/Поглед.инфо/ Динамичната Близкоизточна сцена беше запълнена с два епизода, които неприятно засегнаха интересите на Израел. Заради екзотиката на неочакваната „бурна романтика“ със Саудитска Арабия Тел Авив до неотдавна се надяваше, че Израел ще може да създаде стратегически съюз с тази важна регионална сила. Нестабилността на тези изчисления се прояви при първото сериозно изпитание.
Въпреки че израелците не се опитват да държат принц Мохамед отговорен за убийството в Турция на саудитския журналист Хашокджи, сега не им е от полза да претендират за някакви особени отношения с престолонаследника. Да и саудитските лидери вероятно ще действат сега много по-предпазливо на международната сцена. По отношение на престижа в Близкия изток, сближаването с Израел винаги е било считано за рисково начинание в Риад. Сега саудитците ще се опитат да избягват подобни рискове.
Водещият израелски вестник „Маарив“ вече се страхува, че кризата в отношенията между Вашингтон и Риад, която възникна заради убийството на Хашокджи, ще окаже негативно влияние върху сътрудничеството между Саудитска Арабия и Израел. Вестникът обвинява за това „твърде увлеклия се“ по всякакви задкулисни сделки зет на американския президент Джаред Кушнер. Представя се, че създаването на „ос“ между тези две държави, основаваща се на личните връзки на шепа лидери, е от самото начало фантастична идея - противоречията между тези държави са твърде дълбоки.
Вторият отрицателен сигнал за Израел идва от Йордания. Крал Абдула II заяви, че е решен да прекрати членовете на мирното споразумение от 1994 г. между двете страни, според които част от йорданската територия е прехвърлена за 25 години под аренда на Израел.
В същото време част от йорданските депутати поискаха по-широко преразглеждане на съществуващото споразумение, а някои и пълното му денонсиране.
Два обекта трябва да бъдат върнати - Бакура (Baqura) в северната част на долинатава река Йордан и Гамр (Ghamr) на юг, известни със своята висока селскостопанска производителност и редица инфраструктурни съоръжения.
Подписан по това време от израелския премиер И. Рабин и бащата на Абдула II, краля Йордания Хюсеин със посредничеството на американския президент Клинтън, мирният договор бе класиран сред триумфите на американската дипломация в Близкия изток. Той беше един от крайъгълните камъни на стратегическата сигурност на Израел.
В разгара на сирийската война понякога дори изглеждаше, че Израел и Йордания могат да действат като военни съюзници, но това не се случи. Противоречията между тях бяха по-силни. Демаршът на йорданския монарх не противоречи официално на духа на настоящия договор, но както се опасява Израел, може да означава началото на процес на постепенна ерозия.
Официалният The Jordan Times пише, че йорданците като цяло са разочаровани от резултатите от мирния договор с Израел. Отначало се прие, че договорът ще бъде част от всеобхватно мирно уреждане в Близкия изток, което ще обхване и палестинците. Въпреки това, четвърт век израелците правеха всичко, за да превърнат договора в отделен документ, засягащ само двамата подписали. В същото време, зад воала на привидно проспериращите двустранни отношения, „са скрити дълбоките различия и недоверие“. The Jordan Times подчертава, че решението за възстановяване на йорданския суверенитет върху двете области от националната територия, отдадени под аренда на израелците, идва директно от крал Абдула II.
Променящата пред очите ни своя тон по отношение на Израел към по-критичен саудитска преса се отнесе с одобрение към преразглеждането на Йордания на някои от точките от мирното споразумение с Израел. Освен това саудитците посочват това, за което в Аман предпочитат да не говорят. Това е прехвърлянето на посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим. Йордания наистина е загрижена, че консолидацията на статута на Ерусалим като неделима столица на Израел ще наруши не само защита на палестинските, но и на йорданските права над Храмовия хълм. А сега изглежда, че Аман припомня на другите участници в мирния договор, че той има своите собствени интереси тук.
Това не е само сигнал към Тел Авив, най-накрая да се заеме със справедливото уреждане на палестинския въпрос, но отражение на цялостната реакция на Аман към променящата се ситуация в региона. Крал Абдула II изглежда е решил напълно да изостави опитите си да реорганизира Сирия според западния и израелски модел, той вече не е съюзник на Израел по въпроса. За Аман най-важното е бързо да се върнат в родината си десетките хиляди сирийски бежанци, които намериха убежище в Йордания. И тук за него е по-полезно да си сътрудничи с официалния Дамаск и с руските миротворци.
Израелски експерти също привличат вниманието към засилването на контактите между Йордания и Турция. Според тях наскоро посетилият Турция йордански премиер Омар ал-Разаз е призовал домакините си да преориентират износа си в страните от Персийския залив от израелското пристанище Хайфа към Сирия и Йордания. За тази цел, въпреки виковете от Вашингтон и Тел Авив, Аман вече е открил най-големия граничен пункт „Насиб“ на границата между Йордания и Сирия.
Някои израелски политици стигат дотам, че обявяват за цел на краля на Йордания подкопаването на мирния договор като такъв. Те заявяват, че според договора Йордания получава много повече от Израел, отколкото дава, например, 50 милиона кубически метра прясна вода годишно. Ограничаването на доставките на вода според тях би могло да намали ентусиазма на крал Абдула II във връзка с преразглеждането на споразуменията с Израел. Вярно е, че те забравят, че тази вода идва предимно от Голанските възвишения, окупирани от Сирия и от Тивериадското езеро, чиято окупация Йордания никога не е считала за легитимна.
Разбира се, не се говори за денонсиране на самия договор между Израел и Йордания. Входящите сигнали ясно обаче сочат на Израел, че надеждите за безкрайно маневриране между различните играчи от Близкия Изток в опити да се отложи или погребе решението на ключови регионални проблеми, са несъстоятелни. Тези проблеми неизбежно ще се завръщат, при това може би още по-остро. Особено късогледо е продължаването на линията за подкопаване на позициите на Башар ал-Асад в Сирия, което напълно пренебрегва новата ситуация в тази страна. Последицата от това късогледство е, че Израел, който се чувства добре в условията на хаос в Близкия изток, ще бъде изолиран в обстановката на постепенната стабилизация на региона.
Превод: В.Сергеев