/Поглед.инфо/ Може да изглежда, че всички държавни преврати на света се извършват приблизително според едно и също ръководство:
1. Определен лидер е обявен за кървав тиранин
2. След това е преследван от мирни протестиращи.
3. Мирният протест става насилствен
4. Настъпва всеобщ хаос, в който властта пада (или поне бива силно отслабена)

Всичко това сме го виждали в Либия, Сирия, Украйна, Армения, Грузия, Киргизстан и т.н. Подобни сценарии почти се сбъднаха в Русия, Беларус и съвсем наскоро в Казахстан.

Като цяло алгоритъмът "революция" наистина е подобен навсякъде, с изключение на първата точка. Или дори по-точно от това, което я предхожда. Имам предвид, че във всяка отделна страна причините за мирен протест са напълно различни мотиви.

Някъде хората протестират срещу корупцията, някъде срещу режима на маските, някъде срещу високите цени на газа, някъде срещу несменяемостта на властта, някъде срещу „движението към Русия“ (както беше в Украйна).

В същото време на наивен човек може да му се стори, че всички тези митинги са чисто спонтанни и никой не ги организира, подгрява и провокира към по-горещ стадий.

Съвсем наскоро обаче попаднах на математическа техника, разработена в САЩ, която предполага съвсем различни мисли.

Същността на тази техника е, че социолозите разработват на пръв поглед безобиден въпросник за цивилното население. Въпросникът се състои от 40 елемента (елементите се избират индивидуално за всяка страна).

Всяка точка е нещо като горяща тема, тоест нещо, което може да резонира в обществото. Например може да има елементи като корупция, пътища, заплати, режим на маските, руски език, мигранти, цени на газа и други.

След това този въпросник се изпълнява сред определен брой граждани на определена държава. Тези граждани са помолени да отговорят на всяка точка. И отговорът се формира доста странно.

Човекът е помолен да оцени отношението си към проблема по скала от -1 до +1.

Колкото по-близо до –1, толкова по-отрицателно е отношението. Колкото по-близо до +1, толкова по-положително е отношението. Например, в случая с мигрантите, полярността на отговорите може да бъде. -1 - “Това е зло! Изгонете ги още днес” или +1 “Това е нещо хубаво. Поканете ги в страната колкото се може повече и им вдигнете заплатите”.

Резултати от анкетата

Според резултатите от проучването, този, който го провежда ще види, че по отношение на въпросите хората в изследваната страна са:

1. Приблизително на същия сегмент от скалата - по-близо до +1

Например, ако проведете проучване в Русия за отношението към руския език, тогава огромното мнозинство от хората ще кажат „Руският трябва да се изучава и трябва да е държавен език“.

2. Приблизително на същия сегмент от скалата, но по-близо до -1

Например, ако зададете същия въпрос за руския език някъде в Южна Африка, тогава те ще отговорят по следния начин: "Ние абсолютно не се нуждаем от руски език и определено не трябва да бъде държавен език"

3. И накрая, ще има трета категория отговори, в които хората ще се разделят ПОЛЯРНО от противоположните страни на скалата

Например, когато се води анкетата в Украйна, обществото всъщност ще се раздели на два лагера.

Така с помощта на такова проучване във всяка страна се идентифицират теми, по които хората имат:

Единно положително мнение

Единно отрицателно мнение

2-3 теми, които максимално разделят хората, правят ги противници.

Какво следва?

На пръв поглед всеки, който иска да организира хаос и държавен преврат в дадена държава, трябва да се занимава с теми, по които хората имат единно НЕГАТИВНО мнение.

Това изглежда като логичен и най-печеливш вариант. Такъв протест обаче няма шанс за развитие към хаос. Ако хората имат определено единодушно мнение, това няма да доведе до хаос, както показват математическите модели, както и реалния опит от държавния преврат и революциите от последните векове.

Изчислено е, че за лавинообразно развитие на ситуацията (до прехода към гражданска война) в обществото си струва да се подгряват теми от третата група. Тоест да се използва поляризацията на обществото.

Само така гражданският протест има шанс да се превърне в нещо голямо. Това, впрочем, ясно се вижда на примера на Русия.

Ако по-рано темата, например за общата корупция, наистина кипеше в обществото, след това тя беше заменена от тема, пряко свързана с личността на Путин (това беше, когато излезе фалшивото разследване за двореца в Геленджик).

Сега тази тема не е особено затоплена, но обществото буквално кипи по темата за ваксините. Ваксъри и антиваксъри изглежда скоро ще се нахвърлят един върху друг. Наивно е да се вярва, че това кипене е възникнало от само себе си.

С голяма степен на вероятност може да се твърди, че едни и същи сили (да не сочим с пръст) пускат в обществото едновременно две информационни вълни - за и против.

Използват се както откровени фалшификати, така и авторитетното мнение на някои учени, което, разбира се, винаги съществува, всичко зависи от това как е представено това мнение.

Така обществото се разделя все повече и повече. Целта на всичко това е да доведе хората първо до мирни протести, а след това по горния алгоритъм с преход към хаос.

За съжаление, много хора не осъзнават, че "личната им позиция" всъщност не е такава. Всяка позиция е съставена от информация, която човек получава . Съответно този, който седи върху информационните потоци и ги управлява, може да управлява и „личните мнения“ на хората.

Някой ще каже, че имаме държавни медии за всички информационни потоци. Това изобщо не е вярно. Медиите контролират само малка част от информационното поле. Те не могат да контролират например партенките, разпространявани в социалните мрежи със скоростта на лавина.

Освен това, по някаква причина, човек вярва на информацията, прочетена в някой чат повече, отколкото, ако е чута по телевизията. Така, ако някъде има „ферма от ботове“ за пускане на фалшиви публикации в социалните мрежи,, тя може да устои на държавните медии и да разцепва обществото все повече и повече.

Целта не е да се убеди ЦЯЛОТО общество в нещо. Целта е различните категории хора да се убедят в различни неща.

В същото време "опипването” на информационното поле не спира. От време на време се пускат информационни „бомби“, за да се разбере дали е възможно обществото да се разцепи по някакъв друг принцип (отношение към религията, абортите, тютюнопушенето, ЛГБТ, армията, полицията и прочее).

Това е информационната война и ние, за съжаление, сме нейни преки участници. По-точно дори не участници, а цели, по които стрелят.

Този обаче, който е предупреден, е въоръжен.Тук често се опитваме да въоръжим читателите с нещо подобно.

Превод: В. Сергеев