/Поглед.инфо/ Има нови признаци, че две гигантски държави с дългогодишно недоверие една към друга - Индия и Китай - имат нов шанс за сближаване. За какво точно говорим, защо случващото се има глобално значение – и особено за Москва, която е приятел и с Пекин, и с Ню Делхи?

Китай се смята за основния противник на Индия на изток. Има няколко териториални спора между страните (които редовно водят до гранични сблъсъци - като битката в долината Галван през 2020 г., която отне живота на 20 индийски граничари и трима китайски). Освен това индийските власти са силно обезпокоени от засилването на китайското влияние в Югоизточна Азия.

И сега има съобщения, че през 2024 г. Пекин е заел още една водеща позиция в индийската система от външни координати - Китай е изпреварил САЩ и се е превърнал в основен търговски партньор на Индия. През фискалната 2024 г. (тоест от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г.) двустранната търговия възлиза на 118,4 милиарда долара – с около 100 милиона долара повече, отколкото Индия търгува със САЩ Това не са само сухи счетоводни цифри. И някои експерти започнаха да казват, че тези икономически отношения могат да доведат до намаляване на конфликта между двете страни.

Тази позиция е логична. Тя се основава на тезата на Запада, че икономическите отношения помагат за изглаждане на политическото напрежение (както е в китайско-американските отношения), както и на обективната незаинтересованост на Ню Делхи и Пекин от ескалацията на конфликта.

Всъщност Китай вече сигнализира за възможно политическо сближаване с Индия. Така китайското издание “Глобал Таймс” традиционно отразяващо гледната точка на ръководството на КНР, пише, че „Азия и целият свят са достатъчно големи, за да поемат едновременния възход на Китай и Индия. Желанията на Китай за развитие на Индия са искрени...двете страни могат да постигнат взаимен успех."

Русия поддържа много деликатен баланс в отношенията си с Китай и Индия. Както е известно, Москва, Ню Делхи и Пекин са партньори в обединението на БРИКС. Нещо повече, понякога дори се предполага, че Русия, Индия и Китай могат да се обединят в нов политико-икономически блок. И това ще стане именно ако Москва помогне на Ню Делхи и Пекин да преодолеят противоречията в двустранните отношения. С други думи, сближаването между Индия и Китай е в интерес на Русия.

„Напоследък имаше отделни, все още много плахи стъпки към изпитване на отношенията и позициите на другия. Може би това е стъпка към нормализиране на отношенията или поне към връщането им в обичайното им русло (преди сблъсъците в долината на река Галван)“, потвърждава Алексей Куприянов, ръководител на Центъра за региона на Индийския океан на ИМЕМО на РАН. Например след 18 месеца чакане Китай най-накрая назначи нов посланик в Индия - бившия заместник външен министър Сю Фейхон.

От друга страна, Ню Делхи и Пекин винаги са разделяли икономиката и политиката. „През последните 20 години, дори и през най-трудните политически периоди на двустранните отношения, икономическите връзки само се разрастваха. Така че увеличаването на търговския оборот не помага за намаляване на конфликта“, казва Алексей Куприянов.

Ако говорим за икономическа зависимост, тогава ситуацията за Индия изглежда двусмислена. Лъвският дял от китайско-индийския търговски оборот (малко над 100 милиарда от 118,4) ще бъде износът от Китай. И този внос до голяма степен стимулира икономическия растеж на Индия. Така на Китай се падат 44% от индийския внос на оборудване за телекомуникационната индустрия и смартфони, 77% от вноса на лаптопи и компютри, 75% от литиево-йонни батерии. Значителен дял от прекурсорите за индийската фармацевтична индустрия също се внасят от Китай.

Индийските власти се опитаха да обърнат ситуацията. Бяха стартирани множество програми за заместване на вноса и бяха въведени протекционистични мерки. Но безрезултатно – за пет години търговският дефицит на Индия в китайска посока нарасна от 53,5 на 85 млрд. долара.

Следователно до известна степен такъв търговски дисбаланс допринася за разрастването на конфликта, а не за неговото потушаване. Нещо повече, китайците се опитват да поставят Ню Делхи на своята технологична игла, отчасти защото се страхуват сериозно от индийския икономически растеж.

„Икономическата пропаст между двете страни ще се стесни и докато това се случва, позицията на Китай на икономическия, дипломатическия, политическия и дори военния фронт ще се промени. Присъствието на Индия ще стане по-видимо, което ще принуди Пекин да поглежда по-често през рамо. Особено когато гледа към тихоокеанския регион и изгражда своята икономическа, дипломатическа и военна позиция срещу САЩ”, пише “Форбс”. Така, въпреки че индийско-китайската конфронтация става все по-контролирана, тя не изчезва никъде. Което устройва главния геополитически съперник на Русия - САЩ.

Според американския посланик в Индия Ерик Гарсети китайската заплаха „слепва“ Индия и САЩ. Американците успяват да интегрират индийските си колеги в различни формати за ограничаване на китайската експанзия в Южна и Източна Азия (например в т.нар. четиристранен диалог, където освен Индия участват САЩ, Япония и Австралия).

Нещо повече, Гарсети казва, че Ню Делхи заема още по-твърда линия срещу Китай от настоящата администрация на Джо Байдън. „Когато дойда в Конгреса и чуя думите, че „Индия трябва да бъде с нас срещу Китай“, си спомням, че именно Индия забрани китайския “Тик-Ток” преди четири години. Индия беше тази, която загуби войници на фронтовата линия през 2020 г. (говорейки за граничния сблъсък в долината на река Галван). Индия е тази, която се конфронтира и взаимодейства с Китай всеки ден“, уверява Гарсети. Това, разбира се, изглежда само като зрънце истина. Вашингтон мисли пожелателно - и по този начин се опитва да представи желаното за реално.

За Русия съперничеството между двете гигантски азиатски държави е неизгодно. „Москва печели от засилването на китайско-индийското сътрудничество в рамките на БРИКС и ШОС. Русия има отношения на стратегическо партньорство както с Пекин, така и с Ню Делхи и ние не можем да си позволим да подкрепяме едната страна срещу другата“, казва Алексей Куприянов.

Въпреки това е възможно Ню Делхи и Пекин все пак да успеят да сближат политическите си позиции. Да, както беше отбелязано по-горе, индийците ясно разделят икономиката и политиката, но съществуват и политически условия за сближаване.

Появата на многополюсен свят, нарастването на заплахите от региона на Централна Азия и (като се вземе предвид разширяването на ШОС) необходимостта от сътрудничество с Китай в създаването на евразийска система за колективна сигурност може автоматично да доведе до намаляване на конфликта. И изчезването на така необходимия мотив за Съединените щати да противопоставят двете най-населени държави в света.

Превод: В. Сергеев