/Поглед.инфо/ След близо 7 години, лорд Чилкот публикува наскоро своят доклад относно британското участие във военната интервенция и окупация на Ирак през 2003г.

Основните му заключения се свеждат до следното:

  • Тони Блеър е въвлякъл Великобритания във война срещу Ирак, "преди да са изчерпани мирните средства" за разоръжаването на режима на Садам Хюсеин.
  • Решението му за участие в тази война не е било оправдано, защото по това време Садам Хюсеин не е представлявал по "непосредствена заплаха" по отношение на Великобритания.
  • През юли 2002г. Блеър пише на Джордж Буш: "Аз ще бъде с теб, каквото и да става", което означава, че той вече е взел решение за участие във военни операции срещу Ирак, въпреки че по това време той прави уверения, че се търсят мирни начини по въпросите за разоръжаването на Ирак.
  • Твърдението му пред парламента през юли 2002г., че са налице без всякакво съмнение доказателства за това, че Ирак разполага с оръжия за масово унищожение (ОМУ) е неубедително.
  • Решението за участие във военната интервенция без втора резолюция от Съвета за сигурност на ООН, в подкрепа на военната алтернатива, е на практика "подкопаване на правомощията на Съвета за Сигурност на ООН".  

     Докладът на Чилкот съдържа още много други  критични заключения. Британският премиер е вземал решенията си еднолично, в тесен кръг от съмишленици, без обсъждане на заседания на кабинета. Пренебрегнал е предупреждението, че че военната интервенция ще дестабилизира Ирак и ще засили позициите на Ал Кайда в тази страна. МИ5 (вътрешното разузнаване) е предупредило Тони Блеър, че военна интервенция в Ирак ще засили опасността от терористични действия в самата Великобритания. Неговата цел, обявена като разоръжаване на Садам Хюсеин, всъщност е била неговото премахване и смяна на режима в Ирак. Неговото твърдение, че Садам Хюсеин разполага с Оръжия за масово унищожение (ОМУ) и е готов да ги използва в рамките на 45 минути, не е било подкрепено с достоверни факти.

Резултатът от авантюрата на Тони Блейр е 179 убити британски войници, над 150,000 убити иракчани, военни и цивилни, над милион иракчани загубили или напуснали домовете си, разгаряне на гражданска война между шиити и суни, засилване на настроенията срещу САЩ и Великобритания в мюсюлманския свят, бомбени атентати във Великообритания и в днешно време появата и Ислямската държава, организирала в последните години кървави атентати в Европа и други краища на света. Твърденията на Джордж Буш и Тони Блеър, че светът е станал по безопасен без Садам Хюсеин, са опровергани от реалноста; светът беше много по-безопасен преди военната интервенция на САЩ, Великобритания и "коалицията на желаещите".

Докладът на Чилкот беше широко коментиран от политици, наблюдатели и близки на загиналите в Ирак войници. Председателят на Лейбъристката партия Джереми Корбин, гласувал навремето против британската интервенция в Ирак, я определи като "акт на агресия" и "катастрофа". Известният политически наблюдател и експерт по въпросите на Близкия Изток Роберт Фиск изказа мнение, че "престъпленията на Буш и Блеър заслужават да бъдат разследвани в съд от типа на Нюрнбергския". Широк отзвук в британската преса предизвика изказването на Сара О,Конор, сестра на загинал британски сержант, която каза: "Има един терорист в света, за който всеки трябва да знае и неговото име е Тони Блеър, най-лошият терорист в света". На анализ беше подложен и въпросът, защо Тони Блеър е решил да въвлече Великобритания в тази авантюра и заключенията хвърлят неласкава скветлинта върху неговата личност. Политическият коментатор Макс Хасингс отбеляза, че Блеър по това време е бил обхванат от мегаломания. Детайлен анализ на неговата персона беше направен в "Дейли Мейл" от професор Дейвид Уилсон. Тони Блеър, според него, притежава огромно его и стремеж към величие и роля на международната сцена, която е намерила изражение в неговите решения за интервенция в Сиера Леоне, Косово и Афганистан. Професор Уилсон го определя като нарцистичен, манипулативен, месиански и жадуващ за признание от американския президент Джордж Буш. Всъщност, стремежът му да следва безпрекословно Буш още навремето не убягна от вниманието на неговите критици, които му лепнаха прозвището "пуделът на Буш".

Разследването на Чилкот ни кара да се замислим и за участието България по време на управлението на Сакскобурготски  в тази безсмислена и с ужасяващи последствия война. По това време само един от десет българи одобряват войната, но военнолюбците са особено гласовити.Ето декларациите на някои от тези "герои" относно участието ни във войната:

- Филип Димитров: Но ние имаме да пазим бъдещето на западния свят, в който вече се включва и България".
- Социологът Васил Тончев, президент на агенция "Сова-Харис" : "Ние сме в позицията да браним от насилието собствения си дом и изходите за нас от войната са два - победа или смърт".

- Политологът Евгени Дайнов, имайки предвид отрицатгелната позиция на Франция и Германия по отношение на военнатга интервенция срещу Ирак: "„България ... се оказа по-европейска от онези западни държави, които са забравили мисията на Европа!”.

- Борислав Зюмбюлев във в. "24 часа" : "Загиналите паднаха в голямата битка между християнската цивилизация и фундаменталисткия, веронетърпим ислям. Българските войници в Кербала са кръстоносците на XXI век".

- Външният министър Соломон Паси:"България трябва да бъде горда, че беше страна победителка, страна освободителка. За трети път през последните 13 години България участва в една печеливша коалиция, за трети път от два века насам: през 1991 година в Ирак, през 1999 година в Косово и през 2003 година пак в Ирак". Паси патетично се обръща към левицата, която преди това е поканил да се присъедини към "парада на победата": "Наричате нашето правителство и нашия парламент ястреби. Да, ние сме ястреби на мира, ястреби на хуманизма, ястреби на демокрацията". 

В подкрепа на англо-американската интервенция и участие на България в нея се изказват още Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Надежда Михайлова, Любомир Павлов, Николай Бареков и дори шоумена Слави Трифонов.

Резултатът от участието на България в "парада на победата" на "печелившата коалиция" е печален. На 27 декември 2003 г. при атака на българската база в Кербала загиват петима бойци, а броят на българските жертви в тази военна авантюра ще достигне 13, като отрежда на България шесто място по този показател сред многобройната "коалиция на желаещите". Тези жертви се оказват безсмислени и неоправдани и   трябва да тежат на съвестта на правителство на Сакскобурготски, на депутатите, гласували в парламента за  участието на България във войната срещу Ирак и на  медийните клакьори, които подкрепиха и одобриха участието ни в тази авантюра. 

Тони Блеър оправдава своето решение за участие във военната авантюра срещу Ирак с това, че отказът да бъде подкрепен Джордж Буш би навредил на "специалните отношения и партньорство между САЩ и Великобритания". Лорд Чилкот обаче отбелязва, че отношението между двете държави винаги са били достатъчно силни, за да бъдат повлиявани и в моменти на несъгласие, "те не изискват безапелационна британска подкрепа, когато нашите интереси и  оценки се разминават".  А това заключение се отнася в пълна сила и за българските политици, които често жертват българските национални интереси в полза на чужди такива.