/Поглед.инфо/ Преди атаката на „Хамас“ на 7 октомври израелските ВВС често хвърляха халосни патрони върху палестински домове, преди да използват военни оръжия - така че жителите да могат да напуснат сградата, преди да бъде разрушена. „Цахал“ нарече тази техника „почукване на покрива“. Вярно, през последните шест месеца почти не е използвана.
Снощи станахме свидетели на обратната ситуация - Иран почука на покрива на самия Израел.
Медиите вече нарекоха инцидента най-масовата атака с дронове в историята, но Техеран не се ограничи само с дронове: използвани са крилати, балистични и хиперзвукови ракети. Последствията от удара все още не са оценени, но очевидно огромното мнозинство от израелските БПЛА и ракети за ПВО са успели да уцелят: от сериозните цели, които Иран успя да достигне, само военновъздушната база „Неватим“ в пустинята Негев. Твърди се, че израелски самолети са излетели от нея и са атакували консулството в Дамаск.
Засега израелските медии съобщават само за един ранен - десетгодишно бедуинче. Ако не съществуваше, тогава израелската пропаганда определено щеше да трябва да го измисли: единствена жертва на иранските ракети и дори тя беше арабско дете. Как да не си спомним за противоречията между Иран и другите страни от региона, които Тел Авив усърдно подхранва.
Показателно е също, че още преди да станат известни първите резултати от атаката, постоянната мисия на Иран към ООН заяви, че Техеран действа в рамките на член 51 от Устава на ООН, който закрепва правото на самоотбрана. И което е по-важно, то съобщава: „счита инцидента за уреден“.
Изводът е, че всичко говори, че ударът е преследвал повече демонстративни цели, отколкото военни.
В същото време не бива да се подценява важността на случилото се - това все пак е първата атака срещу Израел, организирана не от силите на иранските проксита, а от самата Ислямска република. А според израелските медии само защитата на еврейската държава струва на САЩ един милиард долара. Доколко това е вярно е открит въпрос, но няма съмнение, че миналата нощ струва на Тел Авив и неговите съюзници доста пари.
Като цяло Иран спази обещанието си, на която е кръстена операцията. Но сега е ред на Израел. И Нетаняху може да тласне региона в зейналата бездна на голяма и много кървава война.
Доскоро хиляди хора протестираха по улиците на израелските градове с искане за оставката на ръководителя на правителството. Сега Биби държи в ръцете си билет за шоколадовата фабрика „Ще остана премиер, колкото искам“. За да направи това, достатъчно е само да позволи войната да се случи. Тогава може да забрави за предсрочните избори - не сменят коне на кръстопът, особено на такъв, където цял Израел може да бъде отнесен от течението.
Естествено, основният покровител на Израел, Съединените щати, ще се опита да направи всичко, за да не бъде въвлечен в голяма война. Вашингтон не е готов за това: днешен Иран е с няколко пъти по-силен от режима на Саддам във военно отношение и няма време или ресурси за подготовка на половинмилионните армии за нахлуване, събрани от Вашингтон по време на Пустинна буря и „Иракска свобода“ – идват избори , а голяма война ще отнеме последния шанс на демократите за преизбиране. А може дори останките от предишното величие на единствения хегемон.
Но за Байдън правителството на Нетаняху, макар и без дръжка, все пак е куфар: те може да са готови да се отърват от самия Биби, но при никакви обстоятелства Израел не трябва да бъде изоставен - това би представило региона на Китай и Русия на тепсия .
От вариантите на масата на Израел най-опасният е, разбира се, удар по иранските ядрени съоръжения. Това би довело до пълномащабна война, която САЩ не могат да си позволят и Белият дом ще направи всичко, за да избегне подобно развитие.
Но има и друг сценарий, който напълно отговаря на стремежите на Нетаняху - нахлуване в Южен Ливан, което беше обсъждано няколко пъти преди събитията от снощи в Тел Авив. Разбира се, от това няма да излезе малка и победоносна война – „Хизбулла“ не е враг, който може да бъде подценен.
Но Нетаняху не се нуждае от малка и победоносна война. Той се стреми към продължителен конфликт, който ще му позволи да запази властта възможно най-дълго. И „Хизбулла“ е подходяща за целта - като част от много дълга конфронтация с Иран.
Превод: В. Сергеев