/Поглед.инфо/ Мъж на име Ашли Телис учи Индия как да живее и с кого да дружи. Всъщност това е типична, но забележителна публикация (в американското списание Foreign Affairs) и е забележителна със своята искреност, ако не и по-лошо - простота. А ако прочетете още една статия веднага след нея - за това с кого Австралия трябва да дружи - ефектът ще бъде силен. Но за Австралия ще говорим малко по-късно.

Ашли Телис (сега от злобно - либералния фонд „Карнеги“) може и да не е знаменитост, но той е бил начело на Държавния департамент в една много интересна история в началото на 2000-те, когато САЩ решиха да „простят“ на Индия внезапния ѝ ядрен статут и започнаха процеса на опитомяване на азиатската сила. А сега този човек мрачно заявява: това, което виждаме днес, не е това, което искахме.

Това е подобно на усещането отпреди около десет години, когато няколко подобни американски мислители честно признаха: четвъртвековната стратегия спрямо Китай се е провалила. Китай не е станал нито част, нито съюзник, нито партньор на Запада. Но се е превърнал в стратегически конкурент. С това горчиво оплакване започна системен обрат на цялата политика на САЩ не само в Азия, но и в света.

Телис не е първият, който казва: същото се случва и с Индия, грешните хора са на власт, те вървят в грешна посока, не там, където трябва. „Там“ е към безусловен съюз със САЩ, а не към някаква многополярност и сегашната ви „стратегическа автономия“.

И не е първият човек, който се опитва да натисне цяла Индия (почти милиард и половина души) до земята, понижавайки самочувствието ѝ по всякакъв възможен начин: каква сила си ти, накъде отиваш? Заглавието на статията е „Заблудите за индийската велика сила“, а останалата част от текста е за всичко лошо, което става в страната.

Струва си да се помни, че неслучайно всички сега се интересуват от Индия. Според различни оценки светът е навлязъл в десетилетие на скромност и сдържаност, неистовият икономически растеж се забавя и единствената страна, на която е предопределен шестпроцентен растеж всяка година, е Индия. Индонезия е следващата, а останалите (дори Китай) ще бъдат зад тях. И в самата Индия, разбира се, те знаят това, гордеят се и се готвят.

И тогава Ашли Телис излиза и казва, че без значение колко храниш слона, драконът все пак си остава по-голям. Китайската икономика сега е пет пъти по-голяма от индийската и дори ако слонът продължи да наддава със своите шест процента, драконът пак ще бъде два пъти по-силен поне до средата на века.

Числата могат да бъдат оспорвани, но това, което следва, е изложение в прав текст на същността на цялата политика на САЩ спрямо Индия: ние имаме нужда от вас, за да сдържате Китай и да го тормозите по всякакъв начин, а вие имате нужда от нас, защото Китай е по-силен от вас и тормозът върху него ще бъде опасен за вас, ако не сте с нас. Вижте по-долу нещо подобно за Австралия. Но първо, една дреболия.

Тази дреболия е краят на статията след дълга критика към настоящите власти в Делхи относно тяхната идеология и вътрешна политика: вие, граждани, сега станахте като тръмпистка Америка и с това всичко ще бъде още по-лошо за вас - никакви общи либерални ценности, едно голо пресмятане на интереси. А интересът е само един: да се натиска Китай. Ето колко сложно и тъжно стана всичко по американско-индийското направление.

И така, на Индия се казва, че се забърква в нещо нередно и че трябва да се държи като... ами, например Австралия. И какво общо има това с Индия? Всъщност Австралия е живото олицетворение на това, към което дърпат индийците. Така да се каже, завършеният продукт на комуникацията с „правилните“ партньори.

Австралия е по-западна от всякакъв Запад в много отношения, включително военно (тоест, по отношение на съюза със САЩ). И ето един прекрасен епизод от това приятелство, разказан от човек от много по-голям калибър от Ашли Телис.

Гарет Еванс, австралийският външен министър (1988-1996), баща - основател на АТИС и др., пише (в хонконгския вестник „South China Morning Post“) за това колко е щастлива страната му, че проектът AUKUS (Австралия-Великобритания-САЩ), който по същество се свеждаше до това австралийците да придобият поне осем ядрени подводници през следващите три десетилетия и (вижте по-горе) да „сдържат“ Китай с тяхна помощ, се разпада пред очите ни.

И тук пристига екипът на Тръмп и започва да разчиства кашата, включително назначава одит на проекта AUKUS, и при това възлага случая на заместник-министъра на отбраната Елбридж Колби, който е известен с това, че смята този проект за пълна глупост.

А днес Еванс утешава публиката: ще поспестим пари, все пак Австралия я кандардисваха и почти убедиха да вложи милиарди долари в американските и британски корабостроителници, които се нуждаят от инвестиции и технологично преоборудване. Тогава (в стил Тръмп) щяха да поискат Австралия да увеличи приноса си, а дори и повече - и накрая щеше да се окаже, че след три десетилетия войната ще бъде съвсем различна и тези подводници няма да са толкова необходими.

И още две мисли на Еванс, сякаш специално пригодени за индийска аудитория. Първо: „Имах собствен опит като министър и като младши съюзник на САЩ в голям конфликт - първата война в Персийския залив през 1991 г. - и спомените ми не са много приятни.“ И второ: безумната ирония е в това, че Австралия е трябвало да похарчи огромни суми пари, за да купи нещо, с което да се защити от военни заплахи, които биха възникнали за нас, именно защото ние го купуваме това нещо.

И всичко това е в подкрепа на Съединените щати, без никаква гаранция за тяхната подкрепа, в случай че внезапно ни потрябва.

Като цяло, добри статии, полезни. Те помагат да се разбере, че в нашия свят всички стари неща, които доскоро се смятаха за необходими, се разтърсват и пропукват. Летят прахоляк и мъртви мушици, някой е разстроен, някой е ядосан, мнозинството се опитва да наблюдава процеса от разстояние. И всички се интересуват какъв свят ще се получи в резултат на това.