/Поглед.инфо/ След 2001 г. датата 11 септември се свързва с терористичните атаки в САЩ, при които загинаха малко под 3000 души. Но преди 45 години, на същата дата, настъпи събитие, в резултат на което, според официални данни, загиват повече от 3 хиляди души, а според неофициалните около 30 хил. Доскоро руските либерали буквално се молиха за подобно събитие.

Точно преди 45 години в Чили се проведе военен преврат, след който дойде идолът на някои руски либерали - генерал Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарт.

Ето какво разказа Вячеслав Игрунов съветски дисидент и един от основателите на партия „Яблоко“ в интервю преди три години пред „Лента.ру“ „В началото на 1987 г., аз прочетох текста на двамата млади икономисти Ливин и Василиев в списание „XX век и светът“, където пишеше, че има нужда от твърда ръка в управлението на държавата и либерални реформи в икономиката... Но когато се запознах с вижданията им по-отблизо, аз се отдръпнах от тях. Авторитарните реформи са нужни за минимизиране на насилието. Намаляване на рисковете. Те бяха готови да прибягнат до насилие, виждайки в Пиночет пророк на антикомунизма. Според тях той е разстрелял три хиляди души, но е получил бурно развиваща се икономика. Защо да не се плати толкова нищожна цена за разцвета?“

Според Игрунов Егор Гайдар и Анатолий Чубайс „също са привърженици на подобни реформи“. „Голяма група млади реформатори през 1989 г. заминаха в Чили, за да попиват опита на Пиночет, там бяха Найшул, Чубайс, Ливин, Василиев, Болдирев и мнозина други. Върнаха се в пълен възторг с изключение на Болдирев (Юрий Болдирев е един от създателите на „Яблоко“ – бел. „Взгляд“.) Отговорът им ме шашна: „Какво, картечници ли нямаме?“. Хората от екипа на Гайдар изобщо говореха за разрушаване на държавата: „Колкото повече разрушим, толкова по-тежко ще бъде да се възстанови предишното“, свидетелства дисидентът.

В този случай Игрунов бърка датите: пътуването на голямата група родни либерални икономисти в Чили се провежда през 1991 г. след отстраняването на Пиночет от властта. Горепосоченият икономист Борис Ливин многократно споменава това пътуване:

„В този момент Пиночет вече добре съзнаваше, че именно икономическите реформи се превърнаха в най-привлекателният аспект от ерата на военното правителство, затова и в разговора си с нас той се изобразяваше най-вече като поддръжник именно на икономическата либерализация и дори разказваше как се е сблъсквал с други членове на хунтата в борбата за такава либерализация. Ние, разбира се, приемахме всичко това за чиста монета“.

През 1991 г. „младият икономист“ Борис Ливин във вестник „Час пик“, пише различно за Пиночет: „Аз, предизвиквайки върху себе си огъня на критиците, съм готов да разкажа за величието на Пиночет. Да, той се оказа велик човек. Неговото величие се проявява през 1981-1982 г., когато след пет години на възстановяване икономиката се срина в криза. Причините бяха много - и дълговата криза на цяла Латинска Америка, както и грешките в хода на реформите. И генералът не каза на икономистите си – „позволете на другите да се пробват сега, вашият номер не мина. Не, той се бори срещу такива предложения, доколкото е възможно, той пожертва едни „чикагци“ за други, но запази предишния курс. Защото той сам вярваше в него, а не в подсказките на съветниците си.“

Тоест, „ценността“ на Пиночет в очите на родните либерални икономисти се крие във факта, че той е поел цялата политическа отговорност и като диктатор, е позволил на „Чикагските момчетата“ (тоест на министрите от неговия икономически блок, образовани в САЩ) да проведат по явен начин реформи, влошаващи живота на хората без оглед на рейтинга на властта. Има обаче още едно обяснение за естеството на цялата тази смъртна любов.

Както подчертава през 2006 г. тогава още професора от ВШЕ, а днес на Чикагския университет Константин Сонин, Пиночет „го ценят по други причини“: „Либертарианците, поклонниците на икономическата свобода, го ценят за либералните икономически реформи, но според мен, скоростта на ръста през 17-те години на неговото управление не са особено впечатляващи. И през 60-те години, преди него, и през 90-те години, след него, те са по-високи. Затова Пиночет наистина с помощта на хиляди животи, включително този на президента Салвадор Алиенде, сдържа комунистическото настъпление в Латинска Америка“.

Най-вероятно с това могат да се обяснят нежните чувства на родните либерални икономисти към чилийския диктатор - Пиночет убива комунисти, към които либералните икономисти в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век изпитват абсолютно дива омраза. Тази омраза не е минала през годините у всички, а в някои отношения, в пълно съответствие с водещата линия на „Вашингтонския регионален партиен комитет“, тя се превръща в омраза към съвременната Русия, която им напомня за СССР.

Може би родните либерални икономисти и досега биха възпявали величието на Пиночет, ако не беше тази присъща им черта, която в СССР може би емоционално, но всъщност вярно наричаха „низкопоклонство пред Запада“.

През 1991 г. Пиночет се обсъжда единствено в СССР, в САЩ, той е един вид „наш кучи син“, защото именно американското посолството активно подкрепя военния преврат, а първите изстрели на въстаналите войници към привържениците на законно избраната власт са направени по време на съвместните чилийско-американски учения.

Но към 2006 г. зад гърба на Пиночет има дълъг и унизителен съд в Лондон по иск на Испания, както и много процеси в Чили по обвинения в масови политически убийства. Западните интелектуалци, включително либералните икономисти се оказа, че не са готови да простят на генерала „победата над комунизма“ за сметка на няколко хиляди човешки живота, включително и живота не само на чилийци, но и на граждани на Франция и Испания.

Съратниците на Пиночет, на които толкова се възхищават родните либерални икономисти от „антисоциалистическата революция“, сега седят зад решетките и шансовете им да излязат на свобода дори и предвид възрастта и здравното им състояние не са големи.

Например, синът на казака-колаборационист Семьон Краснов, бившият служител на националното разузнаване на Чили Мигел Краснов, е в затвора от 2001 г. насам. Той редовно е осъждан по нови и нови обвинения за отвличания и убийства на хора. Например през 2015 г. френският съд го осъди на 30 години за участие в отвличането, изтезаването и убийството на гражданина на Петата република Алфонс Шанфро. Съдът на Чили потвърди това решение.

Началникът на Службата за национално разузнаване Мануел Контреас е в затвора от 1993 г. насам. Той е осъден на общо 300 години затвор.

Но виж, „чикагските момчета“, с които в началото на 90-те години се сравняват младите либерални икономисти от Русия, не са понесли никакво наказание, те продължат да се занимават с бизнес, да четат лекции или спокойно си живеят с пенсията.

Народът на Чили осъди диктатора Пиночет и организирания от него военен преврат, а руският народ от началото на 90-те години рязко се отнася към „Гайдарочубайс“ и продължава са се отнася така към него, както свидетелстват социологическите проучвания.

Въпреки различията в манталитета на руския и чилийския народ, причините за отхвърлянето на диктатора и либералните икономисти са едни и същи: увереността на последните, че целта оправдава средствата, както и готовността за жертване на живота на други хора, чуждата свобода и материалното благосъстояние в името на абстрактния „икономически растеж“.

Превод: Поглед.инфо