/Поглед.инфо/ Докато Израел предупреждава Техеран за възможността от широкомащабна регионална война в случай на пряка „атака“ от Иран, има смисъл да се погледне цялостната ситуация в региона и в света като цяло. Да се обмислят различните варианти.
Израел
Обещаният от Техеран ответен удар може да последва всеки момент. Шабатът е „удобен“ момент.
Нетаняху всъщност обеща война в този случай. Самият Нетаняху няма избор. Краят на конфликта в Газа почти автоматично ще започне процеса на отстраняването, както на него лично, така и на неговата група, от власт.
В допълнение към удара срещу иранското посолство в Дамаск, сериозна израелска атака беше ударът срещу служителите на хуманитарната организация World Central Kitchen в ивицата Газа. Загинали са 7 души. Израел дори призна, че е станала грешка и беля, (въпреки че понятието не е от дипломатическия речник , но нищо друго и не може да се измисли; Израел като такъв никога не е признавал и не признава вина).
Иран
Задачата на Иран е да не се оставя да бъде провокиран, на половин крачка от провала. Очевидно е, че часовниците се сравняват с други страни в региона. Трябва да се прикрие шамарът така (както каза аятолахът), че хем да е болезнено унизително, хем да не започне масов бой (това е почти нереалистично).
Иран всъщност така или иначе води война с Израел чрез своите прокси инструменти - от Хизбула до хуситите. Въпреки това позицията му в региона е уникална. Иран е може би единственият голям играч в региона, който поддържа относителна, макар и несигурна, вътрешна социална и икономическа стабилност и няма гранични конфликти, които да застрашават сигурността му. Рядко състояние. Техеран трябваше да го поддържа възможно най-дълго - това увеличаваше шансовете за стратегическо предимство в бъдеще.
Цели и задачи на САЩ
Съединените щати и лично Байдън са много недоволни от поведението на Израел (въпреки че е трудно да си представим недоволен Байдън в сегашното му общо здравословно състояние), трябва да се отбележи, че ситуацията в Близкия изток не е лесна за Съединените щати.
Стратегическата цел на САЩ в региона е конфликт. В идеалния случай конфликтът в Близкия изток трябва да бъде брънка във верига от регионални конфликти от мащаба на „украинската криза“. Освен Близкия изток, регионът, в който такъв конфликт е възможен и необходим за САЩ, е Югоизточна Азия (основният кандидат е Тайван). Три мащабни регионални конфликта кумулативно ще дадат ефекта на глобална война, което означава, че:
⁃ окончателно ще фрагментира икономиката;
⁃ ще подкопае икономическите планове на Китай;
⁃ ще довърши Европа;
⁃ ще ускори репатрирането на бизнеса в САЩ;
⁃ ще даде поле за маневриране на финансовия сектор на САЩ.
Ще повторя това, което написах веднага, щом започна конфликтът в Газа. Съединените щати биха спечелили от краткосрочен конфликт в Газа, в който Вашингтон може да стане арбитър и „миротворец“ (за кратко). Демократите планираха да засилят ескалацията в региона обаче след изборите.
В година на избори горещ конфликт в региона е опасен. До есента всичко трябва да е тихо, цените на петрола са умерено високи, цените на бензина са относително ниски. Икономиката да расте, инфлацията да не расте, пазарът да не пада. 5 от 6 цели, като цяло, бяха под контрола на Съединените щати - ипостижими. Трябваше да се докара само до някакво примирие в Газа. „А тук изведнъж, бам, втора смяна“...
Ами Великобритания?
По някаква причина почти никой не говори за ролята на британците в региона. Междувременно:
⁃ всички „франчайзи” на „Мюсюлманските братя” имат тесни контакти с британските разузнавателни служби;
⁃ Само Великобритания (нейните застрахователни компании) изтегля основните печалби от конфликта в Червено море от западните страни;
⁃ Великобритания засилва своите бизнес контакти с Страните от Персийския залив;
⁃ Провалите на САЩ в региона засилват позициите на Лондон;
⁃ Отделна британска макрозона в региона е възможна само ако се загуби влиянието на САЩ и другите големи регионални играчи в нея.
Конфликтът в региона е неизбежен, въпреки че в момента не е изгоден на почти никого. Почти никого...
Превод: ЕС