От една страна, ако се гмурнем твърде надълбоко в теоретичния анализ може да загубим връзка с конкретните политически проявления на този антагонизъм. Изглежда, че един от най-ефективните инструменти за обясняването на антагонизма между атлантическата и евразийската цивилизации, би бил да се фокусираме на техните окончателности, както и да се замислим над парадигмите им.
Основата на този възглед е отражение на наличието на противоречия в парадигмите на двете цивилизации. Дали например включват в себе си причини за самоунищожение в хипотетична точка в бъдещето?
Ако се придържаме към тази гледна точка, би било лесно за нас да открием непропорционалното количество противоречия при двата цивилизационни модела.
Всъщност, ще открием, че самата природа на атлантическата цивилизация е противоречива. Имайки предвид това и следвайки проста логика можем да стигнем до извода, че този цивилизационен модел не е издръжлив и трябва да се срути.
В този контекст и за целта на това отразяване, предлагам следните стартови точки:
- Да дефинираме двата базови модела на обществото в условен смисъл. Единият ще бъде дефиниран като героичен, а другият като хедонистичен.
Героичният модел на обществото е базиран на принципи, които надхвърлят ежедневието, земното битие и неговият прозаичен контекст. Такива принципи биха могли да са духовността, традицията, идея или идеология.
В противовес на този модел е хедонистичното общество, чийто основен принцип е комфортът на индивида и гражданина въобще.
Някои примери на героични обществени модели са древна Спарта, Японската империя, Русия (както имперската, така и в периода на СССР). В този контекст е много важно да се дефинира модерна Русия, която е носителят на евразийската идея като "общество на идеите" или "общество на духа", тоест, общество което има героичното за модел.
Тук говорим за Русия на Владимир Путин, която смени онази Русия, нямаща никаква ясна идея или стратегия от периода на Горбачов и Елцин. Путинова Русия бе изградена като героичен модел на общество до голяма степен под влиянието на евразийската геополитическа школа, и особено на професор Александър Дугин и последователите му.
В контраст с нея, примерът на хедонистичното общество в съвременен контекст е доминиращият глобално (след края на двуполюсния свят през 80-те на ХХ век) модел на либералната демокрация.
Този модел е синоним за Атлантическата цивилизация, а идеята за либерализма е неговата парадигма и практическа формулировка.
При този обществен модел, хедонизмът и консумеризмът представляват парадигмата за гражданите. Най-висшата цел в живота е повече или по-малко идеологизирана тенденция към търсенето на комфорт и удоволствия в индивидуалния живот на гражданите.
При тези "свободни" общества, човекът е практически неразличим от животните и цялото му битие се свежда до ядене, намиране на подслон и размножаване.
Обратното, в героическите общества комфортът винаги е на заден план и от по-малко значение. Той не е задължително негативна черта, но винаги по природата си е по-ниско от идеята или основният принцип на обществото. Тук индивидът е повече или по-малко функциониращ компонент на идеята за обществото.
Историческият опит на всички човешки цивилизации показва, че индивидът се нуждае от по-висша цел, за да бъде задоволен. В противен случай той се държи и чувства като загубен, депресиран и преситен в блатото на сенсуализма в едно безсмислено общество.
От друга страна, ако индивидът е подложен на хипертрофирала репресия като израз на определен социален принцип, и ако обществото като цяло стане твърде репресивно, то също е обречено на провал.
Героическото общество не трябва да бъде твърде репресивно, а вместо това да се фокусира на нужния баланс между интегралността на принципите си и нуждите на гражданите.
Индивидът, който е продукт на хедонистичното общество е при всяко положение и в известен смисъл, по-нисш от този, които е член на героичното общество.
Изправен пред трудности, разглезеният индивид, който е отгледан с хедонистичното митотворчество няма да бъде способен да реши проблема (както в практически, така и в метафизичен смисъл), пред който се изправя. Още повече, той няма да бъде способен да разбере ситуацията, в която се е оказал.
Проблем, който противоречи на хедонизма е изключително нелогичната категория, която бива разглеждана като антипод на доминиращата социална парадигма, а именно удоволствието.
За интелигентния човек е ясно, че всеки човешки живот се състои преди всичко от проблеми, както и че индивидът е формиран от този модел на общество, в крайна сметка винаги ще бъде фрустриран или депресиран. И заради това сме свидетели на най-различни форми на ескейпизъм и социални девиации в подобни общества (от неврози през самоубийства, опиати, "развлекателната индустрия", сексуалните девиации, които са станали "въпрос на избор", а не здравен проблем).
Обратното, при героичния модел на общество, където хедонизмът на индивида е поставен на малко по-маловажно място, ще се формира стоически маниер, който ще постави личното и индивидуалното на по-заден план за да постигне висша цел (принцип или идея). Това общество ще бъде и по-ефективно и жизнено пред проблемите, както на индивидуално, така и на социално ниво.
При него категорията на проблема се възприема като нормална, а не извратена, и съответно въпросното общество може да функционира нормално в такъв контекст. Тези индивиди са направени от много по-здрава сплав спрямо биомасата на западните граждански демокрации.
Илюстративен и добър пример е свързан с членовете на обществото, които са изправени пред тежки обстоятелства. Например войниците или войните.
Боецът на героичното общество е много по-ефективен на индивидуално ниво и по-близък до успешното поведение в контекста на войната, отколкото професионалните войници на съвременните хедонистични общества, заради приоритетите при формирането на индивидите на двете общества.
В настоящата политическа ситуация, Сърбия уви, се приближава до атлантическата цивилизация (ЕС и НАТО) заради липсата на образование (предимно историческо), както и липсата на съзнателност на настоящите политически елити, както и подривната дейност на петата и шестата колони в сръбската политическа сфера.
Западният атлантически, меркантилистки, икономико-политико-културен и анти-духовен модел е исторически несъвместим с фундаменталните принципи и архетипи на сръбската идентичност и наследството й, както по византийска, така и евразийска линия.
Добре известно е, че нациите, които привнасят елементи на чужда идентичност, противни на културата си, страдат от липсата на жизненост и са обречени на разпад.
В сръбското национално същество все още горят силни византийски и евразийски огньове. това представлява гигантското духовно и културно богатство на Сърбия спрямо други култури и традиции. Сърбия трябва да се завърне към корените си на всяко ниво. Ex oriente lux....
Превод: СМ
