/Поглед.инфо/ Интервю на Десислава Пътева с о.з. полк. Славчо Велков, експерт по национална сигурност
Германия дълго време успя да се опази от вълната от терористични атаки, която заля Европа. На какво се дължи серията от нападения, които бяха осъществени само в рамките на седмица?
Без съмнение, подобно затишие спрямо Германия, ако може да се използва това понятие в терористичната практика, е свързано с външната политика на страната или с политиката на Ангела Меркел, която е благосклонна към мигрантските вълни. Добре известен е нейният израз: „Елате, ние ще ви приемем”. Но в последно време следва да се има предвид, че Германия по-активно се намесва в противодействието на терористични организации, включително и на „Ислямска държава”, и то на място в Близкия изток. Би трябвало да се отчита фактът, че терористичните нападения имат и провокативен характер към тази политика на страната.
Освен това, би могло да се приеме, че най-сериозната атака, тази в Мюнхен, е извършена от човек, който е противник на мултикултуралните модели за развитие в Европа. Той сам се определи като германец от ирански произход, въпреки че „Ислямска държава” веднага побърза да го признае за свой воин. Това беше грешка, защото има голяма степен на вероятност той да е мюсюлманин шиит, а шиитите са врагове на „Ислямска държава”, според нейната идеология. Можем да приемем, че този най-сериозен акт не е действие на „Ислямска държава”, а проява на натурализиран германски гражданин. Това е някакъв вид съпротива срещу онези, които са дошли отнякъде другаде. Дори се твърдеше, че той е крещял: „Смърт на арабите”, но това все още не е доказано. Всяко влошаване на средата за сигурност – в която и да е държава в Европа – би трябвало да се приема като естествен резултат от вътрешната и външна политика, която води страната.
Как гледате на критиките към Меркел заради нейната политика на отворените врати спрямо бежанците? Някои анализатори считат, че по този начин се е увеличила опасността от терористични атаки. Бяха публикувани дори данни, че сред близо 1,2 милиона мигранти, които са преминали през Германия, е имало 59 разследвания за възможни връзки на някои от тези хора с терористични групи.
Все пак трябва да имаме предвид, че както Ангела Меркел е отворила вратите, така в момента Германия предприема мерки, които не са в унисон с това твърдение. Тя готви използване на въоръжени сили за опазване на границата на страната, което досега не е правено. Това идва да покаже, че след тези атаки е налице стремеж за оправяне на нещата вътре в самата държава. Още веднъж ще кажа – най-тежкият терористичен акт не беше отвън, а беше извършен от германски гражданин.
Нека не забравяме, че Франция също е страна, която в продължение на повече от 60 години е приела милиони мигранти, предимно от Северна Африка, които вероятно в резултат на погрешна интеграционна политика не са успели да се интегрират в тези общества. Сега се вижда, че те са преобладаващата част от извършителите на терористичните актове във Франция, които са много по-сериозни от тези в Германия. Дори мога да кажа, че това, което наблюдавам в Германия, в някои случаи има и елементи на криминален, дори бих казал на сексуален тероризъм. Имам предвид това, което се случи по Нова година около гарата в Мюнхен. По измерения, по мащаби тези случаи не са съпоставими – с изключение на този в Мюнхен – с онова, което се стана във Франция и Белгия, където загинаха стотици.
Казвам го не за друго, а защото Франция също много време е била отворена като свободна, като европейска държава, но в същото време ѝ се случва нещо подобно. Но там вече е ясно защо – заради политиката на страната по отношение на самата организация „Ислямска държава” и активната ѝ намеса и присъствие на място в Близкия изток. Неслучайно президентът Оланд каза: Ние ще продължаваме да ги удряме на място в Ирак и Сирия така, както те ни удрят тук в собствената ни държава. Според мен това беше грешка. В това изявление може би не се отчита фактът, че тези, които извършват ударите са френски граждани, които се намират в собствената си държава.
Можем ли да очакваме, че ще зачестят атаките в различни точки на Европа и света от страна на вълците единаци, които са привърженици на „Ислямска държава“?
Да, изследването на последните актове в Белгия, Франция и Германия показват, че това са много малки групи от индивиди, които в повечето случаи не принадлежат към организацията „Ислямска държава”, но са възприели нейната ултраконсервативна идеология и самите те са се обявили за съпричастни към идеите и целите на организацията.
За отбелязване е това, че в момента, в който бъде извършен такъв акт, дори да има много малко информация за него, „Ислямска държава” веднага припознава извършителя като свой боец, обявява го за мъченик. По този начин трупа дивиденти. Може да се каже, че в това отношение организацията е майстор на водене на информационни, пропагандни войни. Всъщност това са хибридните способи, които използват и благодарение на тях се създава впечатлението, че те са навсякъде и че тяхната мощ е огромна.
След удара в Мюнхен терористите заявиха: „Цяла Европа е под нашия тероризъм”. Така че това е бъдещето на терористичните актове на европейска територия, но и на други места – единични нападения от хора, които се самомотивират, които са до такава степен радикализирани, че могат да извършат нещо подобно, а немалко са склонни и на саможертва, както се видя в случая със сириеца в Ансбах.
Виждаме, че терористите започнаха да сменят тактиката си и дори да прегазват своите жертви с превозни средства, както стана в Ница…
Тук говорим за нещо, което вече бе отправено като послание преди две години от тогавашния говорител на „Ислямска държава”. Преди два месеца то бе повторено и от сегашния говорител Абу Мохамед ал-Аднани, който каза така: „Удряйте ги там, където можете. Не е нужно задължително да идвате при нас. Ако нямате оръжие, мачкайте ги с колите си“. Този призив е свързан с онова, което се случи в Ница.
Въпросът е, че едно подобно изявление може да формира замисъла на подобен извършител. В случая той наема камион с точно определена цел. А това поставя пред нови предизвикателства органите за противодействие, защото на един 30-тонен камион не може да се противодейства с обикновени сили и средства. Явно е, че вече ще трябва да има много сериозни заграждения, трябва да има средства, които да могат да спират коли, но най-важно е да се събира информация. Това е разковничето на успеха – в превенцията, в противодействието.
По повод на българската следа при нападението в Ансбах, се появиха твърдения, че през България са минали стотици терористи, които са се представяли за хора, търсещи убежище. Как гледате на тези твърдения?
Не знам кой твърди това, че стотици терористи идват тук и искат убежище. По-скоро не е вярно. Но факт е, че много такива, отивайки от Западна Европа към Близкия изток, най-вече към Ирак и Сирия, са преминавали през територията на България. И то безпрепятствено, защото това са европейски граждани. Има такива случаи, не са един и два.
Очевидно тук, когато правим връзка с така наречената „българска следа” и извършителят в Ансбах, се има предвид, че той е дошъл тук като първа страна. Това е логично, тъй като вероятно той идва от Турция. Не се уточнява откъде, но вероятно идва оттам. Иска статут, минава през необходимите процедури, събеседвания и проверки, след което му се предоставя закрила. Тоест този статут вече му разрешава да пътува свободно на територията на Европа. Възможно е това да е било неговата цел, но е възможно и друго – това да е част от пътя, който той е замислил предварително или някой друг е замислил вместо него и го е изпратил да го изпълнява.
Но това вече не може да се докаже, въпреки че „Ислямска държава” му измисли цяло досие – как бил в „Ал Кайда”, къде воювал и т.н. Това много трудно може да се докаже, тъй като самият той не е жив. Не вярвам и на оставените писма, включително и на онзи прочут запис с шала, намотан около главата, където не е ясно дали е той. Според специалисти-арабисти езикът, на който се говори във видеото, е саудитски арабски. Никой сириец не би могъл да говори по този начин. Така че това са сложни неща, в които на мен не ми се иска да навлизам.
Според Вас каква е причината досега „Ислямска държава” да не бъде ликвидирана?
Много са причините да не бъде ликвидирана. Основната е тази, че беше проспано времето, в което тя можеше да бъде ограничена. Можеха да се нанасят удари срещу нея, когато беше неразвита. Но най-важното, поради което тя вече трудно може да бъде унищожена е, че от една-две години насам се е превърнала от терористична организация в идеология. Умее да използва хибридни способи в битката за умовете и сърцата на млади хора, най-вече на територията на Европа. Не че контролира много голяма територия. Въпреки че трябва да знаем, че територията, на която тя оперира, се променя. В един момент беше по-голяма от тази на Великобритания. Сега е три пъти по-малка, но там също живеят хора. В един момент там живееха между 8 000 000 – 9 000 000 жители, които работят за така наречената „Ислямска държава”. Тя има своите икономически лостове, има своите ресурси, има начини, по които да осигурява съществуването си, включително финансово, военно-техническо, дори социално. Това е организация, която е различна от всички известни досега. В нея вече са установени трайни белези на държавност, включително и със структури, които наподобяват тези на други държави. Ако щете и заради производството на собствена валута и заради търговията, която води, макар и нерегламентирана и незаконна. Това са причините. От една страна, има много силно идейно присъствие, и то далеч от мястото на събитията в Близкия изток. От друга страна, на нея ѝ беше позволено да се развие във времето и не ѝ беше обръщано внимание от 2006-2007 г. до 2011 г., когато започна да изявява претенции за собствена територия. Малко по-късно, през 2014 г., тя обяви халифат.