/Поглед.инфо/ Вашингтон излиза от важен договор, който предоставя на страната ни възможност да проведе легална разузнавателна дейност над територията на САЩ - “Открито небе”. Защо САЩ взеха такова решение, в какво е тяхното лицемерие и опасност за военното положение на Русия и как Москва трябва да реагира на случващото се?

Споразумението „Отворено небе“, подписано през 1992 г., е накратко следното. Всяка участваща страна ( това са не са само Русия и Съединените щати) има квота полети на свои самолети с въздушни камери и редица други системи за наблюдение над територията на другите подписали страни, както и задължителна квота за допускане на самолети на други страни да прелитат над нейна територия. Подобна мярка трябва да намали взаимното напрежение между Русия, страните от Европа, САЩ и редица други държави. И тя наистина допринесе за това.

Русия по силата на този договор имаше право на определен брой наблюдателни полети над територията на Съединените щати и НАТО и в отговор беше задължена да позволи на американците и техните съюзници да летят над руска територия. Трябва да кажа, че това наистина бяха полети, полезни за сигурността на Русия, което направи възможно получаването на информация, важна за сигурността на страната, без риск.

Както обикновено, Западът и неговите съюзници станаха източник на недоволство от “Откритото небе”. Още през 2014 г. САЩ се отказаха от един от полетите си над Русия и започнаха да поставят пречки пред страната ни при полети над Съединените щати поради появата на най-новия самолет Ту-204ON, с максимално възможен набор от оборудване съгласно Договора. Тогава обаче тези проблеми не доведоха до разваляне на Договора. През 2016 г. Турция, отношенията с която бяха на много ниско ниво поради унищожаването на нашия бомбардировач от турците, забраниха планирания полет на руски самолет над нейната територия.

През 2019 г. американците излязоха с нов набор от обвинения. Според тях Русия е забранила полетите на самолетите им по-близо от 10 километра до границата с Абхазия и Южна Осетия, а също така не е позволявала да се лети над Калининград. Освен това американците обвиниха Русия, че злоупотребява с условията на Договора и използва полети за събиране на информация за критичната инфраструктура на Съединените щати.

Всъщност, разбира се, това е поредният пример за американско лицемерие. Полети близо до Южна Осетия и Абхазия очевидно биха означавали получаване на разузнавателна информация от САЩ за грузинското правителство, което може да застраши живота на руските войски в тези две страни. Освен това самата идея, че американците са толкова притеснени от Абхазия и Южна Осетия, е смешна. Очевидно това е просто извинение.

Полша е виновна за проблемите с Калининград, като лети по такъв начин, че се намесва в граждански полети и не иска по никакъв начин да промени подхода си към “Открито небе”. Освен това, като се има предвид „адекватността“ на Полша, е лесно да си представим, че данните, получени по време на полетите над Калининград, ще бъдат използвани за въоръжена провокация, което е все по-вероятно докато Полша се въоръжава. Именно над Калининград беше необходимо да се въведат ограничения за дължината на наблюдателния полет над региона от 500 километра.

Що се отнася до предполагаемата „злоупотреба“ с Русия при изследването на американската инфраструктура, това е технически невъзможно - и, както обикновено се случва с американските обвинения, не е подкрепено от никакви доказателства. Независимо от това, през 2019 г. американците започнаха да подготвят оттеглянето си от Договора.

И на 21 май 2020 г. Тръмп обяви, че, уж поради руски нарушения на този договор, САЩ се оттеглят от него. Вярно е, че останалите участници (включително страните от НАТО) продължават да се смятат за страни по Договора и не говорят за оттегляне от него. Русия все още е сред тях, но при всички случаи ще трябва по някакъв начин да реагираме на поредния американски номер.

Последици за Русия

Първата и очевидна последица от оттеглянето на САЩ от „Отвореното небе“ за страната ни е загубата на способността за инспектиране на военни съоръжения на американска територия. В същото време засега тази загуба е едностранчива - поне в САЩ някои политици не се смущават да кажат, че вече не се нуждаят от Договора, тъй като могат да провеждат мониторинг на територията на Русия по различен начин. По-специално, разчитайки както на разузнавателните, така и на търговските спътници, извършващи космическа фотография. А Русия, видите ли, сега е в неизгодно положение, тъй като няма сателитно съзвездие, сравнимо с американското. САЩ просто са си създали военно предимство. Но проблемът е не само в това.

Теоретично Русия може да продължи да лети над европейските страни от НАТО, които остават страни по Договора. Разбира се, способността за извършване на наблюдателни полети над Европа е важна за нашата сигурност.

На практика обаче това може да означава „игра с една врата“. Не е тайна, че европейските държави са зависими от САЩ и безусловно изпълняват много от техните изисквания. Възможно ли е европейските държави автоматично да предоставят на Съединените щати цялата информация, получена по време на полети, или да летят там, където американците им поискат? Напълно. Така и ще стане. Разузнаванията на страните от НАТО си взаимодействат, а освен това има и исторически развити специални отношения между страните на договора Великобритания и Съединените щати. Всъщност САЩ ще могат да получават цялата информация за Русия, която по-рано са получавали по време на тези полети. А Русия - не, никой няма да събира информация на територията на САЩ за нас.

И сега Русия ще трябва да направи избор - или да откаже да получава разузнавателна информация, която досега е получавала по време на полетите на европейските страни от НАТО, или да приеме факта, че европейските колеги получават за САЩ цялата информация за Русия, която САЩ искат да имат, и американската територия за нас вече навлиза в сенките. Няма добро решение.

Оценявайки действията на американците, струва си да си спомним лозунгите, под които Доналд Тръмп отиде на урните. Първият „Нека отново направим Америка велика“, се помни от мнозина. Но имаше още един, на който не се обърна достатъчно вмнимание в речите на Тръмп: „Мир чрез сила“.

Това е популярен израз в американската политика, датиращ от римския император Адриан с израза му: „Мир чрез сила, а ако не се получи, тогава мир чрез война“. Същността на този принцип в американската интерпретация е следната: необходимо е чрез демонстрация на сила или чрез прилагането ѝ да се убедят всички съперници на Америка да постигнат мир при нейни условия.

Последователното унищожаване от американците на всички основни договори, гарантиращи европейската сигурност и ескалацията на военното напрежение, много добре се вписва в линията на такава принуда. Американците все още помнят слабия Горбачов и нямат нищо против да го повторят. Под лозунга "Мир чрез сила" Роналд Рейгън насочваше Америка към кръстоносен поход срещу СССР, а Тръмп, както знаете, имитира Рейгън по много начини. Сега Тръмп допринася за нарастващата военна заплаха в света, за да получи някои отстъпки от конкурентите на Америка.

Начинът, по който Съединените щати са се справили с всички основни договори за осигуряване на международна сигурност, поставя остър въпрос за нашата страна: доколко е оправдано подписването на такива договори със САЩ? Неведнъж са се оттегляли от такива договори с различна степен на вреда за Русия. Те напуснаха ДРСМО, а при “Откритото небе” сме принудени да избираме между две злини. Американците все още имат още едно споразумение с нас, което все още не са унищожили - и това е СТАРТ-3. Възможно е скоро да се наложи изборът да бъде направен тук и отново, без значение колко неприятни могат да бъдат последствията за Русия и за поддържането на мира като цяло.

Превод: В. Сергеев