/Поглед.инфо/ Съгласно данните, публикувани на 2 април, през февруари тази година реалният БВП на Грузия е нараснал с безпрецедентните 9,5% спрямо същия период на 2023 г.

БВП също расте средно през годината. За януари–февруари ръстът е 7,7%. В същото време най-голямото увеличение се отбелязва не в традиционното през последните години селско стопанство на Грузия (предимно лозарство и винопроизводство) и туризма, а в преработващата промишленост, научно-техническата сфера, информационните и комуникационни технологии, строителството и транспорта.

Неуспешният опит

Последните 30 години показаха, че когато прекомерните емоции и популисткото политиканстване, примесени с национализъм, вземат връх над икономическия прагматизъм и балансирания държавнически подход, това не води до добро.

Във фундаменталния труд на Института по икономика на Руската академия на науките, озаглавен: „Социално-икономическото развитие на постсъветските страни. Резултати от 20-ата годишнина”, публикуван през 2012 г., представя в детайли тъжна картина на социално-икономическия крах на първата грузинска мечта.

През 1992 г. президентът на страната Звиад Гамсахурдия въведе забрана за търговия с Русия, което нанесе мощен удар на доста развитата промишленост и селско стопанство. Индустриалното производство спадна с 43%, а БВП на страната с почти 45%. Започва масова миграция на населението, главно към Русия.

В резултат на това Грузия загуби повече хора в относително изражение (20%), отколкото всяка друга република на бившия СССР. Още повече, че напускаха страната си именно етническите грузинци. Според някои оценки през първия период на независимост (1991-1996 г.) 1,1-1,3 милиона души са напуснали страната.

Русофобът Михаил Саакашвили , който управлява Грузия от 2004 до 2013 г., се опита да даде нов тласък на по същество същата звиадистка грузинска мечта с активната помощ на Запада . Но той, подобно на Виктор Юшченко в Украйна, се провали.

В същия труд на руските икономисти от Руската академия на науките четем: ако въпреки всички кризисни моменти през 1996 г. 55,3% от БВП все още се създаваше в селското стопанство и промишлеността на Грузия, то през 2010 г. тази цифра е спаднала до 25,3%.

Още нещо. Съгласно данните, обявени през 2012 г. от вицепрезидента на Световния конгрес на нациите на Грузия, доктора на икономическите науки, професор Владимир Хомерики , общият дълг на страната наближава 12 милиарда долара, което е почти три пъти повече от бюджета на Грузия. Безработицата в страната достигна 60% и повече.

Победа на реализма

През 2012 г., още при Саакашвили, партията „Грузинска мечта“, ръководена от най-богатия човек в страната Бидзина Иванишвили , спечели парламентарните избори, с които се пое курс за подобряване на отношенията с Русия.

Още през декември 2012 г. стартира форматът на преговорите в Прага. Бившият посланик на Грузия в Русия Зураб Абашидзе , който заемаше тази длъжност до март тази година, става специален представител за уреждане на отношенията с Русия.

Резултатът от преговорите беше премахването на ембаргото върху грузински стоки през 2013 г. Търговските отношения между Грузия и Русия се подобриха. Това възроди преди всичко селското стопанство. Русия започна да купува от Грузия вино и виноматериали, минерална вода, плодове, тютюн, сирена и много друго в големи количества и за много прилични суми.

След това дойдоха промишлените суровини, които започнаха постепенно да съживяват грузинската индустрия, която лежеше катурната на една страна. Американците, въпреки всичките си помпозни приказки, не купиха почти нищо от Грузия.

Резултатите от политиката на обръщане към новата грузинска мечта не закъсняха. Според проучванията на Caucasus Research Resource Centers (CRRC), поръчани от Националния демократичен институт (NDI), ако през август 2013 г. само 11% от грузинците са симпатизирали на Евразийския съюз, то през август 2014 г. тази цифра се е увеличила до 20%, през април 2015 г. - вече до 31%.

Днес партията "Грузинска мечта" все още е на власт. През 12-те години на управлението си тя успя да увеличи БВП на страната почти три пъти. И съществен принос за това има изборът на вектор на сътрудничество с Русия. Векторът е прагматичен и балансиран.

Цифрите ясно показват успеха на избраната стратегия. За януари-февруари тази година първите три най-големи външнотърговски партньори на Грузия изглеждаха така: Турция с оборот от $472 милиона, Русия с $411 милиона и Китай — 228 милиона.

Продуктовите групи изглеждат много интересни в структурата на търговското сътрудничество. Леките автомобили са на първо място както сред износа (с $263 млн.), така и сред вноса (с показател $258 млн.). Разликата между внос и износ е само 5 милиона долара.

Очевидно леките автомобили за последната сума са били закупени за употреба от гражданите на страната, а останалите, заобикаляйки санкциите, са отишли в Русия.

На второ място в износа са гроздовите вина, а по вноса - петрола и нефтопродуктите. Къде отива лъвският пай от грузинските вина (миналата година вносът на вино в Русия от Грузия се е увеличил с 63% на годишна база) и откъде идват нефтът и петролните продукти също е ясно.

Русия също е в челната петица по инвестиционна активност. Общият обем на руските частни инвестиции в грузинската икономика към края на 2023 г. възлиза на 88 милиона долара.

Освен това, ако миналата година имаше общ спад в динамиката на инвестиционната активност (спадът беше 24%), тогава преките чуждестранни инвестиции в грузинската икономика от Русия са намалели само с 19%.

Според Националната статистическа служба на Грузия петте най-големи руски инвеститори през 2023 г. включват предприятия, работещи в хотелиерския бизнес и развойни дейности, ИТ технологии, здравеопазване и строителство.

Източници на растежа

Отделно трябва да се спрем на ситуацията, свързана с провеждането на СВО. Както знаете, още с началото й ние станахме неволни донори на Грузия както по отношение на данъчните обекти, така и по отношение на работната сила, главно специалисти от високотехнологичните индустрии.

След като през 2022 г. Западът въведе икономически ограничения срещу Русия и започна да засилва санкционния натиск, значителен брой чуждестранни компании напуснаха страната ни. Доста внушителна част от тях са „регистрирани“ в Грузия.

В редица случаи това е просто пререгистрация на юридически адрес и прехвърляне на банкови услуги, а хората както работеха, така и продължават да работят в Русия. Данъците и всичко останало обаче вече е отишло в полза на Грузия. Но такива компании все още са малцинство. Повечето, както се казва, естествено се преместиха в Грузия.

Руснаците активно отваряха собствен бизнес в Сакартвело. Грузия е категорично лидер сред страните, в които руски граждани са започнали нов бизнес през 2023 г. От януари до декември там са регистрирани 13 хиляди грузински юридически лица. За сравнение, от януари 1995 г. до февруари 2022 г. само 7788 компании са основани от руснаци в Грузия.

На второ място с голяма преднина е Казахстан, където руснаците са създали 6100 компании през годината, а третото място е поделено между Армения и Черна гора. В тези страни са регистрирани 3400 юридически лица с руски собственици.

Това е солиден източник на икономически растеж, който е регистриран в Грузия през първото тримесечие на тази година. Никой не може да каже сега дали ще продължи в средносрочен план, прогнозите са много различни.

Всичко ще зависи от резултата от СВО и от развитието на отношенията на Русия със Запада. Все още не е ясно дали те ще поемат по пътя на по-нататъшната ескалация или ще търсят диалог. Критичната точка в едната или другата посока явно още не е премината.

С Русия и Китай

Но в Грузия, въпреки значителната несигурност, все пак се опитват да изградят своята визия за бъдещето на страната. За всички вече е очевидно, че светът го очаква преформатиране по многополюсен сценарий – и то вече е в ход. Появяват се полюси на сила и страни като Грузия се опитват да намерят баланс между тези полюси. Това е първият момент, геополитическия.

Вторият, не по-малко важен, е геоикономическият. В тази насока Грузия е тръгнала да се позиционира като транзитна страна, една от най-важните връзки в глобалните логистични маршрути между Китай, Русия и Европа.

И тазгодишните кадрови промени са ясно доказателство за това. В тях ясно се вижда както геополитиката, така и геоикономиката.

И така, в навечерието на рокадата на премиера на страната, когато през февруари тази година Иракли Гарибашвили беше сменен от Иракли Кобахидзе, грузинската парламентарна делегация беше в Китай, където беше приета на най-високо ниво.

Делегацията се ръководеше от не кой да е, а от лидера на управляващата партия и депутат Кобахидзе. В делегацията беше и заместник-председателят на парламента Иракли Чиковани , който след завръщането си беше назначен за министър на отбраната и вицепремиер.

Трудно е да се каже дали има връзка между това пътуване и последвалите оставки и назначения. Но фактът, че тези хора не са отишли в Пекин напразно, е съвсем очевиден. Грузия гледа на Китай до известна степен като на гарант за стабилност и противовес на Запада, очаквайки нарастващата роля на Глобалния Юг, преди всичко в икономиката.

Следващата и най-важна стъпка за нас от новия премиер беше смяната на представителя за връзки с Русия Зураб Абашидзе с Георгий Каджай .

Доскоро той заемаше длъжността извънреден и пълномощен посланик и ръководител на отдела по интересите на Грузия в посолството на Конфедерация Швейцария в Руската федерация.

Но най-интересното е, че доскоро Каджая се занимаваше с транспортна логистика и участваше в основаването на компанията Poti Trans Terminal.

Съпругата му Тамрико Дудуния е руска певица и победител във Всеруския вокален конкурс „Нова звезда - 2019“, организиран от телевизионния канал „Звезда“ на Министерството на отбраната на Русия.

Така мечтата на Грузия за бъдещето все повече се очертава в комбинация с руски и китайски интереси.

Превод: ЕС