/Поглед.инфо/ Историята на президентската институция у нас е комедия от грешки, от които ни се доплаква. Първородният грях на „политическия елит”, сиреч пазарлъкът около новосъздаденото президентство, беше извършен от депутатите на Великото народно събрание. Тогава, изплашени от антикомунистическата и реваншистка реторика на Петър Дертлиев, бившите комунисти, станали социалисти, които имаха мнозинство в парламента, предпочетоха пред автентичния социалдемократ Дертлиев, марксиста Желю Желев. Така той стана „първият демократично избран” държавен глава на Република България. Компромисът се свеждаше и до това, че негов вицепрезидент стана бившият началник на ГЩ и бивш министър на вътрешните работи генерал Атанас Семерджиев.

-Хроника на известното

По-късно Желев спечели втори мандат, но се конфронтира с „бесоватите” седесари и те започнаха да горят портретите и книгата му „Фашизмът”. Желев бе напуснат и от вицепрезидента Блага Димитрова, проклела ръцете, които подписаха конституцията. Когато Желев реши да се кандидатира за трети мандат, изтъквайки, че първият му мандат е бил непълен, седесарите му спретнаха едни „праймърис”, сиреч предварителни вътрешнопартийни избори. Надпреварата за партийната номинация спечели адвокатът по бракоразводни дела Петър Стоянов. След като в навечерието на президентските избори БСП „смени конете”, заменяйки своя кандидат Георги Пирински (Конституционният съд реши, че родените извън България не могат да се кандидатират за президенти. - Бел. ред.), победата на Стоянов бе предрешена. Двойката професор Иван Маразов – Ирина Бокова стигна само до балотажа.

На следващите президентски избори „президентът на всички седесари” се самоунищожи, като размаха компромат на НСС срещу бившия вътрешен министър в правителството на Иван Костов Богомил Бонев. Тогава, без да е положил кой знае какви усилия, бившият председател на БСП Георги Първанов спечели изборите. По-късно дори повтори мандата, отказвайки да влезе в телевизионен спор с класиралия се за балотажа Волен Сидеров. Макар и „с отвращение”, част от десните предпочетоха „червения” Първанов пред бившия си съпартиец Сидеров.

През 2011 г. Бойко Борисов пусна по пистата на президентската надпревара министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Къде с демагогия и популизъм, къде с фалшификации на бюлетини, двойката Росен Плевнелиев – Маргарита Попова надделя над кандидатската двойка на “Коалиция за България” Ивайло Калфин - Стефан Данаилов. Президентството на Плевнелиев обаче беше толкова „успешно”, че партията, която го номинира за първия мандат, се отказа да повтори своята грешка. Бившият продавач на хороскопи, обаче, беше „харесан” от ДСБ, които се опитаха да го пробутат като „общ десен кандидат”. Главно заради пронатовската и русофобската му реторика, предизвикваща иронични усмивки в Москва и у нас.

Надушил зад скверното предложение политическа интрига на костовистите, Плевнелиев отхвърли съмнителната оферта. И след като не беше номиниран от ГЕРБ, заяви, че няма да се кандидатира за втори мандат. Това беше единственото добро дело в живота на бившия номенклатурчик, проявил се не като държавник, а като политическо парвеню. Не от скромност, Плевнелиев се оттегли от надпреварата, а защото съзнаваше, че без подкрепата на ГЕРБ няма никакъв шанс. Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни нежеланието на партията да подкрепи бившето си протеже с неясното му семейно положение. „Кандидатът за президент трябва да има здраво семейство” - каза той. И е напълно прав: човек, който е презиран от съпругата си, не става нито за баща, нито за обединител на нацията. А разединители, с лопата да ги ринеш!

След цялата „комедия от грешки”, продължила четвърт век, ето ни отново пред избори за държавен глава. За разлика от САЩ, където президентската кампания продължава цяла година, у нас основните политически играчи криха до последно своите кандидати. Формално, за да не бъдат омаскарени предварително, а фактически, заради липсата на печеливши партийни кандидатури. Затова оставиха на малките партии и коалиции да опитат меда и жилото на медиите. И да си изгърмят патроните.

През това време новото ръководство на БСП, начело с Корнелия Нинова, проведе вътрешнопартийно допитване, след което започна преговори с АБВ на Георги Първанов, „Движение 21 век” на Татяна Дончева и други формации за обща лява президентска кандидатура. Лидерска битка няма да има, понеже Корнелия Нинова заяви категорично, че няма да се кандидатира за президент, а Бойко Борисов ще се колебае до септември.

-Пачавра леке не хваща

„Автентичната десница” в лицето на РБ обяви, че има поне седем подходящи кандидати, но там на практика всеки е готов да стане президент. Остава само избирателите да повярват на тази басня. Що се отнася до общия ляв кандидат, Георги Първанов, Ивайло Калфин и Татяна Дончева са неприемливи за членовете и симпатизантите на БСП, които не приемат отцепничеството. В ГЕРБ пък двамата „чудесни” кандидати, за които говореше Бойко Борисов, изведнъж се оказаха неподходящи заради влошената международна обстановка. Тя, както каза лидерът на ГЕРБ, изисквала хора, които да са издръжливи на стрес. А както изглежда, стресът ще бъде постоянен спътник на новоизбраната президентска двойка. Достатъчно е онова, което става в съседна Турция: преврат и контрапреврат; реваншизъм спрямо „гюленистите” в армията, полицията, съда, държавната администрация и медиите; концентрация на цялата власт в ръцете на Ердоган и втвърдяване на тона му към САЩ и ЕС. На негово пряко подчинение преминават ГЩ и Националната разузнавателна организация (МИТ). Командванията на Сухопътните сили, ВМС и ВВС се подчиняват на министъра на отбраната. Закриват се военните академии и военните лицеи и се създава Национален университет по отбраната. А Военномедицинската академия „Гюлхане” (GATA) и военните болници минават в разпореждане на министъра на здравеопазването. И нещо немислимо доскоро: завършилите училища за имами и хатипи ще могат да кандидатстват във висшите военни училища! Ататюрк и Иньоню сигурно се обръщат в гроба!

Но въпреки привидната победа на Ердоган над превратаджиите, опасността от нов опит за преврат и гражданска война остава. Това е, което ще усили бежанския натиск към Европа и респективно към България като транзитна страна. Нетърпимостта в южната ни съседка е стигнала дотам, че в Истанбул бяха поставили табела „Гробище за предатели”. Според Ерол Мютерджимлер, участник в програмата на „HalkTV”- „Кварталът на медиите”, през следващите три години Турция я чака гражданска война, а краят на Ердоган може да е, както на Милошевич.

Обстановката в Турция може да разтърси и НАТО, като се имат предвид обтегнатите отношения на Анкара и Вашингтон във връзка с евентуалната поддръжка от ЦРУ и Пентагона на превратаджиите от 15 юли и отказа на Белия дом да предаде на Турция живеещия в Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, смятан за инициатор на преврата. Висши американски военни, като командващия на Централното командване (CENTCOM) Джоузеф Вотъл и председателят на Съвета на началник щабовете на САЩ Джоузеф Данфорд, изразиха безпокойство от арестите на турски военни, с които те сътрудничели успешно в борбата с “Ислямска държава”. Председателят на Съвета на началник щабовете генерал Данфорд дори прелетя със самолет до Турция, за да се опита да спаси „своите” хора. На 1 август сутринта той трябваше да кацне в базата „Инджирлик” и да разговаря за кратко със служещите там военни, преди да отпътува за Анкара. Очевидно Ердоган е поставил под въпрос бъдещето на ВВС-базата „Инджирлик”, от която в деня на преврата три самолета-цистерни са извършили 20 зареждания на излетелите превратаджийски самолети F-16.

При това положение „великата” идея на Плевнелиев, Митов и Ненчев за създаване на Черноморска флотилия с участието на България, Румъния, Турция и Украйна „падна във водата”... Гръцки медии твърдят, че Ердоган е решил да затвори Черно море за НАТО.

Каква флотилия, какви пет лева! Но един провал повече за Плевнелиев, какво от това?

„Пачавра леке не хваща”, гласи една народна поговорка. Да му мислят онези, които ще го вземат на работа в НАТО, ЕС или ООН! А Борисов все пак има един кандидат за президент, който издържа на стрес: самият той! „Президентът е върховен главнокомандващ. Що за партия си, ако признаеш, че лидерът ти не става за президент, а трябва да търсиш дали е гражданин, селянин, интелектуалец, военен. Или си толкова лош, че ще търсиш нещо друго, различно от теб”, нареждаше той в отговор на въпроса дали ще се кандидатира за държавен глава. Вярно е, че Борисов по три пъти на ден си мени възгледите и всяко негово решение е предпоследно, но за толкова и дъщерята на ходжата имала кусур. Цветанов, Цецка и Румянка вече са го номинирали. Нали няма да президентства в САЩ, а в България? Каквото каже фрау Меркел, това ще става. Щом Плевнелиев се задържа пет години, защо да не може Борисов? Не му трябва да знае западни езици, достатъчно е да разбира, че го хвалят с „конгрячулейшън”... За другото си има преводачи. А пък и нали българският е официален език на ЕС?! Нямаше нужда Плевнелиев да ругае Русия на английски пред Европарламента в Страсбург, но било каквото било. Тъй като у нас

-сериозното и комичното вървят ръка за ръка

наред с партийните кандидати се завъртяха и имената на екзотични мераклии за „Дондуков” № 2. Например тези на Жорж Ганчев, Ренета Инджова, Трайчо Трайков, Гроздан Караджов, Огнян Герджиков, Слави Трифонов, Веселин Марешки и дори „Дедо Цар”. Реформаторите твърдят, че имат цели 7 кандидатури. Това показва степента, в която се е побъркала нацията, или поне онази част от нацията, която се нарича „политически елит”. А така също и другата, дето чака поредния месия и Му гласува, за да започне да го псува още на следващия ден след изборите.

Аргументите им са железни: щом може Плевнелиев, защо да не може нашият човек? По-лошо не може да стане. Четвърт век България си пати от този негативен подбор на политици и никога няма гаранция, че старите грешки няма да се повторят. Защото се търси не човек за работата, а на човека работа. И главният критерий за номинирането му е дали е разпознаваем, сиреч известен на широката публика.

Освен на езиците, десните държат и на „евроатлантическата ориентация” на кандидата. Тоест, на одобрението на Вашингтон и Брюксел. Левите пък настояват бъдещият президент да е „обран” в изказа си и в своята външна политика, да не се конфронтира с Русия и съседите на България. Според ПФ, той трябва първо да бъде родолюбец и над всичко да поставя националния интерес. Мненията им съвпадат с тези на БСП по един пункт: новият президент да може „да удря по масата”, щом става дума за интересите на България. От досегашните стопани на президентството нито един не се осмели да го направи. Напротив, всички се снишаваха за да не разсърдят Големия брат: той е „прав, когато съгреши дори”. Цяло чудо ще е ако тази традиция бъде нарушена.

Къде в този омагьосан кръг е Бойко Борисов? Той продължава да се учи в движение, ако и да е премиер два мандата. Трябваше да дойде превратът в Турция, за да проумее, че „Реджеп”, с когото се прегръщаше и целуваше на хуманитарния форум в Истанбул, може да му пусне милиони бежанци, за да накаже Европейския съюз. Всъщност новият султан ще накаже България като първа сигурна страна. В момента външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу настоява България да предаде на Турция един „предател” (Абдуллах Бююк), свързан с терористичната организация на Фетхуллах Гюлен. Още през март българският съд е отказал да го екстрадира, но Ердоган съд не признава. Отказът на България ще бъде изтълкуван като подкрепа за превратаджиите и шлюзовете за бежанци и нелегални мигранти ще бъдат отворени. И без това на ден залавяме по 100-200 мигранти, а новата гранична служба на ЕС още не е изградена. Поради което се молим на ЕС поне за няколко милиона евро. И те няма да стигнат дори за ремонта на амортизираните военни автомобили, с които се извозват охранителите на българските граници...

- Плаща народът

Който и да стане президент на България, дамоклевият меч на бежанския поток ще виси над главите ни. Президентът „обединител” ще свърши работа толкова, колкото и Царят Обединител. Защото нацията е антагонистично разделена от съществуващите социални несправедливости и политическите мераци на големи и малки вождове. Може ли някой да обедини гладния и сития, крадеца с ограбения от него, насилника с изнасиления? Това е мисия невъзможна.

Единственото, което се иска от бъдещия държавен глава, е да не бъде като Плевнелиев. Сиреч, да не налива масло в огъня, печелейки външни врагове на страната си. За професионализъм изобщо не може да се говори. Първо, защото няма професия „президент”; второ, защото знанията и опитът от други сфери не могат автоматично да се пренесат в политиката. Богдан Филов е бил голям археолог, но като министър-председател и регент се оказва вреден за България. Той включва България в хитлеристката ос, той прокарва Закона за защита на нацията, той обявява „символична война” на Англия и Америка. Но бомбите на англо-американските самолети не падат върху неговата глава. Плаща народът!

И как може избирателят да прецени кой от кандидатите за президент става за този пост? Нали никой от тях по-рано не е бил президент? Освен Първанов, за чиято кандидатура според някои юристи има конституционни пречки, а според други – няма такива. Но тъй като от БСП имат непоносимост към човек, който два пъти ги е предавал, кандидатурата му отпада. По същата причина отпада и Калфин: не може да си бил вицепремиер и министър в дясно правителство и да претендираш да обединиш левицата. За обединение на цялата нация, да не говорим.

Както винаги, българските граждани ще „купуват котка в чувал”. Сиреч, ще преценяват кандидатите за президент според техните предизборни декларации и обещания. А както е казал канцлерът на Германия Ото фон Бисмарк „Никъде не се лъже толкова, както на лов, на война и на избори”. Владеенето или невладеенето на западни езици е бял кахър.

По-важно е президентът на България да мисли и работи най-напред за нейните интереси, вместо да дрънка за „евроатлантически ценности”. И не може да е социален, защото с финансите на държавата се разпорежда правителството.

Макар по конституция да е Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, президентът не може да командва нищо, защото няма Главно командване. Дори повишенията на военни в генералско звание стават по предложение на Министерски съвет. Раздаването на ордени – също.

Тогава какво остава за президента? Да назначава членове на върховните съдилища от президентската квота, да налага вето на приети от парламента закони, да сезира Конституционния съд, да приема Гергьовския парад, да назначава или отзовава посланици по предложение на МС, да помилва осъдени и да дава българско гражданство на чужденци (чрез вицепрезидента). Може да забавя подписването на съответните укази за назначаване на посланици и други длъжностни лица, но не и да отказва да ги подпише.

Между пълномощията на президентите на САЩ, Франция и Турция, и тези на българския държавен глава има разлика от тук до Луната. Тогава защо е целият този ажиотаж около президентските избори на 6 ноември?

Първо, заради възможността президентството да се напълни с хора, излъчени от лагера на победителя. Второ, защото спечелването или загубването на изборите от ГЕРБ ще покаже дали ще има предсрочни парламентарни избори. Борисов вече декларира, че ако неговата партия е втора на първия тур, ще предизвика предсрочни парламентарни избори. Докато други участници в надпреварата се ръководят от олимпийския девиз: „Важното е да участваш”. За РБ например, и третото място ще бъде отчетено за успех. Само един оглушителен провал ще накара „реформаторите” да се разотидат от своята коалиция „орел, рак и щука”. Естествено, обвинявайки се взаимно за загубата. Що се отнася до лявото обединение, ако неговата двойка спечели, всеки от партньорите ще се опита да придърпа победата към себе си като плячка. Но ако кандидатът им не стигне поне до балотажа, виновна ще е Столетницата... Понеже не е приела кандидатурата на Първанов, Калфин или Дончева.

Старите отцепници ще се опитат да излязат като морални съдници. Най-важното е дали и този президент ще бъде избран с подкрепата на трите турски партии у нас. Тогава ще се види с кого са пили кафе техните лидери. На 6 ноември ще се види и до каква степен са се изтъргували социологическите и политологическите врачки. Както няма безплатен обяд, така няма и безплатна социология и политология!