/Поглед.инфо/ Ядрените оръжия на Израел - секретът на Полишинел

Измина почти седмица от началото на коварното нападение на Израел срещу Иран. Войната продължава, бъдещето е трудно предвидимо. Има безброй варианти за бъдещето. От варианта, по който войната ще приключи всеки момент и противоположните страни ще седнат на масата за преговори. До варианта, според който локална война ще ескалира в глобална.

Всички публикации по темата за ирано-израелската война цитират една и съща версия, обясняваща (или оправдаваща) коварното нападение на Израел срещу Иран в нощта на 12 срещу 13 юни. Те казват, че Израел се е страхувал, че Иран ще се сдобие с ядрени оръжия всеки момент. И че, разбира се, тези оръжия са предназначени за Израел. И ще бъдат незабавно използвани от Техеран.

Така че, от гледна точка на Тел Авив, не говорим за коварно нападение, а за това, което във военната наука се нарича превантивен удар. Вашингтон, както знаем, е изцяло на страната на Тел Авив и също квалифицира удара срещу Иран като „превантивен“.

Между другото, ударът беше нанесен по времето, когато Вашингтон и Техеран преговаряха за ядрената програма на Иран. Следващата среща на страните по преговорите беше насрочена за 16 юни. Ако Вашингтон беше нормален преговарящ, поне малко приятелски настроен към международното право, щеше да се възмути от подобна безсрамна намеса в преговорния процес. И щеше да постави самонадеяния побойник на мястото му.

Но Вашингтон изобщо не се възмути и веднага застана на страната на побойника. Някои наблюдатели правилно отбелязват, че преговорите за ядрената програма са били специално започнати, за да се създаде илюзията в Техеран, че по време на преговорите няма да има хулигански нападения от страна на Израел. А сега става ясно, че преговорите са били отклоняваща маневра, така че ударът наистина да дойде като изненада за Иран.

Има много признаци, че Вашингтон е също толкова „хулиган“ спрямо Иран, колкото и Израел. На първо място, отношението му към така наречената ядрена сделка, която беше сключена точно преди десет години, през лятото на 2015 г.

По това време Иран и Русия, Китай, САЩ, Великобритания, Франция и Германия разработиха Съвместния всеобхватен план за действие срещу Иран. Той предвиждаше отмяна на санкциите срещу Иран, които бяха в сила по това време, в замяна на постоянен външен контрол върху ядрената енергия и отказ на Техеран от ядрени оръжия. Документът беше подписан на 14 юли 2015 г., а след това беше закрепен в Резолюция № 2231 на ООН.

„Хулиганството“ на Вашингтон се прояви във факта, че през май 2018 г. Съединените щати, по инициатива на президента Доналд Тръмп, се оттеглиха от сделката и подновиха санкциите. След това Иран спазваше споразуменията около година, надявайки се, че Вашингтон ще се върне към ядрената сделка (особено след като другите страни по сделката също направиха някои опити да убедят Тръмп в необходимостта от връщане).

Но очакванията на Техеран не се оправдаха. Той постепенно започна да се връща към първоначалната си ядрена програма, включително възстановяване на капацитета за обогатяване на уран. До февруари 2021 г. Иран значително ограничи достъпа на МААЕ до своите съоръжения и на практика преустанови инспекциите.

Мнозина вярваха, че „хулиганът“ Тръмп, след като се завърна в Белия дом тази година, се е вразумиил и се е реформирал. През май 2025 г. в Оман се проведоха нови преговори между САЩ и Иран за възобновяване на ядрената сделка. Но, очевидно, това беше шоу.

Дори да приемем най-благоприятния сценарий, според който войната между Израел и Иран по чудо приключва, е малко вероятно Техеран да седне на масата за преговори по ядрените въпроси с Вашингтон, който доказа, че е непоправим „хулиган“, способен само да симулира преговори.

Не изключвам, че под прикритието на програмата за развитие на ядрената енергетика, Техеран наистина е разработвал (и продължава да разработва) ядрени оръжия. Някои наблюдатели наричат това „идея-фикс“ на иранското ръководство. Но наистина ли е такава чак такава идея-фикс?

В края на краищата еврейската държава се намира до Иран. Почти от момента на създаването ѝ през 1948 г., лидерите на тази нова държава започват да заявяват, че стратегическата им цел е да пресъздадат „Велик Израел“. Още в края на 19-ти – началото на 20-ти век ционистите заявяваха, че трябва да пресъздадат Израел, който е съществувал по времето на царете Давид и Соломон.

И този Израел, който, както казват ционистите, се простира „от Нил до Ефрат“. А днес Израел е уникална държава на планетата, чиито външни граници не са ясно определени. И следователно, от гледна точка на сериозни специалисти по международно право, Израел трябва да бъде класифициран като „квазидържава“.

В продължение на повече от осем десетилетия страните от Близкия изток, обграждащи Израел, са преживели и узнали от първа ръка разликата между „квазидържава“ и пълноправна държава. Израел е държава - хулиган или терористична държава.

Статутът на Израел като „квазидържава“ се подкрепя по всякакъв възможен начин от Съединените щати и редица други западни страни, които предоставят на Израел политическа и военна подкрепа, напомпвайки Израел с пари и оръжия. Няма да изброявам цифрите за американските доставки на различни видове оръжия за Израел - самолети, танкове, бронетранспортьори, артилерийски оръдия, военни кораби и др.

Като цяло тези обеми на доставки се измерват в десетки милиарди долари. Съответните цифри могат да бъдат намерени в годишниците на SIPRI (Стокхолмски институт за изследване на мира), както и в докладите на лондонския Международен институт за стратегически изследвания.

Но САЩ и други западни страни също са предоставяли и продължават да предоставят съдействие за организирането на собствено производство на различни видове оръжия, военна техника и боеприпаси от Израел. И по този въпрос може да се намери много интересна информация.

Но по един вид оръжие – почти нула. А именно, по отношение на ядрените оръжия. Израел мълчи по въпроса за ядрените си оръжия и тяхното производство. Западът се преструва на своеобразен „агностик“ (все едно, това не може нито да се докаже, нито да се опровергае).

Страните от Близкия изток, разположени съседни на Израел, уверено заявяват, че еврейската държава разполага с ядрени оръжия и то в големи количества. И Иран е една от тези страни. Москва също няма съмнения относно наличието на ядрени оръжия в Израел.

Между другото, още през 50-те години на миналия век, открити източници съобщават, че Израел е стартирал ядрена програма. Нищо не се съобщава дали е била мирна или военна. Но днес няма съмнение, че първоначално тя е била военна, т.е. насочена към създаване на ядрени оръжия.

В края на краищата, от стартирането на програмата досега са минали около седем десетилетия, а Израел няма нито една атомна електроцентрала. Повечето експерти казват, че май 1967 г. е датата, на която Израел създава ядрени оръжия. Точно преди началото на Шестдневната война. Тогава Израел най-накрая получава пълноценен възпиращ фактор.

Както посочи The New York Times, до 1973 г. арсеналът на Израел е възлизал на 10 или 20 единици ядрени оръжия. По време на войната Йом Кипур през 1973 г., както отбелязват някои експерти, Израел е бил близо до използване на ядрени оръжия. Много източници също така отбелязват, че през 1979 г. Израел е провел полеви изпитания на ядрени оръжия в южната част на Индийския океан, вероятно съвместно с Южна Африка.

Една много резонансна, но забравена и до днес история отпреди почти четиридесет години е свързана с бившия израелски техник на ядрения реактор в Димона, Мордехай Вануну, който избяга в Италия. Той разкри много тайни на израелската ядрена програма, които за първи път бяха оповестени публично през 1986 г. в британския вестник Sunday Times.

Както посочи вестника, на територията на комплекса в Димона е имало секретен „обект номер 2“, където се произвеждали до 40 кг плутоний годишно. Въз основа на тези данни експертите изчислили, че Израел може да разполага с ядрен арсенал от 100 до 200 бомби.

Между другото, Мордехай Вануну скоро е отвлечен в Италия от израелския „Мосад“ и осъден на 18 години затвор. Въпреки че Вануну вече е освободен от затвора, той все още е под домашен арест, всъщност в пълна изолация от външния свят.

И така, ядрените оръжия на Израел са „секрет на Полишинел“. Прави впечатление, че дори такава авторитетна и същевременно предпазлива организация като гореспоменатия SIPRI признава съществуването на такива оръжия. В наскоро публикувания годишник на SIPRI се отбелязва, че днес израелските въоръжени сили разполагат с 90 ядрени бойни глави в арсенала си.

При това SIPRI подчертава, че това е неговата „консервативна оценка“. А по мнението на руския военен експерт Михаил Онуфриенко, Израел при всички случаи разполага с от 90 до 200 ядрени оръжия.

Отново се връщам към Иран. По някаква причина, както в ООН, така и на различни международни срещи и в световните медии, ядрената програма на Иран се обсъжда отделно от въпроса за ядрения арсенал на Израел. Ако някой искрено, изхождайки от съображения за обща сигурност, иска да предотврати създаването на ядрени оръжия в Иран, тогава той трябва да обвърже подобна стъпка със стъпка, касаеща ядрения потенциал на Израел. Въпросът за установяване на мир и сигурност в Близкия изток трябва да започне от Израел.

Не съм чувал ООН да е повдигала въпроса за инспекция на ядрените съоръжения на Израел. По някаква причина МААЕ търчи къде ли не по света с инспекции, но изобщо не се занимава с Израел. МААЕ има право да инспектира обикновени държави, но инспектирането на „квазидържавата“ Израел е забранено.

Израел изглежда като един вид „ядрена офшорна компания“. Историята с ядрената програма на Иран подчертава наличието на двойни стандарти дори в областта на ядрената безопасност.

Но възможно ли е да се върне ядреният джин в бутилка? Може ли Израел да се откаже от ядрения си арсенал, който изгражда от края на 60-те години на миналия век? Оказва се, че е имало прецеденти за отказ.

Така, след разпадането на СССР (макар и не без сериозно напрежение от страна на Москва), стана възможно преместването на част от съветския ядрен арсенал от територията на бившите съветски републики (предимно Украйна) на територията на Руската федерация. Това прехвърляне беше доброволно-задължително, с използването на редица „моркови“ за бившите съветски републики.

Но има и друг пример за отказ от ядрени оръжия. Изключително доброволен. Това е Южна Африка (с която, между другото, Израел е осъществявал тайно сътрудничество в областта на ядрените оръжия през миналия век). Ето как е описан този доброволен отказ от Южна Африка:

„Изпитателните силози бяха консервирани или унищожени. Ядрените заряди бяха унищожени. По-нататъшното развитие на ядрените оръжия беше ограничено. А през 1991 г. Претория ДОБРОВОЛНО подписа Договора за неразпространение на ядрени оръжия.“

Наивно и малко вероятно е да се мисли, че Израел, подобно на Южна Африка, е готов да се откаже от ядрените си оръжия доброволно или дори по искане на други държави и дори ООН. Но въпреки това, този подход за решаване на проблемите със сигурността в Близкия изток е честен и конструктивен.

Всички други подходи, при които Израел е изключен от дискусиите и преговорите, са просто имитация на решаване на проблеми със сигурността в региона. Тоест, разиграване на шоу.

И сега, най-накрая, чух за първи път от високопоставен руски политик, че разплитането на стегнатия възел от противоречия в Близкия изток трябва да започне с Израел и неговата ядрена програма. Току-що заместник-председателят на Съвета на федерацията (СФ) Константин Косачев призова Израел да изясни въпроса за ядрените оръжия.

За което Израел трябва да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО). Косачев посочи, че ситуацията с иранските ядрени оръжия е подобна и няма реални доказателства, че Ислямската република ги притежава, въпреки това Иран се присъедини към ДНЯО.

„Защо Израел да не изясни този въпрос, като се присъедини към ДНЯО и постави ядрената си програма под контрола на МААЕ“, написа Косачев в своя Telegram канал. Бих искал да вярвам, че това предложение няма да се ограничи само до Telegram канала. Руската дипломация трябва да го изрази от високата трибуна на ООН.

P.S. Между другото, има редица държави по света, които подобно на Иран вече се приближават до създаването на собствени ядрени оръжия и може би дори са ги създали (но, естествено, не тръбят за това). Експертите посочват предимно държави като Саудитска Арабия, Турция, Южна Корея, Япония. Както виждаме, този списък включва две държави от Близкия изток. За Израел Саудитска Арабия и Турция са много сериозни заплахи, подкопаващи ядрения монопол на еврейската държава в региона. Нетаняху също има планове да нанесе удари по тези държави.