/Поглед.инфо/ Един ден миналата пролет Ирина Бокова е в централата на ЮНЕСКО в Париж, която се намира съвсем близо до Айфеловата кула, когато група от колеги идва в офиса й и пита дали е видяла какво е извършила Ислямска държава в музея в Мосул. Не бе необичайно по това време да се чуе относно съзнателното разрушаване на културни ценности в Близкия Изток и тъй като тя е директор на организацията, графикът й е пълен със срещи, поради което тя им казва, че ще види до края на деня. "Не, не, не, не, това е нещо наистина сериозно", казват те. Затова тя отива в близкия офис да намери компютър.
Видеото, което вижда и до днес има силата да шокира. Банда въоръжени мъже се движат през белите стаи пълни с древни скулптури и стенни релефи, оцелели почти три хилядолетия. Има крилати бикове с човешки глави, които преди 2700 години са пазили входовете към асирийските градове Ниневех и Нимруд, има и статуя на свещеник, държащ орел, който е бил открит в Хатра, древната столица на първото Арабско кралство. Такъв тип предмети някой би помислил, че може да бъдат защитени с кадифени въжета и надписи "Не пипай!". Мъжете ги размазваха с чукове, превръщайки ги в прах.
Бокова посочва този момент като един от най-болезнените сред всички скорошни унищожения на места, наситени със световно културно наследство - места, които тя, повече от всеки друг, носи отговорност да защитава. "Първоначално не вярваш, че това наистина се случва", ми казва тя. "Беше като евтин филм, нали знаете, филм за някакви бандити, които унищожават нещо скъпо за нас. След това идва шокът, неверието и тоталното безсилие. В този момент не можеш да направиш абсолютно нищо, за да ги спреш." Тя все още не е гледала цялото видео.
Унищожаването на културни артефакти може да е тенденция стара като историята, но настоящата вълна от джихадистко разрушение може да датира с решението на талибаните да разрушат статуите от 6-ти век на Буда от Бамиян. Този феномен се разраства след Арабската пролет, докосвайки Африка през лятото на 2012 г., когато окупаторите на Тимбукту разрушават 14-вековни мавзолеи и достига своя пик с възхода на Ислямска държава. Списъкът с разрушените монументи е дълъг и включва джамията на пророка Юнус, построена върху руините на древния Ниневех в Ирак и разрушена от Ислямска държава през юли 2014 г., 3000-годишните руини в Нимруд и древна Хатра, унищожени през март 2015 г. Джихадистите не са единствените престъпници: голяма част от Санаа в Йемен бе разрушена по време на бомбардировки, има и либийски артефакти, които са откраднати, но именно ситуацията в Сирия създава най-много работа на ЮНЕСКО. Всички 6 сирийски места, окачествени като световно културно наследство, са поставени в опасност, същото важи и за десетки други във второстепенния "временен" списък с културно наследство в страната. "Ние най-вероятно не знаем и половината от всички", казва Джонатън Туб, пазител на колекцията от Близкия Изток в Британския музей в Лондон. "Има много места в Сирия, за които просто нямаме никаква информация."
В един момент през миналата година вълната от разрушения достига такъв връх, че голяма част от служителите на ЮНЕСКО ги е страх да идат на работа в петък (денят, в който Ислямска държава най-често разрушава), за да не видят поредното разрушаване с булдозер, стрелба или унищожаване на културно наследство с чукове. Било е "много, много тъжен и уникален момент, който моето поколение никога не е виждало", казва Бокова. "Това бе огромно връщане назад за всичко, за което сме работили, за което сме се борили."
Организацията за образование, наука и култура на ООН едва ли е институцията, на която може да бъде поверена фронтовата линия срещу Ислямска държава. Създадена през 1945 г. с идеалистичното намерение да се пресекат бъдещите войни чрез културен обмен. (Учредителният акт на организацията гласи "След като войните започват в умовете на хората, в умовете на хората трябва да се създадат защитите на мира") Самата сграда на ЮНЕСКО е монумент на следвоенния оптимизъм, дизайнът е й създаден от Ле Корбюзе, Уолтър Гропиус, Марсел Брейер и други. Резултатът е модернистичен шедьовър от бетон и чудати настилки пълни с 50-тарски мебели, шедьовър, в който посетителите са заобиколени на всеки ъгъл от чудесни артистични експонати. Хенри Мур, Александър Калдер, Джакомети и Пикасо се срещат навсякъде.
Бокова, слаба и прецизна с остри синьо-зелени очи и колие от перли, е придружавана бодро през сградата от нейната енергична помощничка Снежана, която има облак от светли червени коси. По време на двата дни, които прекарах с нея, Бокова е френетична: започва сутринта си с откриването на кръгла маса на френски и английски с български акцент, след това се измъква, за да даде телевизионно интервю и да се срещне с дълъг списък от делегации - от Франция, Сенегал, Латвия, Антиохия - стиска ръце пред камерата на фона на световна карта и флага на ООН. Обядът е в ресторанта на седмия етаж с гледка към Айфеловата кула и се провежда с посланиците на добра воля на ЮНЕСКО, чийто председател е музикантът Жан-Мишел Жар. Следобедът е пълен с още конференции и срещи (с Конго, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, Еквадор), а вечерта тя открива изложба на "Карикатурсти за мир". В кратките пролуки в графика й тя говори с мен за ЮНЕСКО, културното разрушение и включването й в надпреварата за наследяването на поста на Бан Ки-мун като генерален секретар на ООН.
***
Да се бориш за културно наследство в контекста на сирийската война, отнела живота на 270 000 души, е трудно. В първите дни на конфликта Бокова е обвинена, че няма връзка с реалността: "Казваха, че не се интересувам от живота на хората и че ме е грижа повече за тухли, камъни и сгради". Служителите на ЮНЕСКО в бежанските лагери са обекти на присмех, припомня си един служител: "Казваха "Загубих жена си и децата си, а вие ми говорите за стари камъни, които не ме интересуват. Шегувате ли се?!"
Разбира се, че да те е грижа за монументите не означава, че не те е грижа за хората. ("Не е или/или", ми каза професор по археология в университета на Варшава.) Пробив в кампанията на Бокова настъпва, когато тя посещава Северен Ирак през 2014 г. и се среща с хора от язидското малцинство, които са преследвани от Ислямска държава. Тя използва термина "културно прочистване", за да опише какво им се случва. "Какво остава от язидите, ако са изкоренени от мястото, на което живеят от векове?", пита тя. "Унищожаваш храмовете им, отнемаш същността им, поробваш половината от тях и ги принуждаваш да се изселят. Това е повече от етническо прочистване, защото ти ги лишаваш от идентичността им. Просто искаш да ги унищожиш тотално, не искаш нищо от тяхната култура да остане за човечеството. Сякаш никога не са съществували."
"Културното прочистване" с ехото на "етническото прочистване" по време на югославските войни, резонира с хората: прави връзка между хуманитарната криза, което е жизненоважна стъпка в спечелването на аргумента, че културата, включително музиката и изкуството, също заслужават защита. "Мисля, че беше важно като предварителна стъпка за всичко, което правим", казва Бокова. "За щастие, след като видяхме толкова много разруха на културно наследство и огромни хуманитарни страдания, сега всички разбират, че тези две неща са свързани."
Най-големият й успех е включването на три параграфа в резолюция 2199 на ООН. Тази резолюция, приета през февруари миналата година, има за цел да прекъсне приходите на джихадистите от петрол и отвличания. Бокова успешно аргументира и включването на трафикираните антики. "Предизвикателството беше да се признае важността на културното наследство и необходимостта то да бъде защитено", казва тя. "Делегираха на нас и Интерпол отговорността да създадем тази платформа за борба с трафика."
Това е нещо като преврат: за пръв път в историята резолюция на ООН прави връзка между културата и глобалната сигурност. 36 страни към момента са предприели стъпки за ограничаване на трафика на антики, но преустановяването на нанасянето на щети на самите локации на културно наследство е доста по-трудно. Организацията няма мандат да използва сила, въпреки че Италия наскоро апробира идеята миротворци на ООН да бъдат разположени, за да пазят културата, дори самите експерти на ЮНЕСКО казват, че им е трудно да видят този сценарий да се реализира. Според Джонатън Тъб пазачите, които се опитали да опазят монументите в Ниневех, са били екзекутирани.
Когато Ислямска държава поема контрола над Палмира през май миналата година, джихадистите разрушават част от руините, включително Храмът на Бел, монумент описван от сирийския директор на антиките Маамун Абдулкарим като "най-красивия символ на цяла Сирия", разбиват и ограбват музея на древния град. Освен това те обезглавяват 82-годишния сирийски археолог Халид ал-Асад, който е посветил живота си на Палмира и провесват тялото му от стълб на уличното осветление с табела, обвиняваща го в менажирането на колекция от "идоли". "Ако не можеш да застанеш и да пазиш обекта с армия, какво можеш да направиш?", пита Тъб. "Съветът ми е да се махаш от там преди да ти махнат главата."
Палмира бе превзет от сирийското правителство през март и двама от старшите културни експерти на Бокова наскоро са пътували до мястото. По време на следобеда от моята визита тя свиква среща около дълга овална маса в кабинета си, за да чуе какво са открили. Атмосферата е колегиална, но Бокова води срещата умело напред, изразявайки фрустрация от медийното отразяване, което е омаловажило щетите - "Казаха, че има щети около 20 или 30% и това било ОК. Боже господи, ние не сме счетоводители! Дори и една статуя да е разрушена, това е огромна загуба."
Мурнир Бученаки, алжирски археолог, и Мечилд Рьослер, ръководител на Центъра по световно културно наследство на ЮНЕСКО, са провели отделни визити на място - Рьослер в бронирана кола, Бученаки във въоръжен конвой, пазен от руски хеликоптер. Не са успели да достигнат до голяма част от руините, тъй като сапьори все още са обработвали мястото, разказват те по време на срещата, визитата им е била акомпанирана от постоянни детонации. Когато Рьослер отишъл в амфитеатъра, въжетата, на които Ислямска държава са провесили 25 души, все още са били завързани за античните колони.
В часовете преди града да бъде превзет служителите на сирийското правителство, отговарящи за антиките, са опитали да преместят каквото могат, разказва Рьослер, като са натоварили редица ценности в празни кутии от амуниции, които са заели от военните като са ги изпратили на тайно място. "Уверявам ви, че малките предмети са спасени", казва тя, "но в последните минути преди Ислямска държава да завладее града, двама души са простреляни и ранени. Избягали са, но трябва да ви кажа, че е било драматично."
В бързината по-големите предмети са изоставени в музея. По време на визитата на Рьослер и две нейни колежки - "Наричаха ни монументалните жени", шегува се тя - са успели поне да прегледат сградата, която е превърната в развалина: снаряд е пробил покрива й и голяма част от колекциите са унищожени или откраднати. Когато срещата приключва, става ясно едно - задават се много години на тежка работа и след войната Палмира ще се превърне в място на почит към загиналите, както и в исторически паметник.
Питам Бокова дали може да си представи какво се случва в главата на млад мъж, който унищожава 3000-годишен артефакт. Тя опитва и се проваля. "Те искат да представят себе си като някакъв вид герои, но са просто престъпници и трябва да бъдат третирани като престъпници."
До момента тя работи интензивно с Международния криминален съд. Насочената атака срещу исторически паметници е класифицирано като военно престъпление от Римския статут. Първото дело за предполагаемо културно разрушение на шефа на джихадистката полиция в Тимбукту Ахмад ал-Факи ал-Махди ще започне в Хага до края на годината. Бокова е в постоянен контакт с главния прокурор на трибунала, помагайки й в делото и окуражавайки я да поеме и други. "Ако смятаме, че е военно престъпление, тогава трябва да поработим по въпроса", казва тя.
Ще има ли други образувани наказателни дела?
"О, да", казва Бокова. "Не знаем колко много, но най-важното е посланието да бъде много, много ясно: няма да има безнаказаност за подобни престъпления."
***
Надпреварата за поста на следващ генерален секретар на ООН никога не е била толкова публична. Въпреки че решението ще бъде взето това лято на закрити врати в Съвета за сигурност, кампаниите на кандидатите вървят заради по-голяма прозрачност и кандидатите са печени на бавен огън пред телевизионните камери. Изборът на кандидат по всяка вероятност ще се сведе до сделка между Вашингтон и Москва, но докато тази статия се пише Бокова е сред фаворитите на букмейкърите. Ако е избрана, тя ще бъде едновременно и първата жена и първият източноевропейски ръководител на ООН. Кое от тези неща, питам я, ще я направят най-горда?
Източноевропейската част, отговаря тя. "Мисля, че има голям порив да се намери жена и смятам, че ще бъде жена, но Източна Европа винаги е била някак неглижирана." България в частност винаги е била "в покрайнините," приклещена между великите сили, казва тя. Ако тя поеме работата, това ще бележи финалната интеграция на този пренебрегван край на света - в ЕС, в НАТО, в демокрацията след падането на Берлинската стена.
Ако България е в покрайнините на Европа, Бокова прекарва ранната част на живота си в покрайнините на България. Родена е в София през 1952 г., семейството на майка й идва от беден и планински югозападен регион. Тази част на България е била до последно владение на Османската империя, казва тя и обяснява възгледите си за света с отглеждането си в този културен кръстопът, където се срещат християнският и мюсюлманският свят. И двете й баби са били неграмотни: едната е била твърде бедна, за да си позволи образование, а другата е смятана за недостойна за такова, бидейки жена - "типичната история", казва Бокова. Майка й напуска училище на начално ниво, но се връща след като ражда деца с достатъчно енергия, за да стане едновременно доктор по философия и доктор по медицина.
Доброто образование на Бокова е осигурено от баща й Георги Боков, стриктен и дисциплиниран човек, който я учи да разчита на себе си. Но майка й е тази, която има по-голямо влияние върху нея, разказва тя, тъй като "тя винаги ме е подкрепяла... [казваше ми, че] трябва да уча, трябва да се боря, дори и сега." По време на войната родителите й са членували в комунистическата съпротива срещу нацистите, а след нея баща й става главен редактор на официалния партиен вестник. През 1976 г. той се скарва с ръководството ("не беше дисидент, просто бе много упорит") и е лишен от всички партийни позиции, но по това време Ирина вече е в елитния Институт за международни отношения в Москва, "Харвард на Русия", както някога го описа Хенри Кисинджър. Тя ражда две деца в Москва, които в момента живеят в САЩ, от журналиста Любомир Коларов. В момента е омъжена за втори път за банкера Калин Митрев.
През 1989 г., "годината на голямата промяна", както тя я описва, тя заминава на Запад, намирайки пристан във Факултета по публични отношения в Университета на Мериленд, където среща бъдещия държавен секретар на САЩ Маделин Олбрайт и мнозина други. Тя се връща у дома и работи за реформирането на България в правителството на Петър Младенов. Но дипломацията, а не политиката й е на сърце. През 2005 г. става посланик във Франция и ЮНЕСКО, през ноември 2009 г. е избрана за генерален директор на ЮНЕСКО.
Организацията скоро удря, както тя го описва, голяма криза. През 2011 г. членовете гласуват с огромно мнозинство, за да направят Палестина пълноправен член на ЮНЕСКО, което е против волята на Америка и Израел. Бокова няма думата в решението, но то отключва американски закон, който автоматично орязва финансирането за всички институции, които признават държавата Палестина. Една трета от бюджета на организацията изчезва за една нощ и тя е принудена да започне брутална серия от намаляване на разходите. 400 работни места са орязани. Налага се просене на пари от частния сектор, страни-донори и ЕС (разговорите в сградата и до днес започват с шаблонното "понеже ЮНЕСКО няма пари"), но някак си организацията успява да издържи.
Начинът, по който Бокова се справи с тази криза, е използван като доказателство от нейните поддръжници, че тя е готова за поста. Те говорят и за други нейни силни страни: Рьослер казва, че Бокова винаги е била динамична, когато става въпрос за решаването на сложни проблеми. "Тя бе силно предизвикана от ситуацията на съзнателно разрушение", казва тя. "Но тя видя това ясно и предприе действие и аз наистина оценявам това. Преминахме с напълно различна скорост през тази епоха." Междувременно, по време на обяда на седмия етаж, Жан-Мишел Жар ми казва, че времето е точно за това тя да оглави ООН: "Имаме нужда от жена", казва той. "И фактът, че тя идва от страна част от Съветския блок й дава мъдрост и дистанция, защото тя познава и двата свята, и двата типа общество."
Не всеки е на нейна страна обаче и редица анти-Бокова брифинги и нападки в британските медии доказват това. "Разточителното ЮНЕСКО е набелязано след като Британия прави 180 млн. лири орязване на финансирането", гласи едно скорошно заглавие на Sunday Times над статия, която внушава, че Департаментът за международно развитие планира да ореже финансирането за ЮНЕСКО, защото организацията не успява да докара стойност срещу инвестицията си. Бокова ми разказва, че тази история е подвеждаща и посочва, че скорошно изследване на Националната комисия за ЮНЕСКО на Великобритания показва, че организацията дава 100 млн. долара годишно на британската икономика срещу годишна подкрепа от едва 14 млн. долара.
Междувременно The Daily Mail наскоро публикува изтичане на информация, което обвинява Бокова в промотиране на неподготвен бразилски кадър с цел получаване на подкрепа от страна на Бразилия за нейната кандидатура за генерален секретар на ООН. Тя казва, че това не е вярно: "Когато има съмнение за измама или конфликт на интереси, или тормоз, аз разследвам всеки отделен случай." Показала е "нулева толерантност", смята тя и е уволнила 17 души при подобни обстоятелства. Защо, в крайна сметка, ще й е нужно да търси такава подкрепа от Бразилия, която не е постоянен член на Съвета за сигурност?
Причината за тези история, предполагам аз, е, че определени кръгове я виждат като твърде близка до Русия: The Daily Mail я описва като "скъпата" на Путин. "Знам! Прочетох", казва тя раздразнено и добавя, че това е "зловредна спекулация", имаща за цел да създаде грешно впечатление. "Да, учила съм в Москва, говоря руски, но мисля, че е напълно манипулативен начинът, по който се представят нещата. Вижте къде съм стигнала и какво съм направила. Мисля, че съм била в Русия 8 или 9 пъти за 7 години, докато съм била във Вашингтон 4 пъти само тази година. Така че може утре някой от руска страна да ме обвини, че съм твърде близка до САЩ."
Освен това, добавя тя, всеки, който мисли, че ръководителят на ООН не трябва да разговаря с Русия, просто не разбира естеството на работата. "Генералният секретар не е кампаниен деец, който просто прави декларации. Той и неговият екип трябва да достигнат до всеки и да търсят решения. Трябва дори да има и някои официални лица в ООН, които да говорят и с тези ислямистки екстремисти. Бъдещият генерален секретар трябва да говори с Путин, трябва да говори с британския премиер и с президента на САЩ. Той или тя трябва да може да ги събере на едно място. Без това за какъв генерален секретар говорим въобще?"
Възможно е, дори е вероятно, казвам аз, че до края на годината светът може да има първата жена президент на САЩ и първата жена лидер на ООН. За някой, който се е борил за равенство между половете през цялата си кариера, това със сигурност би бил впечатляващ момент.
Тя обаче не взима всичко за гарантирано. "И двете са въпрос на избор", добавя бързо тя. "А в избори никога не знаеш до последния ден какво ще се случи."
Помощничката на Бокова напомня, че трябва да приключваме. Генералният директор има да изнася речи и да поздравява посланици. Бокова ми стиска ръката и ми казва довиждане, застанала до двуметровата карта на стената в офиса й. Светът: Политически, пише в легендата на картата, което е перфектен надпис както за нея, така и за ООН. Въпросът е дали световната политика ще й даде работата?
Автор: Чарли Инглиш
Източник: The Guardian
Превод и редакция: Хаштаг-BG
*Заглавието е на Хаштаг-BG. Оригиналното гласи: "Ирина Бокова: жената, стояща между Ислямска държава и световното културно наследство"