/Поглед.инфо/ Няколко дни след изборите за Народно събрание (27.10.2024 г.) продължават множеството коментари, анализи, телевизионни и интернет внушения за станалото и не станалото преди и по време на изборите. Мераклии за победители няма много, а победителят е само с една четвърт от подадените гласове. Във всички анализи и коментари доминира аритметиката за това кой с кого ще се коалира за да отърка у властта. В политиката главното е не аритметиката, а изразяване и отстояване на интересите на избирателите.
И на тези избори реално победи масовият отказ да се гласува за дясна политика. Масово хората, без най-твърдите партийни ядра и купените гласоподаватели, възприемат изборите и формирането на новия 51 парламент като победа на уродливото дясно либерално статукво, умело ръководено от олигархическите кръгове, свързвани пряко с ГЕРБ-СДС, двете ДПС и кръга „Капитал“. Всички те са запазване сегашната грабителска система на управление. Към тях се присламчват различни тарикати, стремящи се към настаняване на обилната ясла на властта. Партийните поддръжници на това олигархическо статукво са: либерални центристи (ДПС), либерални мутроолигархисти (ДПС ново начало), либерални-популисти (ИТН), национални консерватори (Възраждане), либерални консерватори (МЕЧ) и социални консерватори (бившето ръководство на БСП). В очите на масата избиратели всички тези партии са възприемани като статукво, което не може и не иска да реши същностните проблеми на огромната маса хора.
Хората очакват дълбока социална промяна и отказ от олигархическата същност на властта през последните години. И търсят своя „нов спасител“ и/или водач за дълбоката промяна на обществото – ту „Командира“, ту „Царя“, ту „Пожарникаря“, ту „Чалгарите“, ту „Харвардците“ и т.н. И всеки път остават излъгани, понеже главното не се променя – олигархическата неолиберална власт. А същността на тази власт е огромното несправедливо разпределение на богатството, като лъвският огромен пай се пада на олигарсите, които разпределят порциите така, че за хората на труда да не остава почти нищо. И поради това България е на последните места по равнище на живот, доходи, здравеопазване и т.н.
Обществото ни се раздели на конфронтационно разположени социални страти. Има малка група от свръхбогати, които задкулисно, чрез подставените си политически лица в държавната машина (министерства, регулаторни органи и общини), присвояват огромната част от произвежданото в страната богатство и близката до нея група от богаташи, които неистово се стремят да станат членове на групата на най-богатите. Те са представени от работодателските организации – привърженици на неограниченото присвояване на богатство под каквато и да е форма, против каквото и да било увеличаване на доходите на работещите. Втората социална страта е от хора с достатъчни доходи за да могат по няколко пъти да почиват и да се развличат в гръцките и турски курорти, да шофират маркови коли и джипове, да имат вили и да водят по-охолен живот по ресторанти и заведения, да издържат обучението на децата си в престижни учебни заведения, школи и курсове. В тази група условно определяна като средна класа попадат високоплатените държавни чиновници (народни представители, висшите ръководни длъжности в министерства, централни ведомства, регулаторни органи, съд и прокуратура и др., както и работещите (наети лица) като специалисти и експерти в информационно-технологичния сектор, частните болници и т.н. Тях до голяма степен ги устройва неолибералното статукво. Много малка е групата хора в тази средна класа, формирана от средни и дребни бизнесмени. Огромната част от българския народ са хора се недостатъчни доходи за воденето на сносен, на приличен начин на живот. Това са хората с мизерни пенсии, работещите бедни, както и маргинализирани лица без стремежи и амбиции, потиснати от бедняшкия живот и преминаващи лесно към криминални действия.
Отличителна черта на българската действителност е и стратификацията на данъчните задължения и плащания. Въведената под натиска на юпитата на НДСВ и на кръга от обръчи на ДПС данъчна система е с крайно нисък дял на преразпределение на произведеният БВП (36-37%), докато при другите европейски държави е между 45 и 50%. Огромната част от народа чрез косвените данъци изхарчват най-значимата част от своите доходи за потребление, където данъкът е двойно по-висок от корпоративния данък за бизнеса. Най-богатите плащат най-ниски данъци – едва 5% (данък дивидент) и 10% корпоративен данък, при 15% за ЕТ и средно за ЕС около 20%. А финансовите транзакции на богаташите са освободени от данъци! Това е израз на ярка несправедливост и неравенство в българското общество. Чрез най-ниските заплати българският и чуждестранният бизнес трупа огромни печалби и живее в лукс, а няколко милиона българи – в нищета. Една от основните причини Румъния решително да изпревари България е и по-високият корпоративен данък (13%). ЕС и МВФ, както и българските професионални съюзи препоръчват корпоративният данък да е поне 15%, но всички партии в народното събрание преди изборите най-твърдо се обявиха, че няма да допуснат повишаване на данъците, а и осигурителните вноски. Депутатите не искат техните високи трудови възнаграждения (10-12 хил. лв.) да се облагат с високо равнище на осигуровките, а само на скромното 3750 лв. По това се познава дясната политика – ниски данъци за богатите, облагане на всички бедни, независимо от равнището им на бедност, недопускане на солидарни осигуровки върху целия доход и запазване на плоския данък. Във Великобритания левите (лейбъристите) увеличават данъците на богатите, а у нас левите са за запазване на крайно ниските данъци за бизнеса, осигуряващи огромната бедност на населението. У нас бизнесът плаща едва 10% данък, когато от държавните предприятия се изземва 75-80% от печалбата, а понякога и 100%. Държавната собственост по зял в националното стопанство почти изчезва.
Огромната социална диференциация в България се дължи и на срамно ниското равнище на здравните и пенсионни осигуровки, които не могат да покрият потребностите на двете системи. Непрекъснато се увеличават заплатите на работещите в централните ведомства, МВР, съда и прокуратурата, армията, Народното събрание, но те неясно защо не плащат осигурителни вноски. Това осигурява мизерен живот за пенсионерите.
Коалицията „БСП-обединена левица“ можеше да постигне много по-висок резултат. Пропуснат бе шанс. Недостатъчно точно бе оценена политическата ситуация. Бе съставена разширена и трудно разбираема от избирателите предизборна платформа, в която няма ясни приоритети. На обществото непрекъснато се правеха неверни послания за равноотдалечен министър-председател (идеята на ПП/ДБ), някакво неполитическо експертно правителство и т.н. Правилно в листите бяха вкарани повече млади хора, но недостатъчно бяха кандидатите за народни представители с висока и много висока експертиза и значима популярност. Само доц. Киселова не стига. Областните съвети на БСП в много случаи подходиха от местнически партийни критерии и утвърдиха листи от активисти, а не от специалисти, които да могат да формират, представят и отстояват лява социалистическа политика. Нямаше баланс между млади, експерти и политически дейци и активисти
А след изборите стои вечният славянски въпрос: „Какво да се прави?“.
Първо. Всяка колаборация с десните (либерали, неолиберали, консерватори, националисти) трябва да се избегне напълно. Тези дни в публичното пространство се огласи позицията на Сергей Станишев: „БСП трябва да се захване със своите вътрешни проблеми…По-полезно еда остане в опозиция, защото ако влезе в каквато и да е форма на управление, ще бъде в слаба позиция”.Главното трябва да бъдат не „вътрешните проблеми“. Те са важни, но не са определящи. Главното е кратка и ясна програма, насочена към избирателите към какво се стреми и за какво се бори БСП. Вътрешните проблеми следва да се решават с оглед на политическата програма и цели, с оглед на интересите на трудовите хора, а не самоцелно за формиране на голяма група от хора, които да участват във властта и „държавнически“ да се подходи като най-после се създаде редовно правителство.
В избрания нов парламент българската левица няма идейна близост с нито една парламентарно представена партия. БСП се опари два път от колаборация с ДПС. Освен това, всеки, който се коалирал с ГЕРБ-СДС бял свят не е видял. Корнелия Нинова направи кардинална грешка да се коалира с харвардците и жълтопаветната буржоазия. БСП трябва да избягва каквито и да било коалиции, сглобки, споразумения и съглашения, трябва да прави свои аргументирани предложения и да подкрепя разумни социални и национално отговорни предложения от други партии. В някои дейци от коалицията „БСП – обединена левица“ в неявна форма се прокрадва твърдението от края на XIX век (Байганьовското), че активът на партиите е изгладнял и трябва да се закачи за властта за да се нахрани.
Второ. Коалицията „БСП – обединена левица“ трябва идейно да се обедини около основните социалистически ценности: справедливост, солидарност, равенство, демократизъм, хуманизъм, патриотизъм и миролюбие. Всяко едно решение на парламентарната група трябва задължително да преминава през филтъра на тези ценности и ако нещо не отговаря на тях – да се отхвърля и да се гласува против, когато се предлага от други партии и групи. Корнелиански компромиси с идейните ценности не може да има.
Трето. Централният въпрос, който стои пред БСП е кои интереси изразява и защитава. В годините на злополучния преход от социализъм към див неолиберален тип капитализъм БСП и другите леви партии се отклониха от изявяване и защитаване с предимство на интересите на хората на труда, на тези които са наемни работници, специалисти, земеделски работници и стопани и т.н., както и хората в пенсионна възраст. Защитата на интересите на трудовите хора предполага БСП, партиите от лявата коалиция, както и най-вече парламентарната група да поставят на преден план решаването на проблемът за трудовите доходи на работещите, чрез което да се повишава жизненото равнище, да се решава демографската криза, да се намалява крайното неравенство в обществото.
Четвърто, вниманието на ръководството на БСП, на Коалиционния съвет на БСП трябва да е съсредоточено към трансформиране на здравеопазването и образованието на солидарна основа, на разграничаване на частния от държавния сектор, засилено внимание към осигуряване на равен достъп до качествени здравни грижи и лекарства, както и равен достъп до качествено образование, т.е. да не зависят от равнището на доходите, от личното и семейно богатство, от териториалното местоположение на селището, в което живеят.
Пето. Лявата политика в народното събрание може да се реализира чрез решения за използването на държавни инвестиции не само и не толкова в инфраструктура, но и в модерни електронно-информационни производства, развитие на социално значими стопански дейности, особено на селското стопанство и производството на висококачествени и екологично чисти храни и хранителни продукти. Трябват идеи и предложение как да се увеличи делът на държавната собственост в стопанството, така че чрез дейността на държавните предприятия да се осигурява повече отчисления за държавния бюджет, чрез който пък да се реализира значима социална политика и България наистина да стане „социална държава“, така както пише в Конституцията.
Шесто. Преоценка и практически действия за промяна на екологичната политика в България. Настоятелни искания за пред ЕС за дерогация на т. нар. „зелена сделка“, унищожаваща препитанието на десетки хиляди хора в България. Запазване на въгледобива и работата на ТЕЦ, както и изграждане на новите ядрени мощности в АЕЦ „Белене“. Главното в зелената политика да стане подобряването на жизнената среда – намаляване за запрашеността на въздуха, шума, замърсяването на водите и почвите.
В заключение, ако „БСП-обединена левица“ влезе в някаква форма и способ в управлението, тя ще изпадне не в слаба позиция по твърдението на Станишев, а има реална опасност да изпадне в политическа кома, да престане да бъде парламентарна партия. И да остави политическото пространство в България без какъвто и да е изразител на интересите на трудовите хора.