/Поглед.инфо/ Реанимират се Истанбулските споразумения. Именно до този извод стигнаха някои експерти, след като темата за Истанбул беше повдигната на преговорите между Владимир Путин и Александър Лукашенко .

Руският президент изрази готовност за преговори, но „ не във формат на налагане на някакви схеми, които нямат нищо общо с реалността “. И белоруският му колега веднага си спомни споразуменията от Истанбул, предлагайки „да извадите документа, който веднъж показахте и ми предадохте, да го сложите на масата и да продължите нататък по него“. <…> И с него да се работи“, отговори Владимир Путин.

Тук си спомниха и разговора между руския министър на отбраната Сергей Шойгу и френския му колега Себастиен Лекорню , където руският министър изрази готовност за „ диалог за Украйна “, чиито начални положения „ биха могли да се основават на Истанбулската мирна инициатива“ .

И всичко това започна да поражда поредната паника в руската експертна общност - опасенията, че Москва отново ще се опита да се договори с тези, които няма да се договорят с нея. Че Кремъл ще се откаже да освободи не само настоящите украински територии, които са част от историческата Новоросия, но и собствените си територии, сега окупирани от Украйна.

Тези опасения обаче са неоснователни. Всъщност Москва разбира играта на Запада и играе своята.

Днес основната цел на САЩ и Европа не е мирът, а примирието. При това временно - за последващо подновяване на войната при по-благоприятни условия.

Хитрият план на Запада

„ Замразяването им позволява да предотвратят поражението на Украйна тук и сега. За да спечелят време на САЩ и Европа да изградят своя военно-промишлен комплекс, за което им трябват няколко години. След този период те ще увеличат производството, а Украйна ще мобилизира и подготви нова армия, за да започне отново война от позицията на силата“, обяснява пред IA Regnum важността на замразяването за Вашингтон .Дмитрий Суслов , заместник-ръководител на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към НИУ на ВШЭ.

Според експерта, ако няма замразяване, тогава единственото по-нататъшно развитие на събитията е „ продължаване на пораженията на Украйна, отстъпление или дори пълен срив на фронта“.

Западните лидери, много от които се готвят за избори, нямат нужда от тези поражения. Затова сега на Москва се предлага да се върне към истанбулската формула.

„ През тази пролет Москва получи от една от големите европейски държави предложение за преговори за Украйна на базата на Истанбулските споразумения “, каза за IA Regnum Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб .

Освен това западните държави биха продали сключването на тези споразумения на населението си като победа. „ Ще започнат да говорят, че са спасили Украйна, осигурили са интеграцията на по-голямата част от Украйна със Запада “, продължава Дмитрий Суслов.

Неслучайно министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин каза на изслушвания в Конгреса на САЩ, че запазването на суверенна Украйна ще се счита за победа във войната. Без обаче да определя границите й.

Да, споразуменията предполагаха не само прекратяване на огъня, но и неутрален статут на Украйна и нейното необвързаност с НАТО. Тоест, не е като примирие, а пълноценен мир. Не е ясно обаче кой и как ще го осигури след подписването.

„ Не мога да си представя какви реални гаранции за неутралитет и демилитаризация на Украйна може да предложи Западът в случай на подобни споразумения. Това предполага разполагането на определен военен контингент на трета страна в Украйна, който да замени местните сили за сигурност в неосвободените територии и да наблюдава дейността на властите, както и спазването на другите споразумения. Русия няма да се съгласи с присъствието на войски на НАТО, а Западът няма да се съгласи с присъствието на войски на ОДКБ и ШОС “, обяснява Никита Мендкович.

Така Киев може по всяко време да наруши еквивалента на Истанбулските споразумения.

Хитрият план на Русия

Москва разбира всичко това и се съгласява на дискусии. Вярно е, че това съгласие изобщо не гарантира постигането на споразумения.

Първо, защото Истанбул просто се взема за основа. Истанбулските споразумения – подобно на споразуменията от Минск навремето – са полезни за Русия отчасти защото записват писмено, с подписите на уважавани личности, съгласието на всички страни да вървят към мир въз основа на руските наративи.

„ Това не означава, че трябва да подпишете казаното тогава, а че просто трябва да се движите по този път “, обясни ръководителят на Комисията на Съвета на федерацията за защита на държавния суверенитет и предотвратяване на намесата във вътрешните работи на Руската федерация, Андрей Климов . Тоест да се движите в нужното на Русия направление.

Второ, Москва дава да се разбере, че редица разпоредби на Истанбул вече не са актуални. По-специално „териториалните“ точки. „ Ситуацията се промени и геополитическата реалност е много по-различна от това, което беше през март 2022 г., и да не се вземе това предвид в преговорите би било недалновидно “, каза прессекретарят на Владимир Путин Дмитрий Песков .

При сключването на каквито и да било споразумения, дори за замразяване, Русия не е готова да се откаже от новоприсъединените територии - дори тези, които сега са окупирани от режима в Киев.

Всъщност Песков изрази идеята, че основата на всякакви възможни мирни споразумения с Украйна е признаването на руския суверенитет над всички нови региони, включително Новоросия, Донбас и Крим. А също и изтеглянето на украинските войски от окупираните територии, включително от укрепените линии в Донбас, които бяха изградени в рамките на 8 години след Майдана “, - обяснява Никита Мендкович.

И е очевидно, че украинската страна няма да може да изпълни тази точка. Трудно е да си представим, че Владимир Зеленски ще даде такава заповед, особено след 21 май, когато неговата легитимност като държавен глава ще се изпари.

Следователно мирно споразумение може да бъде сключено само след като Русия сама освободи своите територии. Географията и военната стратегия обаче ясно показват, че до този момент ще бъдат освободени и други територии, които все още не са част от Русия, но са необходими за гарантиране на руската сигурност.

Ето защо Москва зае правилната позиция от дипломатическа гледна точка - съгласи се на преговори с разбирането, че Западът няма да ги започне при руските условия.

„ Президентът Путин многократно е подчертавал, че ние сме отворени за преговорния процес, този процес е за предпочитане за нас, за да решим нашите проблеми, но в условията, в които украинците забраниха този преговорен процес за себе си, ние все още не виждаме никакви хоризонти напред “, каза Дмитрий Песков.

Тази позиция е изгодна не само от имиджова гледна точка, но и показва на Запада отворената врата за излизане от конфликта. Врата, която САЩ и Европа винаги могат да използват.

„ Москва като цяло подкрепя разговора за преговори просто за да покаже своето миролюбие и готовност за компромис. Но сега Западът не може да предложи достойни компромиси. В края на краищата тези компромиси ще означават провал на агресията с цел превръщането на Украйна и Русия в колонии, както и признаване на отговорността за разгръщането на агресивна война срещу Русия, срещу народа на Донбас “, казва Никита Мендкович.

Представителите на Запада ще влязат през тази врата само когато са готови да признаят своя провал и своята отговорност. Докато не влязат, Русия в статута на миротворец, ще продължава да освобождава своите територии.

Превод: ЕС