/Поглед.инфо/ Европейският съюз реши да отправи предизвикателство към проекта за планетарна инфраструктура на Китай „Един пояс и един път“, като обяви собствения си мегаплан, „Глобалният портал“ (Global Gateway), с осемгодишно закъснение. Загрижен не само за „китайската заплаха“, но и от прекъсването на международните доставки поради COVID-19, ЕС е готов да натрупа около 300 милиарда евро за новата инициатива до 2027 г.

Така Брюксел очаква да прихване поне част от световните транспортни потоци от Пекин, разчитайки на това, което смята за свои конкурентни предимства - зелена енергия, високи стандарти за качество, демократични ценности, равноправно партньорство, инклузивност и прозрачно финансиране.

Ако обаче всичко върви както е обявено сега, Европейският съюз няма да има нито един шанс да се конкурира с китайците при равни условия. За това той разполага с твърде малко време, пари и модерни технологии, но твърде много бюрокрация, предразсъдъци и лицемерие.

В крайна сметка самото име „Global Gateway” предполага, че целият свят в съзнанието на европейците ще трябва да се приспособи към стандартите, ценностите и начина на живот на Стария свят. Сякаш все още са способни да пленят някого.

"Шах, Пекин!"

Какво прави Китай сега? Той строи. Много, с упоритост и постоянство, по цялата планета. Строи мостове, полага пътища, блокира реки с язовири и електроцентрали, опитва се да въведе своята 5G комуникация на далечни континенти. Той инвестира пари в тези проекти - по-точно предоставя банкови заеми на държавите за финансиране на проекти (и много от тях вече са в сериозни дългове).

Китай се нуждае от всичко това не само за модернизирането на търговските пътища, когато по Новия път на коприната – бърз, безопасен, свързан – ще може да изнася продукти на стойност трилиони юана, като в замяна събира необходимите ресурси от света. По същество „Един пояс, един път“ превръща цели континенти в „китайския свят“.

Съединените щати се опитват да се противопоставят на това. Със закъснение отслабващият хегемон ще обяви през януари 2022 г. алтернативата си на китайския проект - Build Back Better World (B3W) /Да построим нов, по-добър свят/, споменат за първи път на срещата на върха на Г-7 през юни в Корнуол. Идеята на Вашингтон е толкова индоктринирана, колкото и Global Gateway: всеки, който иска да построи нов мост с помощта на американците, трябва да се закълне във вярност към тяхните ценности и идеали.

"Ние с какво сме по-лоши?!" - вероятно възкликнаха представителите на ЕС и след като изпревариха американците за месец, започнаха инициативата си. След като обмислиха как биха могли да се конкурират с американците и китайците, европейците избраха да се съсредоточат върху „доказаните решения“.

Първо, нашите проекти ще бъдат екологични, казват те. Второ, нашият строителен комплекс има най-добрите стандарти за качество. Трето, нашите заеми са по-прозрачни. Четвърто, ще гарантираме, че в съвместните предприятия има толкова жени лидери, колкото и мъже. Пето, нашите оптични кабели няма да събират вашите лични данни, за разлика от "комунистическото 5G". И разбира се, всички наши начинания са просто пропити с молекулите на свободата и демокрацията.

Ако обаче всичко върви както е обявено сега, Европейският съюз няма да има нито един шанс да се конкурира с китайците при равни условия. За това той разполага с твърде малко време, пари и модерни технологии, но твърде много бюрокрация, предразсъдъци и лицемерие. В крайна сметка самото име „Global Gateway” предполага, че целият свят в съзнанието на европейците ще трябва да се приспособи към стандартите, ценностите и начина на живот на Стария свят. Сякаш все още са способни да пленят някого.

Мат, Пекин!.. Или не?

Глухата периферия

Като цяло опасенията на Европа са разбираеми. Не е толкова лесно да осъзнаеш себе си като отдалечена периферия след толкова векове на планетарно господство. По-лошото е, че тази периферия вече не е в състояние да примами никого.

Технологиите му отдавна изостават от модерните предложения от азиатско-тихоокеанските страни. Нейните пари не са в състояние да отправят предизвикателство нито на долара, нито на юана. Неговите идеали отдавна са дискредитирани: първо от колониализъм и световни войни, а днес – от опит за нов колониализъм и с популяризиране на съмнителни ценности. Доскоро Европа не беше лоша като музей на открито - но в контекста на коронавируса това вече не е актуално.

Сега нека си представим правителството на някаква слаборазвита държава – условна Ангола или Еквадор. Тя има големи проблеми: енергийна нестабилност, лоши пътища, малко училища и остър недостиг на болници. И сега при него идват двама инвеститори: единият от Пекин, другият от Брюксел.

Първата оферта е за изграждане на всичко необходимо "евтино и весело" за конкретни пари, макар и в дълг. Вторият обещава да започне разработването на документацията след седем години, но засега той иска да тества страната ви за демократичност, инклузивност /приобщаване/ и ниво на въглеродни емисии - без това финансирането е невъзможно. И кого ще изберат Еквадор и Ангола?

За да разберем още по-добре разликата между „Глобалния портал“ и китайския „Един пояс, един път“, достатъчно е да кажем, че за първия проект европейците ще се опитат да изгребат 300 милиарда евро от частните финансови институции за седем години, докато вторият вече е осигурен с четирикратно по-голяма сума (!) от държавните банки. Които не изискват от бъдещите длъжници нито „свободни избори”, нито „равнопоставеност на половете”.

Що се отнася до Русия, за нас несъмнено е от полза да подкрепим редица глобални инициативи на Китай – без обаче да попадаме в дълговите му капани В същото време вече е ясно, че нито един „глобален портал“ няма да бъде отворен към нашата страна: „ние не се случихме като демокрация“.

Но най-важното е, че Русия е в състояние да развива свои собствени инфраструктурни проекти – и то не само на своя територия, но поне в постсъветското пространство. Както доказаха газовите „потоци” и Кримският мост, за това имаме и силата, и средствата, и компетентността – остава само да покажем волята си.

Превод: ЕС