/Поглед.инфо/ Когато победата на бойното поле може да се превърне в историческо поражение?
Още от първия ден на операцията за възмездие „Железни мечове” на израелската армия - ЦАХАЛ срещу движението Хамас в Газа, военно-политическото ръководство на Израел започна да прави изявления, че този път проблемът на сектора “най-накрая” трябва да бъде решен и че никога няма да „да бъде същото както преди”.
Още в този момент в света започнаха да се чуват гласове на загриженост дали репресиите срещу Хамас за терористични атаки няма да доведат до прогонването на цялото палестинско население от обитаваните от тях земи? И не беше ли замислено това от самото начало?
Бившият израелски външен министър Шломо Бен-Ами пише в Project Syndicate, че арогантността на „най-радикалното, фанатично и некомпетентно правителство в историята на Израел“ е довело до изсипването върху него на настоящия „гняв на Немезида“.
По негово мнение, изключвайки всякакви политически процеси в Палестина и обявявайки, че „еврейският народ има изключително и неотменимо право върху всички части на земята на Израел“, правителството на Нетаняху направи кръвопролитието неизбежно.
„Той безразсъдно плати на своите коалиционни партньори всяка поискана цена за тяхната подкрепа. Той им позволи да завземат палестински земи, да разширят незаконни селища, да презират мюсюлманските чувства към свещените джамии на Храмовия хълм и да разпространяват самоубийствени илюзии за реконструкцията на юдейския храм в Йерусалим (рецепта за всички мюсюлмански джихади).“
Но най-вече води към логиката на изтласкването на палестинците от тяхното местообитание, самият ход на военната операция, който не може да бъде обяснен с никакви препратки към „теории на конспирацията“,. Искането на правителството да премести 1,1 милиона палестинци от север на юг на Газа в целия регион в рамките на 24 часа беше възприето именно като начало на „голямо етническо прочистване“.
Всъщност Хамас е разпространен в целия сектор, като на юг, близо до тунелите, водещи към Египет, е най-силен. И когато след унищожаването на северната част „Железните мечове“ се преместят в тази зона, къде ще отидат хората? Просто няма да има къде да се върнат и ще им остане само един път – към египетския Синай.
В Кайро, като разбраха това, изпаднаха в ужас. И въпросът не е само в състраданието към братския народ на Палестина, но и в оцеляването на режима. Приемането на 2,5 милиона бежанци е непоносимо бреме за крехката икономика на Египет. Не напразно се противопоставят на отварянето на граничния пункт Рафа, с изключение на доставката на хуманитарна помощ - лавината от хора не може да бъде спряна с пълното премахване на ограниченията.
Хамас исторически е палестинският филиал на заклетия враг на президента Ал-Сиси, египетските „Мюсюлмански братя“. Египет вече изпитва големи затруднения да сдържа дейността им в Синай, където официалните власти всъщност контролират основно само курортната зона на Шарм ел-Шейх.
Пристигането на хиляди нови въоръжени ислямисти е просто в състояние да потопи страната в бездната на гражданската война. Приемайки германския канцлер Олаф Шолц в Кайро на 17 октомври, Ал-Сиси също така заяви, че „концепцията за прехвърляне на палестински граждани от ивицата Газа към Синай е просто прехвърляне на борбата и съпротивата от Газа към Синай и по този начин Синай ще се превърне в база за военни операции срещу Израел.” .
И в този случай „Израел ще се опита да се защити, като изпрати въоръжените си сили в Египет и Синай“. Тоест той очерта перспективата за евентуална нова египетско-израелска война. Египтяните също са открито раздразнени от позицията на Запада, начело със Съединените щати, който призовава да не се отменя обявената депортация, а само да се даде допълнително време. Така да се каже, те нямат време за един ден.
Между другото, заплахата на Египет да транспортира бежанци в Европа, когато те започнат да бъдат изтласквани на негова територия, е напълно реална. В крайна сметка, няма да тръгнат да потопяват стотиците кораби с палестинци, когато отиват към европейските брегове. Това като цяло би било окончателно и пълно морално дъно.
Йордания, която е свидетел на най-силните масови протести за случващото се, също е разтревожена, тъй като до една трета от нейното 10-милионно население са бивши бежанци от Палестина. Кралят на Йордания Абдула II е добре запознат с позицията на сегашното израелско правителство, че неговата страна е „вече осъществената“ Палестина и не без причина се страхува от разпространението на примера на Газа на територията на Западния бряг на река Йордан (WBRI).
Освен че 4,5 милиона бежанци от там биха били наистина съсипващи за Йордания, пристигането им може да означава края на Хашемитската династия в кралството. Тя вече е преживяла едва потушените палестински въстания („Черният септември“) и нов поток от бежанци почти сигурно би отнесъл кралския трон.
Неслучайно Абдула II (англичанин по майчина линия), смятан за най-прозападния арабски лидер, напоследък започна да води все по-твърда линия спрямо Израел. След въздушния удар срещу болницата в Газа, при който загинаха стотици цивилни, той отмени наложената му от Вашингтон „четворна“ среща на върха САЩ-Египет-Йордания-Палестина (Фатах), по време на обявеното „историческо“ посещение на Джо Байдън в региона на 18 октомври.
Изявлението на последния, че експлозията в болница в Газа, противно на очевидното и наличното заснемане, „изглежда е причинена от друг екип“, тоест не от ЦАХАЛ, рискува да подкопае последните остатъци от доверие в американската политика в Близкия Изток.
По-рано Кайро и Аман, представлявани от своите лидери, вече обявиха категоричното си отхвърляне на всякакви планове за депортиране на палестинското население. Ако не бъдат чути, тогава те могат да скъсат и дипломатическите отношения с Израел, което след дълги години усилия за нормализиране отново ще върне еврейската държава в позицията на регионален парий.
Израелското общество, възмутено от мъченичеството на своите сънародници, разбира се, все още не може да оцени рационално ситуацията и е готово да подкрепи правителството на страната, което се разшири за сметка на центристите, във всичките му трудни действия.
Но това не премахва въпроса за отговорността. Още сега 80% от населението смята, че офисът на Нетаняху е главният виновник за „спящата“ атака на Хамас, но тези въпроси ще може да се зададат след края на военните операции, в зависимост от техния резултат. Простото унищожаване на сектора с опит за прехвърляне на властта на Фатах, по-умерена от Хамас, от Западния бряг, няма да устройва никого.
Палестинците в Газа вече са пълни с желание за отмъщение и само ще увеличат редиците на ислямските радикали. При тези условия функционерите на Фатах, водени от М. Абас, едва ли ще искат да се върнат в сектора, където ще бъдат възприемани като предатели и марионетки на Израел. Жителите на последния отново ще гледат с тревога към Газа и с гняв към Нетаняху.
И тогава сегашните съдебни претенции и преследвания за корупция, от които той бяга през различни авантюри, може да му се сторят като лек полъх на вятъра преди истинска буря. Вероятността, в стремежа си да избегне последствията, той да продължи да следва пътя на ескалация на конфликта е много голяма.
Предвид променящото се отношение на световната общественост за Израел към по-лошо, поради бруталните му действия срещу огромни маси от цивилното население на Палестина, което по никакъв начин не е свързано с Хамас, моралната подкрепа към израелците може постепенно да бъде загубена.
В същото време консолидацията на целия арабски и ислямски свят на антиизраелска основа става забележима, особено след такива актове като унищожаването от бомби на много стотици хора в болница в южната част на Газа, което беше нещо като на определена от самия Израел като безопасна зона.
След като победи не толкова сериозни противници с военни средства, той може да се окаже в изключително опасна политическа и стратегическа ситуация за себе си. Рискът от петролен бойкот само от държавите от Персийския залив, който вече витае във въздуха, може за една нощ да промени отношението на Запада към „единствената демокрация“ в Близкия изток. Но има и други, много по-тежки варианти.
Не е чудно, че Моше „Буги“ Аялон, изключително уважаван бивш министър на отбраната в Израел и началник на Генералния щаб на страната в леви правителства, казва тези дни: „Нетаняху представлява екзистенциална заплаха за Израел . Сега трябва да подаде оставка“.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?