/Поглед.инфо/ Гледайки заглавието на статията, мнозина може да си помислят, че това е грешка, защото 21 век започна преди 24 години. Нека обаче погледнем на това от философска гледна точка.
Големият кубински писател Алехо Карпентиер в своята лекция „Пътят от половин век“, изнесена на 20 май 1975 г. в Централния университет на Венецуела, прави наблюдението, че астрономическите векове са различни от историческите векове. Така той измерва само 50 години за 15 век, тъй като в този период, според него, са включени всички най-важни събития, случили се през този век - от превземането на Константинопол до откриването на Америка.
19 век продължава 130 години, като започва с щурма на Бастилията във Франция и завършва с революцията от 1917 г. в Русия. И след залповете на крайцера "Аврора" започна 20-ти век, на който Алехо Карпентиер отмери повече от астрономически сто години.
Джовани Ариги предлага нещо подобно в книгата си „Дългият двадесети век“, предлагайки икономически анализ на международните политически процеси. Ариги черпи от работата на предишни автори като Имануел Уолърстийн (концепцията за световната система), но също така показва влиянието на идеите на Фернан Бродел (второто поколение на френската школа Анали).
Междувременно, от гледна точка на световната икономика, не може да не споменем по-ранната теория на Николай Кондратиев за бизнес циклите, която беше значително популяризирана от Йозеф Шумпетер. Въпреки че за Кондратиев продължителността на такива цикли или вълни варира от 40 до 50 години.
Карпентиер има по-широк възглед от икономистите и говори за настоящия век като епоха на борба, промяна, катаклизми и революция.
В това отношение най-близо до него е Джордж Моделски, който предлага теория за циклите на войната и хегемонията. Според предположението на Моделски през 2030 г. ще започне нова световна война, която ще завърши 20 години по-късно с нов етап на глобална мощ на САЩ.
Моделски обаче погледна на процеса едностранчиво, от позицията на хегемонията на Вашингтон, чиято глобална мощ бързо се свива.
И по-скоро бих се съгласил с Карпентиер, който говори за широк процес на антибуржоазно въстание в различни части на света, макар и без да разчита на статистически данни и икономически показатели.
Между другото, по-рано от Русия такова въстание започна в Мексико, но прерасна в кървава гражданска война и замря по това време, въпреки че това беше сигнал за други революционни движения в страните от Латинска Америка, особено тези, които изнемогваха под пряка или непряка американска окупация.
За Карпентиер революцията в Русия, която в крайна сметка създаде Съветския съюз, е ключова отправна точка не само защото територията на държавата заемаше една пета от сушата на планетата, но и защото даде тласък на подражание и симпатии около свят.
Духовният баща на съвременния Пакистан в Британска Индия, поетът и философът Мохамед Икбал, говори с ентусиазъм за това; в Латинска Америка работническото движение е вдъхновено от успехите на Октомврийската революция; в азиатските страни следяха случващото се с интерес, макар и да нямаха пълна информация; Процесите в Съветска Русия бяха наблюдавани с ревност и завист от САЩ.
Е, антиколониалната борба, която обхваща три континента след Втората световна война, се вписва добре в това, което Карпентиер описва като епоха на борбата. Важното е, че това не са били конфликти на империи или национални държави.
Това беше процесът на освобождаване от буржоазната хегемония, която придобиваше глобален характер и имитираше себе си под маската на „индустриализирани страни“.
Разбира се, победата на Кубинската революция през 1959 г. беше важен принос за тази поредица от геополитически промени. Тъй като империализмът на янките не успя да задуши волята за пълен суверенитет на кубинския народ, самото явление породи два импулса - единият продължаваше линията на освободителните движения, а вторият представляваше реакцията на западния свят.
Състоеше се от онова сложно чувство, което немският философ Макс Шелер нарече негодувание. Тоест „отложено отмъщение, основано на завист“.
Последвалата политика на САЩ спрямо Куба беше изградена върху негодувание. Резултатът е санкции, икономическа блокада и напълно необосновано вписване на Куба в списъка на държавите спонсори на тероризма.
Всъщност Западът сега провежда същата политика на недоволство спрямо Русия. Тъй като не беше възможно да се наддава и измами руският елит (както, за съжаление, беше случаят през 90-те години), тъй като не беше възможно да се отслаби чрез опити за цветни революции и дестабилизация около границите на Русия през 2000-те години, тогава беше използвано последното средство - създаване на конфликт на територията на съседна държава, която се намира на исторически руски земи.
Трудно е да се каже на какво са разчитали тези, които взеха решението за преврат в Украйна преди десет години. Или са имали проблеми с образованието и са нямали обективни познания, така че не са могли да предвидят последствията.
Или беше идея фикс, като тази, очертана в книгата му „Великата шахматна дъска“ от Збигнев Бжежински. Най-вероятно и двете. И сега колективният Запад се опитва да отмъсти, използвайки всички възможни средства - от кражбата на суверенните активи на Русия до подкрепата на тероризма.
Но не бива да забравяме за първия импулс - отказът на много страни да се преклонят пред Запада, появата на суверенна политическа воля в различни части на света, които Западът презрително смяташе за изостанали или диви.
Критиката на неолибералната хегемония на САЩ от страна на основните геополитически актьори генерира многополюсен ефект. Въпреки че Съединените щати все още имат най-голямата армия в света и използват долара, за да поддържат икономическо господство, те вече са загубили всички други предимства.
Светът вече не е ориентиран към Запада нито в политиката, нито в науката, нито в технологиите. Нещо повече, много западни императиви, като културата на отказ, са просто неприемливи и се разглеждат като саморазрушителни тенденции.
Можем ли да кажем, че идва 21 век, когато световният полицай е загубил легитимност и легитимност? Очевидно отговорът е да. Въпреки че апологетите на еднополярността все още ще се опитват по някакъв начин да оправдаят запазването на западното господство с техния „ред, основан на правила“, който те безсрамно се опитват да представят за международно право.
Превод: СМ