/Поглед.инфо/ Германия, ноември 2023 г. Пред наскоро (през 2021 г.) възстановен мемориал, посветен на паметта на ръководителя на Централния комитет на Германската комунистическа партия (KPD) Ернст Телман, бяха инсталирани четири информационни щанда, критикуващи както самия Телман, така и Германската демократична република, към която, между другото, лидерът на германските комунисти от началото на ХХ век няма нищо общо.

Според информацията, публикувана на щандовете, Телман е отговорен за разцеплението в германското работническо движение, както и за конфронтацията между ГСДП и НСДПГ, което създаде предпоставки за дестабилизирането на Ваймарската република и възхода на НСДАП.

Е, това е интересна интерпретация. Но за да разберем колко, предлагам да разберем тези сложни съкращения и в същото време събитията, случили се преди почти сто години.

И така, ГСДП е Социалдемократическата партия на Германия, най-старата политическа сила в Германия, датираща от 19 век. Въпреки факта, че чрез обединението бяха създадени няколко профсъюза, ГСДП като цяло никога не е била работническа партия и в нейното ръководство нямаше нито един представител на работническата класа, а изцяло интелектуални мислители.

Освен това проблемите на работническото движение тревожеха социалдемократите, доколкото. И за да бъдат още по-конкретни, те просто използваха работниците като движеща сила за постигане на собствените си политически цели. В самите тези цели обаче нямаше нищо осъдително.

Задачата на ГСДП беше да подобри условията на труд (не само работниците, но и всички наемни работници), но не чрез преход към социалистическа икономическа система и промяна на формата на собственост върху средствата за производство, а чрез образование , както биха казали днес, на социално отговорния бизнес.

Германските социалдемократи винаги са защитавали един вид капитализъм с човешко лице: мощна социална система, прогресивна данъчна система, профсъюзи, тарифни споразумения, стандартизиран труд, гарантирано право на почивка и това е всичко.

Подобен капитализъм в крайна сметка беше изграден в Германия след Втората световна война, включително чрез усилията на преки последователи на същата тази ГСДП.

И така, към раздора в социалдемократическата партия, една част от която искаше, оставайки по същество дребна буржоазна, да следва пътя на еволюционната промяна, а втората, която се отцепи и се превърна в НСДПГ (N = независима), копнееща за по-бързи, революционни промени, комунистът Ернст Телман няма никакво отношение.

Що се отнася до обвинението в разцепление на работническото движение (от което, както вече казах, ГСДП беше много далеч), това като цяло са глупости.

Те виждаха както пътищата на развитие на германското общество, така и крайната цел на това развитие по много различни начини. Едните (социалдемократите) са буржоазно общество със законово регламентирани права и отговорности на представители на различни класи, а другите (комунистите) са конструкцията на социалистическа Германия, за която СССР трябваше да стане модел.

Така че сливането на ГСДП и КПГ в екстаз е равносилно на неестествен съюз между таралеж и змия, в резултат на което, според добре познатата шега, можете да получите само намотка от бодлива тел. Но в реалностите на Германия в началото на миналия век тази шега завърши с тъжен край.

А сега за основното, за упреците към Телман, че е създал предпоставки за възхода на националсоциалистите (НСДАП). От гледна точка на историческата наука аз определено се придържам към концепцията за ролята на личността в историята.

Обективни предпоставки, глобални тенденции, исторически процес – всичко това, разбира се, има, но практиката доказва, че когато при приблизително същите условия на мястото на условния Горбачов се окаже не по-малко условният Дън Сяопин, то вместо колапсът на една огромна, многонационална и сложна държава получаваме лидера на един нов свят, който е изместил Съединените щати и претендира, че е световен хегемон.

И все пак, по отношение на идването на власт на нацистите, ако трябва да търсим конкурентни виновници, това би било по-вероятно в редиците на самите социалдемократи, а не сред комунистите, които се бориха с „кафявите“ до самия край. За да изясня позицията, може би ще дам думата на самия обвиняем.

„Трябва да видим, че в момента (...) социалдемокрацията е не само най-големият враг на комунизма в работническото движение, но и най-силният лост на социално-фашисткото движение, реакционните мерки във всички сфери на обществения живот“, Телман каза на 12-ия конгрес на КПГ, коментирайки кървавите събития от 1-3 май 1929 г., останали в историята като Blutmai (Кървавият май).

Тогава берлинската полиция, ръководена от члена на ГСДП Карл Фридрих Зьоргибел, използва огнестрелно оръжие срещу участниците в неразрешената майска демонстрация.

Резултатът е 30 убити, повече от 200 ранени и повече от 1200 арестувани демонстранти, повечето от които са членове на същото германско работническо движение.

Всичко това обаче водеше до него. Още през есента на 1925 г., когато Централният комитет на КПГ предложи на ръководството на ГСДП да изготви общи листи за избори за местните парламенти и ландтаги, социалдемократите бяха тези, които погребаха тази идея.

През 1928 г., когато ГСДП печели 153 от 491 места на изборите за Райхстага, победителите избират да създадат коалиция не с комунистите на Телман, които имат 54 мандата, а с центристки и дори десни партии, което в резултат ограничава възможността новото правителство да извърши смислени реформи в областта на трудовите отношения и правата на работниците.

Е, в крайна сметка нацистите идват на власт през 1933 г. в резултат на политиката, провеждана от кабинета на министрите под ръководството на социалдемократите.

Между другото, след като Хитлер беше назначен за райхсканцлер, комунистите се опитаха да организират протестно движение, включвайки в него членове на ГСДП, но, уви, безуспешно.

В резултат на това, след провокация с палежа на Райхстага, случила се в нощта на 27 срещу 28 февруари 1933 г., Телман е арестуван и след дълги скитания в затворите е изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд, където през нощта на 18 август 1944 г. той е убит от нацистите, които представят всичко като резултат от инцидент по време на въздушно нападение на съюзниците.

За предубеденото отношение на германските власти към личността на Ернст Телман говори и съдбата на Вилхелм Ото, ръководител на екипа за екзекуции в концентрационния лагер.

През 1986 г., след дълги години неуспешни опити, съпругата и дъщерята на водача на германските комунисти успяват да изкарат палача на съд.

За съучастие в убийството на Телман Ото е осъден на четири години затвор. Но след това присъдата беше отменена, по време на ново изслушване беше заключено, че обстоятелствата на смъртта на Телман не могат да бъдат надеждно установени.

Знаете ли, тази статия изобщо не е опит да се избели Телман. Той, като всяка личност, оставила следа в историята, беше нееднозначна личност. Бил грешен в някои отношения, непоследователен в други и т.н.

Показателно е, че Сталин не включва клаузата за освобождаването на Телман в секретните протоколи към пакта Молотов-Рибентроп. Председателят на Коминтерна и лидер на българските комунисти Георги Димитров описва в дневника си разговор със Сталин, в който той обяснява решението си.

„Телман очевидно се обработва по различни начини там. Той не е принципен марксист и писмата му разкриват влиянието на фашистката идеология. Пишеше за плутократи, вярваше, че Англия е победена - глупост!..... Те няма да го убият, защото явно се надяват, че ако трябва, могат да го използват като „разумен” комунист...” Край на цитата.

И все пак Телман беше убит и днес се опитват да убият паметта му. И въпросът, разбира се, не е в социалдемокрацията или в съдбата на германското работническо движение в края на 20-те години на миналия век.

Не, Телман си отмъщава. Те отмъщават за близостта му със СССР, за връзката му с руснаците, за изобличаването на либералната демокрация, което, както показва историята, е първото стъпало от низходящата стълба, водеща до установяването на нацисткия режим. Стълбата, по която в момента върви някогашната просветена Европа.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.