратегически удар върху тази западноевропейска сила и би ускорила намаляването на нейното глобално влияние.

Предсказуемо Франция отказа да поеме отговорност за провокирането на безредиците в началото на май и реши да прехвърли вината върху Азербайджан, който обвини, че е организирал всичко чрез Инициативната група Баку, създадена миналата година, за да обедини антифренски активисти за независимост.

Азербайджан създаде тази мрежа като асиметричен отговор на френската подкрепа за Армения, която окупира западните региони на Азербайджан за повече от три десетилетия, докато проблемът не беше решен военно чрез победата на Баку миналия септември.

Обсъждането на карабахския конфликт е извън обхвата на този анализ, освен да се отбележи, че той отрови азербайджанско-френските отношения, особено след като за кратко се върна към разгорещена фаза в края на 2020 г.

Що се отнася до Инициативната група в Баку, тя е просто медийна и мрежова платформа без никакъв военен компонент, за разлика от помощта, която Франция в момента предоставя на Армения като част от последната й оръжейна сделка, която също разгневи Русия. Досега няма доказателства, че Азербайджан въоръжава антифренски активисти за независимост.

Въпреки това Франция все още обвинява Азербайджан за подстрекаването на безредиците в началото на май, предпочитайки да направи Азербайджан изкупителна жертва, вместо да поеме отговорност за собствените си политически недостатъци, които предизвикаха местни вълнения.

Що се отнася до последния кръг, който току-що избухна след екстрадирането на местни лидери на протеста в Париж, Азербайджан също може да бъде обвинен за това, макар и в по-малка степен.

Във всеки случай протестът вероятно ще бъде потушен, тъй като военностратегическата динамика на този конфликт в момента до голяма степен е в полза на френската хегемония.

За чуждите сили не е лесно да внесат контрабандно оръжия на тези острови, дори и да искат, и не е ясно дали антифренското движение за независимост изобщо би искало да прибегне до въоръжена борба.

Дори и двата фактора да са в действие, Франция може да наложи изключително драконовско извънредно положение, ако има политическа воля да го направи, което вероятно го прави, като се има предвид колко бурно реагира на проблема, както беше отбелязано по-рано. По този начин масовото въстание може да се случва рядко, но най-вероятно не в голям мащаб.

Като се има предвид това, антиколониалната борба на Нова Каледония вероятно няма да доведе до независимост в скоро време, докато съществуват настоящите геополитически условия.

Това обаче не означава, че тя трябва да бъде изоставена, тъй като повишаването на осведомеността по въпроса служи за дискредитиране на Франция чрез изобличаване на лицемерието на нейната политика.

От активистите за независимост също не се очаква да се откажат от каузата си, дори ако в крайна сметка не прибягнат до въоръжена борба, както са направили техните колеги в други страни.

Така някога в бъдещето може или да се проведе нов референдум, който да доведе до дългоочакваната независимост на региона, или да се постигне това по някакъв друг начин.

Дотогава онези, които подкрепят възникващия многополюсен световен ред, трябва да продължат да повишават осведомеността за ситуацията в Нова Каледония, като използват социалните медии и участват в мирни протести. Народът на Нова Каледония може още известно време да изнемогва под френски контрол, но тяхната независимост е неизбежна.

Превод: СМ